online poker

Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да ни разкаже, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…
Nuxe
Prodigieux®le Parfum
Ако не сте пробвали едноименното олио за коса и тяло на френската марка, незаслужено сте се лишили от едно удоволствие. За мен този продукт  отдавна се е превърнал в задължителен консуматив – винаги имам един флакон, който си стои до дневния крем и парфюма. През лятото си купувам този със златисти частици, а през „облечените“ сезони – класическия.
Вдъхновени от световния успех на това наистина митично олио, неговите създатели направиха един умен и полезен ход – сътвориха
парфюм със същия аромат. Практиката обикновено е да се прави точно обратното – след успешен парфюм се ражда и цяла линия допълнителни продукти за тяло със същото ухание. Е, фактът, че този път ароматът е следствие от популярността на олиото първообраз говори достатъчно красноречиво, че си имаме работа с истински козметични мини революции.
И така!
Става дума за едно уютно ухание, което напомня за топла баня, лежерно разпускане след плаж, вечерни разговори на свещи под звездно небе, чаша червено вино, изпито на фона на горяща камина или  дълго съботно размотаване, когато с чорлава коса се изхлузваш от леглото, навличаш върху голото си тяло светлосинята МУ риза, шляпаш по боси крака из кухнята, правиш кафе и плодов сок, тихичко пускаш джаз, вмъкваш се отново под топлите от тялото му завивки, а след това…
Tags:
Поредица от парфюмни истории за новия сезон
Serge Lutens
L’Eau Laine De Verre
Пристрастяването към нишовата парфюмерия е обяснимо – то е като вкус към добрата кухня, висококласното вино и уникатите и идва с познание , разбиране и способност за интерпретация. Серж Лутенс е истински гений в създаването на аромати, затова при всяко негово ново творение просто  свеждам глава. L’Eau Laine De Verre е третата вода на майстора след  L’Eau Serge Lutens и L’Eau Froide. И ако пъвата беше посветена на чистотата, втората – на свежестта, то третата излиза, за да разкаже за противоположностите и тяхното привличане. Разбирайте го както ви харесва – шедьоврите винаги дават тази интелектуална свобода.
Tags:
мар-10-2014

Да ухаеш на малката Ида…

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния
поредица от порфюмни истории за новия сезон
MISS DIOR
BLOOMING BOUQUET
Помните ли „Цветята на малката Ида“ на Андерсен – приказката, в която цветята ходят на бал през нощта? Miss Dior Blooming Bouquet е парфюм, който я разказва. В него става дума за напъпили божури, мандарини от Сицилия, листа от рози, цъфнали кайсии и праскови и точно толкова мускус, колкото да отнеме прекалената наивност и да я превърне в чистота. Романтичен и пасторален, цъфтящият букет носи и класическата изисканост, която уханията на Dior имат по природа. Няколко капки зад ухото и на китката и имаш чувството, че е средата на 50-те години на миналия век, талията ти е тънка като столче на чаша за шампанско, роклята от коприна се заплита в бедрата ти, обувките ти са с остри като еротични помисли връхчета, а балът е състояние на духа и тялото.
Tags:
фев-26-2014

Животинска митология*

Posted by Maria Kassimova under Поза и позиция
Козата не е подходящо животно за курбан, черната котка не винаги е вещерска, а жабата може да се жени
Нямаме разногласия относно твърдението, че човекът е животно. Със сигурност обаче бихме поспорили дали той е най-висшият представител сред цялата земна фауна. Защото, колкото повече опознаваме човешката си природа, толкова повече се разочароваме от нейната самовлюбеност. И колкото повече се отдалечаваме от животните, с толкова по-голяма изненада откриваме красивата сложност на техните взаимоотношения и неподозираната дълбочина на тяхното на пръв поглед просто организирано общество.
Човекът, преди да се превърне в съвременния многознайко, когото познаваме, е бил далеч по-близо и по-зависим от природата и нейните живи същества. В този смисъл животните, населявали пространството му, са били не просто част от неговото обкръжение и потенциална храна и опасност, но и непозната, демонична и магична сила. Точно заради това през векоете на своето „порастване“ хората са натоварили представителите на фауната с всякакви символни значения и ритуални практики. Те са толкова разнообразни, колкото са и човешките страхове. Някои от тях така са се вплели в ДНК-то ни, че ги разчитаме и припознаваме по един и същи начин, независимо от традицията и средата, към които принадлежим. Други пък ни изненадват с противоречивата си символност и създадената около нея церемонилност.
Предлагам ви един кратък и строен преглед на най-интересните човешки интерпретации на различни животински видове. Сигурна съм, че това познание ще ви даде нов поглед към света на неговорещите земни обитатели.
Свещената крава в Индия
Според хиндуизма това благо и полезно животно олицетворява чистота, святост и изобилие. Поради факта, че кравата дава мляко, тя символизира още и майчинството. Да убиеш крава в Индия е равносилно на това да убиеш свещеник, затова и до днес кравите живеят в Индия абсолютно необезпокоявани, а отказът от консумация на говеждо месо е част от хиндуизма. В него кравата се асоциира с различните проявления на Шива Освен това Кришна, когато бил малък, израснал като пастир между крави и телета и бил захранен с краве мляко. В Индия и Непал днес кравата често има повече права от хората. Ако крава застане на пътя например, никой няма право да я мести оттам против волата й, независимо, че с тялото си тя може да блокира движението. Ако крава или теле легне пред вратата на нечий дом, живеещите в него приемат това като благословия и не излизат, докато животното не реши да си тръгне. Ритуалите, свързани с крави и телета в Индия, не са много, по простата причина, че самите индийци нямат право да извършват с животното нищо, което е против собствената му свободна воля. Затова и не могат да го украсяват, развеждат или принуждават да прави каквото и да е.
Слонът, моят приятел
От векове слонът символизира мъдростта, силата и кралската власт. В индийската митология това животно се приема за представител на добродетелността, целомъдрието и божествеата сила. Фигурки и изображения на слон носят късмет и укрепват духа. В много източни и африкански традиции съществуват ритуали, в които се отдава специална почит на слона, за да може той да донесе късмет и просперитет на този, пред когото стои предизвикателство. Преди да отиде на лов например, младият африкански ловец трябвало да танцува специален ритуален танц с бутафорни слонски уши. Днес от този обичай е останала практиката на дълъг път да тръгваш със „слонска благословия“ – малък амулет, направен от слонова кост. За да придобиеш сила пък, трябва да минеш под тялото на слон.
Делфинът човек
Сред морските народи делфинът се приема за приятел на водните стихии. Само той може да помогне на корабокрушенци да намерят пътя обратно към сушата, и на моряци да оцеляват в безбрежните предизвикателства. Делфинът е символ на спасение, бързина и любов, която не се нуждае от доказателства. Затова в старите гръцки сватби например месото от делфин е било задължително в празничното меню, за да може младото семейство да се „захрани“ с добра енергия и страст за бъдещия си съвместен живот. Според вярванията на много северни народи делфинът е превърнат в риба човек. Затова той трябва да се омилостивява, тъй като може да преговаря с водните богове и да осигурява безпрепятственото пътуване на хората през моретата. Старите норвежки мореплаватели например оставяли през нощта на палубата храна и чаша алкохолна напитка за делфина, защото вярвали, че когато всички заспят, той се превръща отново в човек и навестява корабите.
Жаба невеста
Жабата е възприемана днес като символ на късмет и пари. Симпатичната кекерица обаче има съвсем друга роля преди фън шуй да я въведе наново в съвременния свят. В класическия приказен сюжет за омагьосания принц тя е символ на скритата красота и мощ, която трябва да бъде достигната чрез доверие, познание и смелост. В някои индийски племена и днес се практикува ритуално венчаване с жаба, за да може човекът, подложен на този брачен съюз да бъде финансово обезпечен и свободен от лоша карма. Сватбата следва всички ритуали на истинската сватба, като жабата е също специално облечена и украсена.
Пътят на костенурката
В Африка се приема за лоша поличба да пресечеш пътя на костенурка, защото тя идва отдалеч и отива далеч и това постоянство във вървенето заслужава нужното уважение от човека, който често е без път и посока. Като символ на дълголетие, успех, здраве, търпение, постоянство и мъдрост, тя представлява космическия ред и в този смисъл осигурава защита от раздори и огън. Затова костенурката е добър подарък за младо семейство, което трябва да бъде предпазено от прекалената избухливост на младостта. Когато пък в семейството се роди дете, майката трябвало да капне капка от кърмата си върху корубата на костенурка  да я остави да се разходи из дома. Там, където костенурката се задържи най-дълго, трябва да ъде разположено леглото или люлката на бебето.
Бялото куче
Днес със сигурност бихме се ужасили от древния ритуал на индианците ирокези, при който пристигането на новата година се празнува с изгаряне на бяло куче. Ganaha’owi или „Разбъркване на пепелта“ продължава между шест и седем дни, а куминацията е именно горенето на мисто бяло, здраво куче, което е удушено преди това. Особено важно за ирокезите било при предварителното убийство на животното да няма кръв, защото това предвещавало лоша година. В българската традиция съществува един от най-неприятните ритуали, свързани с кучета – т.нар. тричане, при което кучета се завързват през гърдите и се въртят с все сила в кръг, за да не ги хване бяс.
Черната котка
Когато е чисто черна, тази грациозна дама на животинския свят е свързана най-вече с вещерски ритуали и зловещи сатанински практики. Черна котка да ти пресече път и у нас, а и в редица европейски страни и в Америка, е знак за нещо лошо, което предстои. Затова според обичая трябва да преминеш пътя й, ходейки назад, като преди това си плюеш зад гърба. В Гърция например, ако видиш черна котка на улицата, трябва да се хванеш за нещо червено. В Шотландия черната котка обаче е приемана за защитник на моряците, затова и техните съпруги са гледали в домовете си именно черни котки, вярвайки, че така предпазват мъжете си от удавяне. Стига да не е черна, котката е свързана с много положителни вярвания и ритуали. В много страни например новодомците пускат първо котка да прекрачи прага им и където тя легне да си почива, там поставят семейното ложе или масата за хранене. В Сицилия например първа в дома влиза именно черната котка, защото така лошите духове се успокояват и дават благословията си на новия дом.
Козата и курбанът
Според турските и българските традиции козата е нечисто животно. Нейното мляко наподобява много майчиното и затова бебетата често са били захранвани именно с него вместо с недостатъчната майчина кърма.  Заради рогата си пък козата често е била приемана и като представител на дявола. Поради тези две на пръв поглед напълно противоположни причини козата не се принася в жертва и с нея не се прави курбан. За тази цел се използва само и единствено нейният мъжки представител козелът. Убийството на коза предвещава смърт в семейството, затова в много мюсюлмански села например козите се оставят да умрат от естествената си смърт и никога не се убиват.  В Ирландия обаче козата е символ на сила, непоколебимост и преодоляване на всякакви препятствия. Там съществува ритуал, при който коза или козел се пускат свободно да излязат извън дома и накъдето тръгнат, натам трябва да поеме и мъжът на семейството, за да намери препитание за домашните си.
Щъркелът и бебетата
Тази елегантна птица в черно и бяло участва в много и различни ритуали, най-разпространеният от които е носенето на бебета. Причината за тази негова роля е съвсем практична. Някога сексуалният живот на хората е бил особено засилен в края на летните месеци, когато земеделската работа ги е принуждавала да спят в леката августовска нощна прохлада под звездите. „Плодовете“ от тази интимна близост са излизали на бял свят през пролетта, точно когато и щъркелите са се завръщали от юг. Затова и фолклорното съзнание ги е натоварило с важната роля на носачи на бебета. Във Франция на семейства, които имат проблеми със зачеването, се подарява перо от щъркел, което жената трябва да държи една нощ под завивката си. За сметка на това обаче в южните части на Африка щъркелът и подобните на него птици се приемат за преносители на смърт и затова ако видиш щъркел, трябва да оставиш за него част от храната, която носиш със себе си. В противен случай ще го ядосаш и той ще те намери, за да те отнесе в царството на мъртвите.
*текстът е публикуван във вестник „Преса“
Tags:
яну-5-2014

2013 – моите уроци

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

През 2013 имах надежди. Че ще си сменя жилището, че ще имам вдъхновяваща работа, че ще печеля повече, че ще намеря време да науча френски, да напиша книга. Че името, за което толова дълго работих, ще проработи най-после за мен. Че на улицата, на която живея, ще бъде по-чисто и идиотът, който непрекъснато хвърля боклука си ДО кофата, а не В нея, ще престане да го прави. Че на пътя ще мога да карам без някоя руса коса с гъбясало от силикон и ботокс лице под нея да ми покава средните си пръсти. Че мъжкият свят на бръснатите глави и диагоналките ще е малко по-далеч от мен с големите си коли и малките си мисли. Че приятелите ми ще планират ваканциите си на все по-хубави места, защото ще могат да си ги позволят. Че някак всичко ще бъде по-добро, по-смислено, по-силно генериращо нови и нови човешки мечти…

През 2013 се разделих с няколко илюзии

- че кремовете против бръчки работят

- че двайсет и шест години зад волана гарантират безопасно пътуване

- че като спра похапването между основните хранения, ще отслабна

- че на голямата ми дъщеря й пука за мен

- че малката ми дъщеря е още малка

- че посаденото от моите ръце растение няма да порасне

- че водопроводните услуги в Самоков са скъпи като тези в София

- че никога няма да се науча да правя арабска чалма

- че когато правиш нещо със сърце, то ще успее

- че за проблемите между двама души винаги вината е и в двамата

- че не плача на филми

- че към всичко и всякакво съм претръпнала

- че всички хора разбират разликата между художествен текст и документалистика

- че не мога да яздя камила

- и още много други „че-та“…

През 2013 научих:

- няколко думи на арабски

- малко по-добре френски

- котките с три цвята на козината си винаги са женски

- да спя следобед винаги, когато е възможно

- никога не е късно някой да ти наака и най-хубавия празник, заради собственото си самолюбие

- лицемерите обичат да обиждат другите на лицемери, лъжците – на лъжци, мерзавците – на мерзавци и т.н.

- чи сао-то ми става все по-добро, защото съм отпусната, когато трябва и стегната, когато се наложи

- по-добре е да напускаш ситуации, които не можеш да понесеш, след като не си заслужава да се бориш за тях

- червено вино с горещо еспресо на борд на самолет е жестока комбинация

- четенето на книга е спасение от безнадеждността на битието

- да направя осем загребвания с ръце и едно вдишване, когато плувам бруст

- имам идеи, които заслужават да бъдат развити

- В България добрите неща най-често потъват като в тиня. За да ги задържиш високо, трябва да си нагазил дълбоко.

- Антони Геориев е ебаси интересният човек!

- Реакциите на мои много близки приятели ме плашат

- тюркоазеното ми отива

- прекарвам във фейсбук повече време, отколкото заслужава

- страхувам се от старостта

- Хитлер произлиза от семейство, в което децата са измирали едно след друго. Това, че той точно е останал жив, е едно от най-страшните и зловещи проявления на съдбата и устойчивото ДНК.

- в Европа имаме часовници. В Африка имат времето.

- да имаш куче е душеспасяващо

- петната от червено вино се чистят с бяло вино

- всеки може да те предаде, приятелите – също

- цигарка добра трева може да те отпусне като нищо друго, но и може да те скапе нечовешки

- отгледаните лично от теб тиквички, картофи и зелен боб наистина имат уникален вкус

- бебетата, които съм отгледала, не са ми достатъчно

-  всички шансове трябва да се взимат

- нищо, свързано с пари, не е фатално

- любовта наистина е спасение

- мога да прощавам, макар и много, много, много трудно

- Наталия е извънземно, съвършено добро същество!

- лудостта ме плаши и привлича

- за да не бъдеш винаги втори състав, трябва да правиш категорични избори. Понякога костват много, но си трува.

- Хорошенкий парень – это не професия

- ако бедуинът се разболее в пустинята, може да си легне върху камилата и тя ще го заведе у дома

- телевизията е лоша игра, в която правилата се определят от дистанционното

- най-трудно преодолявам собствения си мързел

- най-страшния български девиз е „Кво ти пука?!“

- майка ми и баща ми не са си тръгнали от мен и слава Богу!

- когато нещо упорито иска да се случи, по-добре да го оставиш. Със сигурност нещо хубаво идва след това.

- приятелите се обичат целите, не на части. На части харесваме хората, които не ни стават приятели.

- безкомпромисността е пряко свързана с елементарния начин на мислене. Колкото повече остарявам, толкова повече се научавам да правя компромиси. Катгоричността в мненията е незрялост.

- воденето на спор е умение, в което трябва да влагам по-малко емоции и повече трезвост.

- има толкова много неща, които не знам и толкова малко време да ги науча

- да се приемаш такъв, какъвто си и да се харесваш, е много, много важно

- имам проблем да казвам НЕ, но съм една стъпка напред – казвам „Нека помисля“…

- имам приятелки, които правят пиенето на кафе и чашата вино трансцедентално изживяване

- хималайската сол соли повече от обикновената

- правя хляб, който мога да изпека на огън

- няколко дни на плодове, чай и мед правя мисълта остра, а сетивата – особено възприемчиви

- има любов, която никога не си отива, въпреки всичко. Научавам се да живея с това, както живея с липсата на моите мъртъвци.

- в живота мога да обичам много пъти. Всяка любов си има своето място, своя път и своята реалност и тя не измества никоя друга.

- простирането на пране е много секси. Гладенето може да бъде вид медитация. Готвенето е ритуално бягство. Чистенето е досадно.

- 2014 е поредната година, в която съм готова да уча неща.

Tags:
дек-17-2013

Религиозна обща култура

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура
Не канете евреин на вечеря с морски дарове, не вдигайте алкохолни наздравици с мюсюлманин и не убеждавайте хиндуист, че баба му не е преродена в розов храст или свещена крава

Етикетът има задачата да урежда всякакви взаимоотношетия, да определя правилата при общуване, за да го направи елегантно и да гарантира стил във всяка ситуация. Има обаче една област, пред която етикетът капитулира – религията. Защото, когато става дума за вътрешната нагласа на човека, за неговата най-съкровена вяра, съществува само едно правило – да бъдем толерантни. Толерантността от своя страна изключва както да ангажираме другите със своите вярвания и религиозни практики и да мисионерстваме, така и да се отнасяме пренебрежително с техните различия и да се опитваме да ги омаловажим.
Малко религиозни знания
За да можем да приемем религията на другите и в същото време да не преекспонираме своята, трябва най-напред да познаваме основните световни религиозни практики. Според статистиките двете най-многобройни световни религиозни учения са ислямът (около 1.3 млрд души) и католицизмът (приблизително 1.1 млрд души). След тях се нареждат хиндуизмът( около 850 млн), будизмът (375 млн) , православието (225 млн) и юдаизмът (15 млн). Всяко едно от тези вероизповедания има своя история, правила и определен начин на изповядване. Всяка добра обща култура изисква поне да познаваме основните прилики и различия между тях, без да предявяваме претенцията да определяме кое от тях е по-стойностно или достоверно.
Ислям
Възникването на тази изключително широко разпространена религия е ясно посочено от самата нея – търговецът Мохамед от Мека получава откровенията на Аллах, възвестени от ангел. Основната книга на тази вяра е Коранът, който се състои от 114 сури, събрал словата на Мохамед. В него са адаптирани мотиви, които срещаме и в Библията. Праотци на пророка са Авраам, Мойсей и Исус. Съществуват пет задължения, които всеки мюсюлманин трябва да изпълни, за да влезе в рая. Не трябва да има друг бог, освен Аллах, трябва да се моли всеки ден по няколко пъти, длъжен е да дава милостиня, задължен е да пости по време на свещения месец Рамазан и да осъществи поклонничество в двещения град Мека. Мюсюлманинът става такъв от момента на произнасянето на едно от петте основни религиозни задължения, като на бебетата те им се прошепват в ухото. Мъжете задължително се обрязват. Интересно е да се отбележи, че в Корана няма правилник за начина на обличане, въпреки това жените са задължени да покриват косите и контурите на тялото си. Когато влизат в джамията, мъжете се събуват и измиват на входа. Никой няма право да влиза в ислямски храм по къси панталони или дрехи без ръкави. В исляма свинското месо и алкохолът са забранени, а по време на Рамазан се пости трийсет дни. Най-големите религиозни празници са Денят на жертвоприношението Курбан Байрям, когато се яде ритуално закано животно, и краят на постите Шекер Байрям. Що се отнася до взаимоотношенията между мъжете и жените, то те следват различни правила, според социалния статут на жената. Мъж и жена не могат да се срещат, ако не са встъпили в брак, съпругата следва заръките на мъжа, а майката в едно семейство е на почит. Полигамията се одобрява, когато е извършвана от мъжа. Изневярата и блудството са престъпления, равносилни на убийство. Самата религия се издържа от дарения и закат или задължителната ислямска милостиня. След смъртта всеки мюсюлманин ще застане пред пред Страшния съд, за да отиде според достойнствата си в Рая или Ада. Фундаменталистите мъченици вярват, че ще отидат направо в рая.
Католицизъм и протестанство
Основната фигура в тази религя е Исус Христос, който провъзгласява идването на Божието царство. Разпятието на Исус и неговото възкресение след това води до създаването на първите християнски общности. Също като Исляма, християнството има своя основна книга – Библията. Евангелието на Исус от Назарет се уповава на Сария завет. За християнин се приема този, който вярва, че Христот е Син Божи и Спасител. За да станеш католик, трябва да бъдеш кръстен. Кръщението следва определен ритуал и може да бъде извършено само от духовник. В католицизма няма определени правила на обличане, но на влизане в църква мъжете трябва да свалят шапките си, а жените и добре да покриват главите си с кърпа или елегантна шапка. С къси панталони, разголени рамена и къси рокли също не е прието да се прекрачва прага на храма. Католиците и протестантите днес не спазват строги правила относно храненето, освен евентуалните пости. Принципно в петък, тъй като това е денят, в който е разпънат Христос, не се яде месо. Рибата обаче е позволена, затова можете спокойно да каните приятели католици на риба в петъчните вечери. Католическите свещеници водят безбрачен живот, а жените могат да бъдат епископи само в протестанството. Що се отнася до семейството, то за католиците и протестантите то е свещено, затова и изневярата е смъртен грях. Мастурбацията, противозачатъчните и хомосексуализмът се забраняват от твърдите последователи на тази християнска практика. Най-големите празници за католиците и протестантите са Великден, Петдесетница, Света Троица, Рождество Христово. След смъртта католиците също като мюсюлманите, се изправят пред Страшния съд и според делата си могат да отидат в рая, чистилището или ада. При протестантите адът има по-малко знаение и спасението може да се постигне чрез вяра, възкресение на мъртвите и покаяние.
Хиндуизъм
За разлика от споменатите досега, това вероизповедание няма основоположник. Неговото учение се формира от много свети мъже, а индусите могат да бъдат атеистични, монотеистични или политеистични. Основното учение се предава чрез Ведите, писани в периода 1500 – 500 г.пр. Хр. Основните богове в хиндуизма са Вишну, Шива и Шакти. Можеш да бъдеш хиндуист само, ако си роден в една от кастите, а смяната на религиите не е възможна. Споед класическото учение омъжените жени не си подстригват косата, а облеклото не може да е провокативно. Начинът на хранене на хората, изповядващи това вероучение, е специфичен. В него се споменават като „нечисти“  месото, рибата, яйцата, алкохолът и тютнът. Кравите са свещни животни, затова те не се обезпокояват. На обществени места е недопустимо мъж и жена да демонстрират близост, затова дори и допирът помежду им може да е притеснителен. Хиндуистите следват правилото да се женят според принадлежността си към определена каста, а смесените бракове между различни касти могат да бъдат неприети. Това е религията, която има специална книга за секс и еротика, но днес проповядва силно ограничен сексуален морал. Хиндусите празнуват много празници и общо взето религията им не се притеснява да бъде изповядвана с много веселие, танци и смях. В хиндуизма има много празници, но един от най-пищните и важни празници е Дивали. Познат е като Празника на светлината и се празнува през ноември. Катоз начимост и в част от ритуалите си доста напомня християнската Коледа, особено Бъдни вечер, когато се сервират постни ястия, а боговете ритуално се хранят, обличат и почитат. След смъртта си хиндуистите вярват, че влизат в цикъл от прераждания, като крайната цел на земния начин на живот е да се стигне до неговото прекъсване. При това прераждането може да бъде в друг човек, в животно, растение или бог.
Будизъм
Това е една от най-интересните световни религии, тъй като в крайна сметка всеки може да стане будист по коя воля, стига да изрече или да му бъдат изречени заклинателните формули. Основната личност за будитите е принц Сидхрта, който на 29 години става аскет, нарича себе си Будда, а на трийсет и шест години основава учението си, което нарича Средния път. Важно е да се знае също, че в Индия той основава орден, към който принадлежат и жени. Особено важно за будистите е изминаването на т.нар. Осемстепенен път, който включва методи за медитация, етично поведение и преодоляване на страданието. Като във всички религии и в тази облеклото не може да бъде притеснително и провокативно, но за сметка на това няма никакви забрани относно храна и алкохол. Единствените, които не могат да се радват на алкохолното опиянение според последователите на Сидхарта, са монасите и монахините. Те трябва да водят и отшелнически живот, но пък непосветилите се изцяло в учението разполагат с доста разхлабени сексуални правила. В същото време обаче мъжете и жените не следва да демонстрират близост на обществени места, така че няма да е добра идея да награбите приятел будист насред площада например. Жените будисти също нямат право да гледат монасите в очите. Най-големият будистки празник е Весак или първото майско пълнолуние. Тогава се празнува раждането на Буда и неговото просветление. Нирвана е термин именно от будизма и означава уникално състояние на баланс между духа, съзнанието и тялото. Това съвършенство може да бъде постигнато, но пътят към него е непрекъснато прераждане.
Православие
Като православни християни ние познаваме своето учение и начин на практикуването му. И все пак нека припомним, че за разлика от католицизма, ние изповядваме един бог, който е троичен по лица – Отец, Син и Свети Дух, които са еднакви помежду си. Затова и кръстният знак, който правим, събира в една точка палец, показалец и среден пръст и върви в посока чело – стомах – дасна част на гърдите и лява част на гърдите. Католиците се кръстят с два събрани пръста (показалец и среден), за да символизират Бог и неговия син Исус, като знакът върви в посока чело – стомах – сърце – дясна част на гърдите. Православието стои върху основата на Свещеното писание, Свещеното предание и решенията на първите седем Вселенски събори. Православен можеш да станеш само чрез кръщение, извършено от духовно лице. Според правилата в православието се пости приблизително около 200 дни, като съществуват четири постни периода, както и еднодневни пости в сряда и петък. Семейството е обща духовна същност, което прави човека едно цяло. Глава на семейството обаче определено е мъжът. В православието съществува т.нар. бяло духовенство, което задължително трябва да встъпи в брак. Затова и поповете е редно да бъдат в брачен съюз. Черното духовенство са монасите, които нямат право на пътски удоволствия и живеят в отдалеченост от светската суета. Сексът е благословен само в брака, а свободното сексуално общуване е грях, присъщ на низшите същества. Православието почита много празници, най-големите от които са Великден и Рождество Христово или Коледа. Докато за католицизма Рождество има по-голямо значение, то за православието Възкресението е по-важният християнски празник, защото той утвърждава спасението. Православието почита също много светци, а заедно с тях и хората, които носят техните имена. След смъртта си всеки православен християнин вярва, че душата му четиридесет дни е обикаля местата, които е обитавала приживе. След това тя бива отпратена в рая или ада според земните си дела и грехове.
Юдаизъм
Това е единствената религия, която не мисионерства и не търси да привлече последователи. Това е причината често да не знаем много неща за нея и нейната история. Всъщност юдаимът е създаден 1000 г.пр. Хр, когато Мойсей поставя началото на библейската религия. Той се оповава на Авраамовия завет, сключен с Бога на Синайската планина и обещанието за спасение на израелския народ. Тората е книгата, която поповядва вяра в бог Яхве. Човекът е създаден по подобие на Бог от самия него. Евреин е този, чиято майка е еврейка, мъжете задължително се обрязват, а смяната на религията е възможен избор. Що се отнася до правилата за влизане в синагогата, то те приличат на християнските и мюсюлманските – главата задължително се покрива, като мъжете носят т.нар. кипа. Ортодоксалните евреи забраняват на жените да носят панталони, а начинът на живот и поведение е много строг. Сексът в брака се приема за задължителен, но той трябва да се извършва не за удоволствие, а за продължаване на рода. Затова ортодоксалните евреи осъществяват интимните си отношения през специален чаршаф с дупка, за да се избегне всяко удволствие на плътта. Храната е особено важна в юдаизма – месото трябва да е от ритуално заклано животно и да не се докосва до никакви други храни или продукти. Морските храни и деликатеси са забранени. В големите търговски вериги по света има специални щандове, късето се продава специално отгледана и съхранена според юдейските првила храна, която се нарича кашер. В тази религия има групи от хора, които живеят в нещо като комуна, наречен кибуц, където всеки член на обществото извършва труд, полезен за него и останалите. Най-големите еврейски празници са Пасха, Ханука и Йом Кипур, като семейното събиране и родствената заедност са основни в тяхното празнуване. След смъртта си евреите вярват, че ще отидат в света на сенките, където Бог е разделен от хората.
Tags:
ное-30-2013

Магическото 40*

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура


Хората обичат да празнуват юбилеите си, защото те са свидетелство за завършен и цялостен период от човешкия живот, в който, щеш – не щеш, си правиш равносметки. Единствената кръгла годишнина, която се подминава тихомълком обаче е четиридесетата. При това своебразната възбрана точно тя да се чества тържествено, е само по нашите земи – за един французин, англичанин или японец това е точно толкова сериозен и важен празник, колкото и всички други юбилеи.

Истината е, че у нас (а, както ще видим, и у други народи и вярвания) има специален култ към числото 40. И той е толкова древен, че е пропил в съвремието и някак естествено се е слял с домашните и с някои официални ритуали и обредни практики.

Многоликото древно 40

Според някои проучвания 40 е число, възприемано в древността като нещо като “универсална константа” – например в онези далечни години доживелите до 40 години са се считали за стари и в този смисъл особено мъдри. Тъй като човекът не е имал особена продължителност на живота, преминаването на 40-те е било приемано като навлизане в една друга, много по-уравновесена възраст, която носи нужният респект в обществото и статут на почитан в семейството. Четиридесет лунни седмици трае обичайно и бременността на жената – т.е. За този период от време се образува новият човек. Естествено е фолклорното съзнание, което не прави разграничение между живота на земята и живота отвъд, да търси едни и същи символи и да ги изразява по време на земното съществуване на едно човешко същество и след това, когато то се пресели в други измерения. Затова и 40 непрекъснато се повтаря – толкова дни родилката “се очиства” след раждането, новопоявилият се човек може да бъде представен пред обществото на четиридесетия си ден, обичайната карантина при болест е била 40 дни, вярва се, че четиридесет дни след смъртта на човек душата му се възкачва в небето.

За питагорейциге, за християните и за окултистите числото 40 е най-важното число от тези, които са по-големи от 10. Древните вавилонци пък приемали 40 за число на съдбовни и важни периоди, в които е нужно да проявиш търпение. Толкова са дните, в което съзвездието Плеада (което българите наричат Квачка, защото виждат звездите от него като 6-7 пилета) не се вижда.

Числото 40 е на особена почит и в много други древни култури. За изряилтяните и мюсюлманите числото 40 е свързано нй-вече със смъртта и прехода в задгробния живот. Те, както и православните християни между другото, вярват, че душата на умрелия се лута четиридесет дни на местата, които човекът е посещавал приживе. Точно такова е и вярването на учението Анги Йога, според което четиридесет дни душата на човека тихо живее близо до мястото, което е обитавал. Особеното присъствие на това магическо число може да се разпознае и в някои изрази устойчиви изрази или легенди. Една от най-древните ислямски приказки е тази за “Али Баба и четиредесетте разбойника”. В английски език съществува израз “човек с 40 лица”, с който се описва лицемерен и неуловим в отношението и поведението си човек. И до днес в много езици можем да срещнем 40 като синоним на “много” в смисъл на дълъг период от време – “За да разбереш хората, трябва да живееш между тях четиридесет дни”, казва една арабска поговорка. “Животът започва на 40”, пък казват и днес европейците, имайки предвид, че това е горе-долу времето, в което децата ти са пораснали толкова, че да не са зависими непрекъснато от теб, кариерата ти е в своя пик, а младостта все още не си е тръгнала от тялото ти.

Библейското 40

Много хора мислят, че символиката на числото 40 идва единствено от Библията. Въпреки че не е съвсем така, истина е, че за християните то е специално и сакрално, защото бележи знакови събития от живота на Христос, както и на пророците и светиите. Периодите на бедствия и изпитания в Израел са отброявани спрямо 40, а точно толкова дни трае и всемирния потоп. Ной, който възражда човешкия род, пътува със своя Кораб 40 дни и 40 нощи. В търсене на Обетованата земя след като напуснали Египет, израилтяните се скитали из пустинята 40 години, водени от Мойсей. За толкова време Господ смята, че ще измре поколението, което е сторило зло пред него.

В пустинята 
Христос пости 40 дни, докато е изкушаван от Сатаната. В Новия завет числото 40 е свързано повече с молитвата, поста, въздържанието от всичко светско и очистване от греховете. Великият великденски пост трае 40 дни до Възкресение Христово. Това е време, в което не само чрез храната, но и чрез мислите и делата човек трябва да се върне към Бога, като загърби изкушенията на материалния свят. Постът преди Коледа също трае четиридесет дни и има задачата да върне съзнанието и душата в по-чистия им духовен вид.

40 по български

С раждането си всеки човек попада в своя личен цикъл от 40. В традиционните вярвания, ако една жена роди момче, тя може да се върне обратно в обществото (респективно в църквата) четиридесет дни по-късно. Днес практиката новороденото дете и неговата майка да не излизат и да не се събират с други хора, освен с най-близките от семейството, е отживелица. Все още обаче има места, където хората продължават да спазват тази забрана. В някои села дори, ако новороденоте е момиче, майката и бебето не излизат 80 (2х40) дни извън границите на дома. Според народното съзнание това е времето, в което родилката се намира между живота и смъртта. Преди да е навършило 40 дни пък бебето е реално застрашено да умре, а тъй като не е кръстено, тогава ще се превърне в зловещо и опасно същество. То няма да може да се пресели на небето и ще кръстосва земята в търсене на майка си. И както са вярвали старите българи, такова същество трябва да намери родилка и новородено, за да ги убие или да се всели в тях. Четиридесетдневният период след раждане завършва със специален църковен ритуал за майката с бебето, последван от т.нар. обичай Погача.

Ако строгата българска обредност при новородено дете и неговата майка не се спазва така стриктно, то ритуалите, свързани с числото 40 и смъртта са устойчиви и в съвремието ни. Според народните вярвания след края на живота си на земята душата остава да обикаля между нея и небето 40 дни. На 40-ия ден се прави т.нар. равнение на гроба, за да може душата да се приготви за дълъг път. Точно това е и периодът на дълбок траур, в който в дома на починалия не трябва да се меси хляб с квас, мъжете не бива да се стрижат и бръснат, не бива да се вдига шум или да има много светлина в къщата. Всяка сутрин през този четиридесетдневен период жените ходят на гроба на починалия и го преливат с вода и вино. Първият голям почен се прави на 40-тия ден, когато се организира трапеза на гроба. В празничния народен календар има и празник, наречен Младенци. Той съвпада с деня, посветен на Св. 40 мъченици – 9 март. Този ден е нещо като гранична зона, в която “слънцето се обръща към лятото” и животът се възражда – това е време, в което вече може да се сее и сади, животните се будят от имен сън или излизат от бърлогите си, а неомъжените момичета сънуват за кого ще се омъжат. Според празничната обредност на този ден трябва да се изпекат 40 специална хляба във формата на кукла, да се навият 40 сарми, да се напълнят 40 чушки, да се сипят 40 аши вино и толкова ракия, да се изядат 40 залъка и да се изпият 40 глътки вода.

40:4 факта

    - В България 40-тия рожден ден не се празнува, заради вярването, че, бидейки в средата на живота си, предизвикваш неговия лош обрат. Съществува поговорката “Който празнува 40, не стига до 50”. Можете да си организирате тържество обаче на следващия ден след деня на раждането ви.

    - 40 годишният сватбен юбилей се нарича “рубинена сватба”

  • 40 е най-големият номер, който е отброяван на улица “Сезам” от прочутото телевизионно шоу
  • английският израз “40 мигвания” означава кратка дрямка
  • 40” е името на песен на U2 от албума им War от 1983 година
  • работната седмица в една голяма част от Западноемропейските страни е 40 часа.
  • В хиндуизма най-популярните религиозни молитви съдържат 40 куплета.
  • Мохамед се моли в пещерата 40 дни, след което има 40 последователи, чрез които да разпространява исляма.
  • Бройката 40 за разбойниците от известната приказка за Али Баба от “1001 нощ” всъщност е метафора със значение на “много”
  • Forty Shades of Green (40 нюанса на зелено) e израз, който се употребява за Ирландия. Популяризиран е от кънтри певеца Джони Кеш в едноименна песен от 1961 година.


    * текстът беше публикуван във вестник „Преса“ през ноември 2013

Tags:

Основният хранителен продукт е на почит във всички култури, но в славянските страни той е част от държавния протокол

Забелязали ли сте, че в добрите ресторанти задължително първо се сервират хлябът и водата? При това без дори да сте ги поръчвали, просто като комплимент от заведението. Всъщност това е едно от основните правила във всеки държащ на доброто си име ресторант, независимо от неговата категория. В гръцките таверни например хлябът и водата пристигат на масата заедно с менюто и по време на храненето непрекъснато се допълват. Хлябът ще ви посрещне първи и в класическите френски ресторантчета, а по неговото качество можете да съдите за нивото на предлаганата кухня.

Една от причините хлябът да се сервира преди всичко останало наистина е практична – предполага се, че гостите са гладни и докато изчакват поръчаната храна да бъде приготвена, трябва да залъжат апетита си. Има обаче и още една причина преди всичко останало на масата да се появява панерче с хляб. Тя е свързана с много и разнообразна символика според традициите на различните народи по света, но в основата на всяка от тях стои едно и също вярване – че никой не е по-голям от хляба.

Български “хлебни” ритуали

В християнството хлябът е на особена почит. Той символизира плътта Христова и заради това присъства във всеки религиозен ритуал, независимо дали той се състои в храм или при домашни условия. В българската традиция отношението към най-основната човешка храна е особено почтително. Житейският път на всеки човек започва и завършва с хляба. За четиридесетия ден на новородено дете се организира пазник, който дори се нарича “Погача” на името на ритуалния хляб. Според традициите този специален хляб трябва да се омеси от чиста жена (когато не е в месечен цикъл), която има двама живи родители, не е вдовица и има здрави деца. На самото събитие се канят само жени, а погачата трябва да се разчупи над главата на родилката и нейното бебе, като посоката на чупене е нагоре към небето. При целия този ритуал има много детайли, които трябва да бъдат спазени – хлябът се счупва на две от момичета или млади жени с двама живи родители; от двете половини след това най-възрастната жена на събитието отделя парчета, които нарича поред на Богородица, на дома, на майката, на новороденото и след това на останалите присъстващи жени, най-често по старшинство; парчето на Богородица се слага пред иконата на дома, коматът за дома се поставя на високо, а парчето на новороденото – до него. На този ритуал всичко на трапезата трябва да е сладко, за да е сладък животът на новопоявилия се човек, затова традиционната комбинация хляб и сол не присъства, а погачата се предлага с мед. В някои райони обаче бебешката погача се предлага и с чубрица, за да се осигурят разнообразните вкусове на бъдещия живот на малкия човек. При първото разчупване на погачата не трябва нито една троха да падне на земята. Затова над главата на майката с бебето се поставя чиста кърпа, в която гостенките поставят железни монети за здраве и благодат. След като се съберат всички парички и трохи, майката има задачата да върже на кръст краищата на кърпата и сама да прецени колко да стегне възлите. Това е особено важен момент, защото от стегнатостта на възлите зависи дали детето ще се превърне в пестелив човек, скъперник или пройдоха.

След първата бебешка среща с хляба този изконен продукт ще се появява на най-важните събития от човешкия живот на българина. Погача се меси за празнуване на пълнолетие (в по-модерната версия – на абитуриентски бал), при годеж и сватба, на кръгли годишнини и при погребение или помен. За разлика от веселите събития обаче при траурните на почит е най-вече житото, което символизира надеждата за ново раждане и нов живот.

Хляб на всяка трапеза

Почтителното отношение към хляба се демонстрира и в обществено значими събития, които са извън тесния домашен бит. Питка се меси за Бъдни вечер, като тогава е важно тя да е направена със сода – така, както се правят траурните хлябове. Металната паричка отново върви ръка за ръка с хляба, като в коледната пита тя се скрива в тестото и предрича богатство на този, на когото се падне при наричане.

Нова година също се посреща с хляб, като тогава той наистина прилича на произведение на изкуството. Върху погачата, задължително замесена с мая, от тесто се правят и изпичат различни фигури с най-разнообразни значения. В някои части на страната сред тези малки пластики има кучета, плодове, слънца, кръгли символи и дори всякакви рогати, огнедишащи или крилати митични същества.

За Великден пък хлябът задължително е сладък. Козунакът се меси рано и се сплита на плитка с отворени краища. Плитката е древен тракийски символ за безкрайност, достигнал и влял се естествено в християнската обредност. Както знаем, ритуалността на българите е доста подробна и пълна с всякакви странни детайли и вярвания. Затова е важно да споменем, че водата за обредните хлябове трябва да е мълчана. Това, разбира се, няма как да се случи днес, защото едва ли ходите за вода с менци на рамо до селския кладенец, та да трябва да не проронвате и дума, докато ги пълните. Все пак обаче е добре просто да спазваме основното правило – докато се меси хляб, не трябва да изричате лоши думи, да обиждате някого или да злословите.

Преклонението пред хляба не е само български, славянски или ортодоксален ритуал. Към него особена почит изпитват и в западна Европа. Според преданията именно оттам идва правилото хлябът никога да не се поставя с дъното нагоре. През следните векове една от най-значимите фигури в царството е била тази на палача. Поради естеството на работата си той трябвало винаги да е добре нахранен, затова в гостилницата или хлебарницата на всяко село винаги трябвало да има по един хляб за човека с качулката. И за да не се излъже някой и да го грабне, този специален самун се поставял обърнат. Затова и днес да оставиш хляба си обърнат, се приема за лоша поличба.

За французите качеството на хляба е издигнато в култ. Всяка новооткрита хлебарница в града доказва високото си ниво чрез добрия вкус на багетите си. Във Франция се раздава и специална награда за най-добра багета и всяка година за това престижно отличие се борят хиляди фурни от страната.

В мюсюлманските традиции хлябът също е цар. С него не бива да си играеш на масата, да побутваш трохите или да правиш фигурки. Обикновено класическият хляб там не е бухнал, защото в него не се слага мая. Плоските питки за основа на всяко ядене, затова храненето на официални трапези не започва, докато хлябът не е сервиран.

Протоколът и хлябът

  • При посещение на важен държавник у нас сред посрещачите задължително присъства младо момиче в народна носия, което носи хляб и сол. В българския държавен протокол (а и в този на Русия, Полша, Чехия, Словакия, Македония и др) посрещането с хляб и сол е задължителен ритуал. Освен в тези случаи, хлябът официално присъства и при откриването на различни нови обекти от държавно значение, точно така, както се прерязва лента или се пие шампанско.
  • Във Франция старите хлябове от пекарните се инжектират с цветна безвредна боя, когато се изхвърлят. Така, ако попаднат в ръцете на скитник, той ще знае, че пекарят вече не носи отговорност за качеството му.
  • Отново във Франция все още действа закон, според който в неделя във всеки квартал задължително трябва да има една отворена хлебарница. Затова кой в коя неделя от годината ще работи е нещо, което собствениците на пекарни се уговарят предварително.
  • В България трохите от масата никога не трябва да се замитат с ръка, защото това предвещава бедност.
  • Хляб не се изхвърля. Когато е прекалено стар, можете да го оставите на птиците, но не и да го хвърлите в кофата.
  • Навсякъде по света правило е хлябът да се яде с ръце. В селските райони на много от най-богатите европейски страни все още никой не си и помисля да реже филии с нож.
  • В обредите хлябът често върви и с виното, което символизира христовата кръв.
  • В някои източни култури хлябът, начинът на неговото изпичане и трохите, които падат при яденето му служат за предричане на бъдещето.

* този текст беше публикуван във вестник „Преса“, ноември 2013

Tags:
ное-10-2013

С ножица и лента*

Posted by Maria Kassimova under Поза и позиция

Сто пъти мери и един път режи е правило не само в политиката, но и в нейната ритуалност. Поне що се отнася до ритуала с рязането на ленти

Прилича на раждането. Или по-точно, изключително добре, но и доста по-софистицирано напомня на прерязването на пъпната връв при появата на бял свят на всяко човешко същество. Разполага с подобни на този физиологичен процес атрибути – вместо пъпна връв има лента, често с цветовете на нечие национално знаме, на мястото на скалпела се появява ножица, а що се отнася до бебето, то то е заменено с… каквото се сетите, стига да е чисто ново. В този смисъл може да бъде къща, завод, стадион, банка, болница, магистрала и какво ли още не. И още нещо важно – вместо на опитен акушер, ножиците се поверяват на значима обществена личност. Може да е президент (на държава, на компания или отбор), министър-председател, кмет, директор, артист или просто добре позната и усвоена от определена обществена структура фигура. Останалото си е горе-долу същото – цветя, гости, аплодисменти, приповдигнато настроение, очаквания и… нечии нечовешки напъни всичко това да се случи. Съвременният ритуал, известен като т.нар ribbon cutting или “прерязване на лента” носи в себе си вековна символиката, която навсякъде по света разчитат по един и същи начин – ново, значимо начало, което трябва да бъде орисано за добро.

Хората с ножиците

Като на всеки хуманитарно образован човек, пък и пленен от сферата на общуване, наречена етикет, и на мен много ми се иска да мога да открия корените на ритуала “рязане на ленти” някъде в някое затънтено африканско или пък прабългарско племе примерно. Или поне да провидя връзката на този много разпространен днес социален обичай в нечий кралски двор или рицарски кодекс. Уви! Истината е, че никъде в дебелите учебници не се споменава нищо подобно. Церемониал майсторите предпочитат неопределено да поставят началото на тази много специална церемония някъде в края на деветнайсети век, когато техническата революция, а и политическите промени, които я съпътстват, някак изискват от обществото да си има адекватна тържественост. И за да си я създаде, то трябва да й измисли опаковка, да я превърне в театър. Така всяка новост, била тя социална, политическа, икономическа или техническа, може да бъде изведена от обикновената делничност и превърната в паметно събитие, което да остане в човешката история. Заедно с неговото добре ознаменувано начало накуп идват и популярността, журналистическия интерес и, разбира се, подобаващото тържество.

Точно по този начин в последните години на деветнайсти и в началото на двайсети век на различни места по света се откриват няколко наистина забележителни обекта, сред които статуята на свободата в Ню Йорк, Айфеловата кула в Париж, куп железници, градски метростанции и инсталации, гигантски мостове и пристанища. Освен самото събитие, в прицела на обществения интерес веднага влизат и хората, в чийто ръце се намира ножицата. По правило те са с неоспорима обществена стойност, щом са уважени с честта да размахват режещия инструмент. Пък и чрез него именно на тях се полага отговорността да “дефлорират” уникалния, новооткриващ се обект и да го дарят на хората и историята неопетнен и годен за употреба. В потенциала на тази особено важна обществена роля професионално се вглеждат и хората, които по онова време се грижат за доброто име на важните на деня. На тези пра-имидж мейкъри доста бързо им става ясно, че след едно-две подобни появявания в ролята на човека, който реже лентата, всеки едва прохождащ политик може да се превърне в обществен лъв.

Български исторически ленти

В родната българска церемониалност нещата винаги малко си противоречат. След Освобождението нашата зараждаща се политическа класа е все още твърде близо до селската си ритуалност и затова новооткриващите се обекти по онова време най-често са празнувани по традиционния български начин – с прясна вода, лисната от менче с китка здравец. Така са открити десетки църкви, селски и градски училища и библиотеки. Когато на сцената на общественото внимание трайно навлиза царското семейство и нароилата се около него европееща се интелектуална бохема, фолклорните нрави полека се изместват, за да отстъпят място на “циливилизацията”. Така наред с менчето вода започва да се появява и лентата с българския трикольор, която ритуално трябва да бъде прерязана я от някой царски министър, я от някой депутатин, от техните лични секретари или поне от благопристойните им съпруги.

След девети септември 1944 година ритуалното прерязване на ленти за кратко започва да се възприема от народната власт като “буржоазна отживелица”, та затова лисването на вода, съпроводено от време на време и с по някой и друг изстрел с пистолет или пушка, взима превес. През шейсетте години на двайсети век обаче “другарите” гневно говорят за “култа към личността”, за “изкривените морални ценности на комунизма” и някак естествено се връщат и към изтиканото в ъгъла капиталистическо прерязване на ленти. На другаря Тодор Живков този ритуал особено много му харесва. Разбира се, съчетава го с любимите български традиции, като поверява краищата на лентата например на девойки, облечени в народни носии или пък с чувство на признание и лек поклон полага ножиците и парчето отрязан плат в поднос, носен от миловидно момченце с калпаче, червен пояс и цървулки. В още незабравената ни социалистическа среда си беше практика и след срязването на трикольорната панделка големецът с ножицата да бъде посрещнат от мома с топла пита и мед, а след публичното изяждане на залъка току пред новоткрития обект да се завият кръшни хора.

След Бай Тошо историята с ножиците и лентите като че ли някак се дистанцира от обществения поглед. Докато на сцената не се появи министър председателят от партия ГЕРБ Бойко Борисов, чийто имидж дължи голяма част от популярността си (добра или лоша) именно на прерязването на ленти за какво ли не. Всъщност Борисов с ножица и лента като че ли е най-яркият визуален спомен за този политик в съзнанието на средния българин. Размахването на ножици по разни събития беше толкова масово, че в един момент достигна до своята критична точка на ръба на тоталния фарс, когато част от известен столичен булевард беше асфалтирана на два пъти, за да може и на два пъти да бъде открита с рязане на лента. Все от същото обществено лице, за все същия медиен интерес.

Рязането на ленти като бизнес

Освен като особено добре работеща, евтина, а и скоростна стратегия за добиване на положителна популярност, ритуалът “рязане на лента” е и бизнес. В Америка, където всяка дейност си има цена, съществуват стотици фирми, които предлагат “качествено оборудване” за ribbon cutting. В сайтовете им са изредени видовете ножици (сребърни, златни, с орнаменти, с различна големина), с които можете да кръцнете пъпната връв на всяко ново голямо нещо, типовете плат, от които могат да ви ушият ленти, както и цялата поддържаща посуда. В нея влизат кутии за режещия инструмент, табла за поставянето му, малки саркофагчета за парчето плат, което ще се запази за поколенията, поздравителни картички и мемоарни книги за отразяване на събитието. Могат да ви предложат още цялостен сценарий за рязането, в зависимост от това колко важни хора ще поканите и колко от тях ще получат привилегията да резнат лентата. Историята познава случаи (особено голяма част от които в Китай), в които десет, че и двайсет души едновременно режат парчета празнична лента от даден обект, при това го правят абсолютно тренирано и отговорно, за да спазят условието за единност и едновременност на действието. Ако се поровите в интернет, ще попаднете и на купища професионални съвети за “надомно” организирано рязане на лента. Много било важно например да си направите сценарий, според който речите винаги са преди самото кръцване и никога след него. За да ви се получи добре, ритуалът трябва да се съпроводен и с лек кетъринг, като питието се сервира преди речите, а хапките – след аплодисментите по откриването. Музиката, както и аниматорите са също толкова необходими, а заедно с тях и съответния дрес код на събитието, озвучаването и медийното отразяване.

Както виждате, една нищо и никаква лента, с една още по-никаква ножица, а толкова много главоболия.

Малко преди да отрежа лентата

на този текст и да го пусна да живее самостоятелен живот на страниците на вестника, трябва да спомена и за един повсеместен, нарастващ скандал. Преди известно време някъде, в нечий съвременен, демократичен политически двор се появи съмнението, че не е добра идея лентата за рязане да носи цветовете на национален флаг. Причината, разбира се, отново е в рязането – някак не е красиво по какъвто и да е повод който и да е да срязва на парчета точно този най-зорко опазван от посегателства национален символ. Следвайки подобна логика обаче протоколчиците стигнаха отново до задънена улица, защото който и да е цвят все някъде някога е използван в някакъв политически контекст. В този смисъл червеното винаги би могло да се разглежда като символ на социалдемокрацията, синьото – като силно дясно, зеленото – като цветът на природата и екологията, а жълтото – като присъщо на роялистите. И ако ще ставаме толкова чувствителни на действия и цветове, лесно можем да се обидим от един обикновен, замислен като символ на новото раждане не толкова стар ритуал. Затова по-спокойно – ножицата е само ножица, лентата е просто парче плат, а най-важното са добрите чувства и усещането за празничност.

*текстът беше публикуван във в.Преса през октомври 2013 г.


Tags:

Масаж за очите и грижа за погледа с Genifique Yeux Light Perl на LANCOME

Преди няколко месеца в един телевизионен репортаж се наложи да ми снимат окото от съвсем близко. Когато го видях след това на монитора, се ужасих! Продрано с бръчици като паяжини, подкрепено от солидна зеленикавокафява сянка, с едва забележима за другите, но не и за мен торбичка и изобщо око,  потънало в една такава тъжна отпуснатост, която, ако не бях толкова суетна, можех да опиша само с една дума – остаряване… Разбира се, това не се отнасяше само до едното ми око – другото си беше съвсем в същата кондиция, просто не преживях ужаса да го разгледам така отблизо на екран. Мдааа… Беше един от ония моменти, след които с дни избягваш да се застояваш пред огледалото, сякаш то ти е виновно. И да, знам, че трябваше да се направи нещо.

Имам поне пет действащи в момента полуизхабени крема за околоочния контур. Лошото е, че ги нанасям, като че някой ще ме проверява след това – набързо, някак между другото между измиването на зъбите и сутрешния грим или непосредствено преди да заровя лице във възглавницата. Да си призная, често даже забравям тази част от ежедневното „кремомазане“. Кремът за лице си стои до леглото ми, така че дори и в хоризонтално положение да мога да го нанеса. Продуктът за около очите обаче стои точно на два метра от леглото ми, но веднъж паркирана под завивката, тези два метра до него изведнъж ми се струват като тричасова планинска екскурзия И така в услуга на мързела си не мърдам от леглото, затварям очи и се извинявам наум пред себе си… Лоша работа, знам.

Онази лична среща с оченцето ми обаче запали искрата и в следващите четири месеца пробвах Genifique Yeux Light Perl на LANCOME. За да бъда точна, ще изпиша тук всичко, което чета от предната страна на флакона. Та там, освен цитираното досега, пише още: Activateur de jeunesse illuminateur regard. Под него е преводът на английски: Eye Iluminating youth actovator. Независимо дали владеете френски или английски, ще разберете, че този серум обещава да даде повече светлина на зоната около очите и да активира младостта. Да, бе, да, казах си аз тогава, защото подобни обещания продават тонове околоочни продукти от всякакви марки. Не, че нямам доверие на LANCOME, но чак пък да активира младостта… Още повече, че недоверчивото ми женско съзнание веднага подложи на съмнение още един факт – серумът има много различен начин на нанасяне. Всъщност флаконът, който прилича на шишенце за лак, има капачка, към която е прикрепен специален апликатор. Напомня точно четчица за лак, само че в края му вместо нея има асиметрична метална перличка. Всъщност тя е потопена в серума и когато я извадиш от шишенцето, дори трябва да я отъркаш леко в стените на гърлото му, за да падне излишното количество. Това, което остане, се нанася върху цялата околоочна зона с леки масажни движения. Перличката се движи на много посоки, така че успява да достигне до всяка точка в тази толкова капризна зона. Усещането от допира й е много приятно – леко хладно, много гладко и освежаващо.

За да нанасям правилно серума, порових в интернет, за да видя какво препоръчват вече използвалите го. Попаднах на малко видео, в което с перлата първо правеха леки кръгови движения в зоната под очите, а след това нещо като дъги над клепача и под веждата. После поставяха апликатора в по.израчените бръчки и с нежно натискане ги „изглаждаха“ в посока от носа навън от лицето. След пълното втриване на серума, довършваха масажа с възглавничката на безименния пръст, като така обираха и останалото непопиваемо количество продукт.

Да разкажа малко и за самия серум. Важно е, че в него има кофеин и екстракт от водораслото клорела (chlorella).   Това обяснява доброто действие срещу подпухналостта и тъмните кръгове. По-важно е да знаете обаче, че в тази формула няма парабени, сулфати, синтетични аромати, ГМО-та, триклосан и т.н. ужасяващи химии. Консистенцията му е като на вода, в която е разтворено малко брашно. Самото нанасяне дава усещане за приятен хлад, а продуктът попива за минута толкова добре, че можеш спокойно да се гримираш, без сенките да влизат в блъчките или да остават на петна. Не мога да кажа, че ефектът е моментален, а и подобни обещания винаги са ме карали скептично да свивам очи. Тук на първо място не е уау резултат, а едно много приятно усещане, което те кара с удоволствие да искаш да го използваш пак. Мога да го сравня с онзи много женски момент, когато цял ден ходиш на високи токчета,  вечерта мяташ с примижени от куф очи обувките в коридора и мушкаш уморените си стъпала в пухкави и топли пантофки. С  Genifique Yeux Light Perl е точно така – едва дочаквам да си изтрия грима от лицето вечер, за да мога, докато пия чаша вино и си слушам музика, да си направя едно малко очно спа удоволствие с въпросната освежаваща перличка.

За да съм полезна, ще дам и конкретни резултати. След четири месеца употреба мисля, че очите ми изглеждат далеч  по-добре.Не, че съм смъкнала десет години от погледа си (а и не искам да го правя), но имам чувството, че фините ми бръчици са някак по-незабележими, бялото на окото ми изглежда по-искрящо, тъмните кръгове (които си имам по рождение) не са така натрапчиви, а станалата константа отпуснатост под долния клепач изглежда доста респектирана. И, да, знам, че козметиката не прави чудеса, но съм сигурна, че може да ни кара да се чувстваме чудесно.

Genifique Yeux Light Perl е от продуктите, които препоръчвам, ако искате да се погрижите добре за околоочната зона, където нещата с остаряването са най-драматични. Единственото притеснително е, че това е скъпа козметика и цената не е никак пренебрежима. Имайте предвид, че съм го виждала на различни цени в различни магазини по света, но се подгответе за нещо от сорта на равностойността на  $65-70. Заслужава си, защото продуктът е напълно достатъчен за около два месеца употреба по два пъти на ден. Ако ви идва наистина скъпо, можете спокойно да го използвате например сутрин преди да се гримирате и да излезете навън, а вечер да слагате някой достатъчно добър, но не така скъп околоочен крем. Лично аз съм пробвала в комбинации с продукти за около очите на NUXE и нещата са се получавали чудесно. Важното е обаче никога да не се отдавате на онзи опустошителен мързел, за който ви разказах в началото, защото зоната около очите най-добре си отмъщава за подобно нехайство. На другия ден торбичките са провиснали като пазарна мрежа с по едно кисело мляко на дъното, бръчиците са се разположили навсякъде, а всяко разтъркване на окото ви изумява с оригиналните пластилинови скулптури върху долните клепачи след това – така суха и нееластична става кожата там.

ПП Извинете ме за малко траш снимката, но държа да правя и свои собствени домашни фотографии, нищо, че не са особено изпипани професионално. За сметка на това сложих и една от интернет – да е сигурно, че все пак ще видите как изглежда продуктът. :)

Tags: