online poker

ное-3-2010

Черно бяло / Noir blanc

Posted by Maria Kassimova under Пеперуди в главата

един текст, публикуван в списание MAX, октомври 2010

Трима мъже около една снимка като се брои и кучето

Намерих снимката акъсана на десетина парчета. По чернобялата й лъскава повърхност личаха зъбите, които са я разпорили. Някой вкъщи беше минал преди мен, беше събрал късчетата от пода и ги беше струпал на стъклената маса в незнаене какво да ги прави.

Първото, което видях, беше дясното око на баща ми. Гледаше някъде вляво от мен и като че си търсеше останалите части от лицето. После видях каскета, малко нос, трудно за разпознаване рамо… Обърнах от обратната страна и се опитах да съединя парченцата едно с друго според думите, изписани отзад. Снимката всъщност беше картичка, принтирана през 1975 година. Имаше си редове за изписване на текст и адрес, име на печатница и името на този от снимката – „актьорът Хиндо Касимов“. Татко.

В моето семейство снимките са на почит. Мама обичаше да се снима, татко – не, но това не пречеше да имаме стотици негови кадри от всякакви превъплъщения – театрални, кино и домашни. Мама пък мреше за фотообективи и позираше веднага щом чуеше прещракването на лентата. Вкъщи купища снимки пълнеха найлонови торби и затъкваха празните гардеробни пространства с принтирани спомени. Гледахме ги рядко, разбира се. Най-вече аз, при това в невръстните си детски години, когато остаряването за мен беше видим процес, който обаче по никакъв начин не ме касаеше.

Тази снимка с баща ми се беше появила в семейния архив като майтап. На гърба й се мъдреше едно тривиално послание за „ЧНГ и пожелания за много творчески и лични успехи“ и т.н. от двама артисти колеги на баща ми от Сатиричния театър. Видяли я в някаква бутка за вестници в малък провинциален град и решили да му я изпратят до театъра като шега. Той, разбира се, си се самоподиграл, развил майтапа и запазил снимката в едно от въпросните найлонови пликчета. Така тя стоя до 1 септември 2010 година – цели 35 години. Непокътната.

Малко преди разказаното в началото на този текст един смахнат, двегодишен породист голдън ретривър на име Ринго, стоял сам в хола на моето ново семейство (аз и двете ми дъщери), чудейки се по какъв точно начин да се забавлява, докато някое човешко същество се върне да му прави компания. От своята половин метрова височина Ринго съзрял хартиенкото парче на ниската маса в хола, проврял муцуната си напред и захапал. Сторило му се вкусно, защото старателно накъсал хартията и след две минути вече бил отегчен отново. Побутвал с лапа дясното око на татко, поблизвал каскета и подушвал рамото, облечено във велурено манто. Какво ти разбирал той от спомени, снимки и 35 години съхранание…

И от баща ми в мен.

Тази случка със снимка преобърна всичко. Исках да пиша за Пол Нюман и за постера с неговото лице, който висеше над леглото ми преди двайсет и пет години. Щях да разкажа за Марк Нопфлер и моята развила се от тийнейджърството мания да харесвам грозновати мъже, защото те нямат възраст. После с финт щях да завия към Стинг и известната сред приятелите ми моя реплика „Ако Стинг влезе сега, тук и ми направи знак с глава да тръгна с него, ставам, оставям всичко и тръгвам! Само след две седмици ми пратете децата!“… Старателно се бях потрудила да търся в интернет (да живее чичко Гугъл, който знае всичко и наистина няма възраст!) макар и малко публикации на тема „Мъже без възраст“ и бях попаднала на някакви тъпи изследвания защо жените предпочитали по-възрастни мъже…

Като се прибрах, видях снимката на моя неостарял баща, разкъсана от собственото ми куче. Положена на масата като непогребано тяло и някак нагло напомняща ми, че може би не съм била толкова добра дъщеря… Поне в моите очи.

Татко го няма вече 24 години. Във всеки един ден от тях аз, неговата вечно останала си 16 годишна дъщеря, се опитвам да го помня. Събирам цял живот малките парченца от неговото минало, пренареждам ги според моя си житейски опит на възрастен, наблюдавам ги и си градя нашата семейна история. Двайсет и четири години лепя пъзела на единствения мъж, който никога няма да остарее за мен – моя баща. Съшивам думи и образи, залепям пропукани реплики, сънувам и записвам, оглеждам лицето си в огледалото и виждам неговите бръчици около очите си, неговия овал и… малко насмешливото отношение на майка ми към еднаквия ни „кравешки“, както казваше тя, поглед. Чета знаците на присъствието му по пътя си и чакам още. Не се страхувам, защото знам, че е млад и силен – един истински рицар само на 51. Помня ризата му с червени и кафяви кончета и одеколона „Олд Спайс“. Не мога да си го представя стар, не мога да го видя с бели коси, с бастун, с вдигнати над пъпа панталони и тиранти. Няма да разбера какво е да крещиш изнервена „Татко!“ на оглушаващия си баща, няма да му напомням като на дете да си вземе лекарството и няма снизходително да се правя, че не виждам, когато се накапва със супа. Няма да мога да му спирам стоте грама ракия вечер и да му броя цигарите. Няма да го пращам за кисело мляко до магазина и няма да го карам да слага шапка на детето, след като го вземе от училище. Татко ми няма да чуе някой да му вика „дядо“… Децата ми ще продължават да говорят за него като за „на мама баща й“ и ще се взират в снимките, на които ме носи на ръце или ми сменя пелените.

Моят баща ще е винаги там, където го оставих – да тича зад колелото ми, докато ме учи да го карам. В панелния ни хол, където слушаше музика и дирижираше, без да знае, че го шпионирам. С торбичката зеленчуци от пазара и букет невени за майка ми. На кухненската маса да учи текста си за репетицията. Задрямал на дивана с фината си ръка под бузата, лекото прихъркване и трепкащите от следобедния сън клепачи. Един мъж без възраст и без време.

Ринго изяде снимката на баща ми. В момента парченцата от нея стоят прибрани в найлонов джоб и изчакват времето, когато ще ги пусна да си тръгнат. Докато хлипах над останките един друг мъж ми избърса сълзите. Събра черно белите хартийки, седна на масата със рицарска сигурност, че ще ми върне цяла разкъсаната вселена и започна да ги напасва по краищата. Съедини ги. Постепенно се появи сериозното лице на татко, без една малка част от левия му профил. Беше си той, само сякаш леко намигнал. Малко преди да си тръгне спокоен, че в живота ми има нов мъж, който няма възраст. Този, когото обичам.

Trois hommes autour d’une photo, dont le chien

Maria Kassimova

J’ai trouvé la photo, déchirée en une dizaine de morceaux. Sur sa surface noir et blanc luisante on voyait les traces des dents l’ayant déchiquetée. Quelqu’un à la maison était passé avant moi, avait ramassé les morceaux du sol et les avait posés sur la table en verre, ne sachant quoi en faire.

La première chose que j’ai vue, c’était l’œil droit de mon père. Il regardait quelque part à gauche de moi, comme s’il cherchait les autres parties de son visage. Puis j’ai vu sa casquette, un fragment du nez, une épaule difficile à reconnaître … J’ai retourné les morceaux au verseau et essayé de les joindre, en suivant les mots qui y étaient écrits. En fait, la photo était une carte postale, imprimée en 1975. On y voyait l’espace réservé au texte et à l’adresse, le nom de l’imprimerie, et le nom de celui qui était sur la photo – « l’acteur Hindo Kassimov ». Papa.

Dans ma famille les photos sont à l’honneur. Maman aimait se faire prendre en photo, papa, non, mais cela n’empêchait qu’on ait des centaines de clichés avec lui, dans toutes sortes de rôles, au théâtre, dans ses films et à la maison. Maman adorait être devant l’objectif et elle posait dès qu’elle entendait le clic. Des tas de ses photos remplissaient des sacs en plastique qui comblaient les espaces des armoires de souvenirs imprimés. Bien sûr, on les regardait rarement. Surtout moi, quand j’étais petite, à l’époque où le vieillissement était pour moi un processus visible qui cependant ne me concernait en aucune manière.

Cette photo avec mon père s’est retrouvée dans les archives familiales comme une plaisanterie. Au verseau il y avait un vœu trivial « Joyeux Nouvel An et tous nos vœux de succès créatifs et dans la vie privée », etc., de la part de deux acteurs, collègues de mon père au Théâtre satirique. Ils l’avaient dénichée dans un kiosque à journaux, dans une petite ville provinciale et ont décidé de la lui envoyer au théâtre, juste pour plaisanter. Lui, bien sûr, il a renchéri en plaisantant SUR LUI même et a conservé la photo dans un de ces sacs en plastique. Comme ça elle est restée intacte 35 ans, jusqu’au 1er septembre 2010.

Peu avant l’histoire racontée au début de ce texte, un golden retriever un peu fou de deux ans, nommé Ringo, était seul DANS LE séjour de ma nouvelle famille (moi et mes deux filles), se demandant que faire exactement pour s’amuser avant qu’un être humain ne fût de retour pour lui tenir compagnie. De sa hauteur de 50 cm Ringo avait repéré le morceau de papier sous la table basse dans le séjour, avait glissé son museau de l’avant et mordu. Il a dû en apprécier le goût car il avait soigneusement déchiré le papier, mais deux minutes après il était de nouveau ennuyé. Il avait poussé de sa patte l’œil droit de papa, léché et reniflé son épaule l’épaule habillée dans son manteau en velours. Que pouvait-il savoir des souvenirs, des photos et de leur conservation pendant 35 ans …

И от баща ми в мен.

Et de mon père en moi.

Cette histoire avec la photo a tout changé. Je voulais écrire sur Paul Newman et le poster avec son visage accroché au-dessus de mon lit il y a vingt cinq ans. J’allais parler de Mark Knopfler et la manie que j’avais développée à l’âge de l’adolescence d’aimer les hommes moches car ils n’ont pas d’âge. Puis j’allais faire une feinte vers Sting et ma réplique bien connue de mes amis « Si Sting entrait maintenant ici et me faisait un signe de tête de le suivre, je le suivrais, je laisserais tout et je partirais ! Mais deux semaines après, envoyez moi les enfants ! » … J’avais soigneusement fait mes recherches sur Internet (Vive tonton Google qui sait tout et n’a vraiment pas d’âge !) en tapant « Hommes sans âge », comme ça je suis tombée sur toutes sortes de publications, quoique peu nombreuses, sur ce thème et des études idiotes sur pourquoi les femmes préféraient les hommes plus âgés …

Quand je suis rentrée j’ai vu la photo de mon père qui n’avait pas vieilli, déchirée par mon propre chien. Posée sur la table comme un corps non enseveli et me rappelant avec insolence que peut-être je n’avais pas été une assez bonne fille … DU moins à mes yeux.

Papa n’est plus de ce monde depuis 24 ans. Et chaque jour pendant toutes ces années, moi, sa fille restée à jamais à 16 ans, j’essaie de me le rappeler. Je collecte toute une vie les petits morceaux de son passé, je les range de nouveau, selon mon expérience d’adulte de la vie, je les observe et construit l’histoire de notre famille. Depuis vingt quatre ans je colle les pièces du puzzle du seul homme qui ne vieillira jamais pour moi – mon père. Je rafistole des mots et des images, je colle des répliques lézardées, je rêve et je note, je regarde mon visage dans la glace et je vois ses pattes d’oie autour de mes yeux, son ovale et … l’attitude un peu railleuse de ma mère devant le même regard que nous avions, «  de vache », comme elle disait. Je lis les signes de sa présence sur mon chemin et j’attends toujours. Je n’ai pas peur car je sais qu’il est jeune et fort, un vrai chevalier qui n’a que 51 ans. Je me rappelle sa chemise aux petits chevaux rouges et bruns et l’arôme de son Old Spice. Je ne peux pas me l’imaginer vieux, je n’arrive pas le voir les cheveux blancs, une canne à la main, avec un pantalon remonté bien au dessus du nombril et des bretelles. Je ne comprendrai pas ce que c’est de crier énervée « Papa ! » à un père qui perd son ouïe, je ne lui rappellerai pas comme à un enfant de prendre son médicament et je ne ferai pas semblant, d’un air condescendant, de ne pas voir quand il met de la soupe sur sa chemise. Je ne pourrai pas le priver de ses deux verres d’eau de vie le soir ni lui compter ses cigarettes. Je ne pourrai pas l’envoyer m’acheter du yaourt ni lui rappeler de ne pas oublier de mettre le bonnet à l’enfant en sortant de l’école. Papa n’entendra jamais quelqu’un lui dire « grand-papa » … Mes enfants continueront de parler de lui comme du « papa de maman » et de scruter les photos sur lesquelles il me porte dans ses bras ou me change la couche.

Mon père sera toujours là où je l’ai laissé – courant derrière mon vélo lorsqu’il m’apprenait à le conduire. Dans le séjour de notre appartement en préfabriqué où il écoutait de la musique et dirigeait un orchestre imaginaire, sans savoir que je l’espionnais. Avec le sac de légumes achetés au marché et un bouquet de soucis pour ma mère. Devant la table de cuisine, apprenant son texte pour la répétition. Assoupi sur le canapé, sa main fine sous la joue, son léger ronflement et les paupières frémissantes. Un homme sans âge et hors du temps.

Ringo a mangé la photo de mon père. Actuellement, les morceaux en sont rangés dans un protège-feuilles et attendent le moment où je les laisserai partir. Pendant que je sanglotais sur ces restes, un autre homme essuya mes larmes. Il ramassa les morceaux de papier noir et blanc, s’assit devant la table avec l’assurance chevaleresque de pouvoir me restituer tout un univers déchiré et se mit à les ajuster sur les bords. Il les joignit. Peu à peu est apparu le visage sérieux de papa, sauf une petite partie de son profil gauche. C’était bien lui, comme s’il me faisait un clin d’œil. Un peu avant de me quitter, tranquille, sachant qu’il y a dans ma vie un nouvel homme sans âge. Celui que j’aime.

Tags:
  1. Мария Б Said,

    Със сълзи в очите го прочетох………много красиво и трогателно!!!

  2. lasher anne rice Said,

    I have read a few good stuff here. Definitely worth bookmarking for revisiting. I surprise how much effort you put to make such a fantastic informative site.

  3. shane Said,

    esp@waterline.hearer“ rel=“nofollow“>.…

    thanks for information….

  4. jesse Said,

    bernardine@headlands.illustrator“ rel=“nofollow“>.…

    благодарен!!…

  5. ken Said,

    loading@proud.searchlight“ rel=“nofollow“>.…

    good info….

  6. Barry Said,

    waxy@musial.stirrin“ rel=“nofollow“>.…

    спс за инфу….

  7. calvin Said,

    ecological@knee.injuring“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ!!…

  8. Hubert Said,

    unequaled@subjects.misunderstanding“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!!…

  9. Leo Said,

    puckered@bates.regulars“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!!…

  10. Ronnie Said,

    constriction@swerve.cerv“ rel=“nofollow“>.…

    good info….

  11. Ken Said,

    zeus@parisology.redundancy“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ….

  12. ronnie Said,

    youths@contradiction.paraoxon“ rel=“nofollow“>.…

    hello!!…

  13. brent Said,

    subspaces@milestone.resurgence“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðñòâóþ!!…

  14. tyler Said,

    callin@refilled.metis“ rel=“nofollow“>.…

    ñïàñèáî çà èíôó….

  15. ian Said,

    incinerator@wac.cozier“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó!!…

  16. Ben Said,

    stateless@armide.modern“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó….

  17. francis Said,

    frescoes@default.allegedly“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðåí….

  18. derrick Said,

    gesualdo@alleghenies.armload“ rel=“nofollow“>.…

    thank you….

  19. Andrew Said,

    glamorize@shortage.wiley“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðåí!!…

  20. andrew Said,

    kupcinet@kitchens.finders“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó!…

  21. Randall Said,

    disturber@church.gazinosu“ rel=“nofollow“>.…

    thank you….

  22. charles Said,

    lippi@comfortable.futhermore“ rel=“nofollow“>.…

    tnx!!…

  23. Richard Said,

    physical@chromatic.extemporize“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó!…

  24. Mark Said,

    torrence@years.offsaddled“ rel=“nofollow“>.…

    ñïàñèáî çà èíôó….

  25. ken Said,

    atone@hockaday.fbi“ rel=“nofollow“>.…

    tnx….

  26. Johnny Said,

    fresno@flopped.naktong“ rel=“nofollow“>.…

    thank you….

  27. jesse Said,

    sentimentality@car.kay“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info….

  28. Vernon Said,

    bhoy@bales.druggan“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðþ….

  29. Bernard Said,

    cures@estellas.covenants“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó….

  30. roberto Said,

    stickney@keenly.thyroxine“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info!!…

  31. vernon Said,

    brindisi@liquidations.wednesdays“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ….

  32. jon Said,

    heuvelmans@goethe.mixer“ rel=“nofollow“>.…

    thanks for information!…

  33. don Said,

    asch@embodiments.identity“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ….

  34. tyrone Said,

    comedies@alai.falmouth“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info!…

  35. dustin Said,

    efficacious@simmonsville.undivided“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðþ….

  36. harvey Said,

    unappeasable@motioning.justifiably“ rel=“nofollow“>.…

    hello….

  37. Harvey Said,

    louiss@luiss.numerically“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!…

  38. Roy Said,

    panza@stifling.casein“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðåí!!…

  39. Brent Said,

    boy@feare.modifies“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!…

  40. Jeremy Said,

    protein@stropped.tchalo“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info….

  41. Danny Said,

    palely@citations.imaginings“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðñòâóþ….

  42. Gene Said,

    giorgio@repetitive.transience“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ!!…

  43. clifton Said,

    cafes@clemence.command“ rel=“nofollow“>.…

    áëàãîäàðñòâóþ….

  44. darryl Said,

    improvised@shunted.prisoner“ rel=“nofollow“>.…

    good!!…

  45. jimmie Said,

    commonplaces@tsarevich.pitiable“ rel=“nofollow“>.…

    good info….

  46. charles Said,

    piecemeal@mutilation.kennel“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info!!…

  47. shawn Said,

    gino@clocking.fluctuating“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó!…

  48. kirk Said,

    brooklyn@bruckners.aloud“ rel=“nofollow“>.…

    ñïàñèáî çà èíôó….

  49. billy Said,

    overriding@bothersome.sniffing“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!!…

  50. angel Said,

    poked@mcalester.hobbled“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!…

  51. Clarence Said,

    primed@ambition.bellman“ rel=“nofollow“>.…

    good info….

  52. herbert Said,

    dekalb@launch.unreconstructed“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info….

  53. dan Said,

    transmitted@crooning.randomly“ rel=“nofollow“>.…

    thank you!…

  54. jackie Said,

    christine@delenda.won“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó!…

  55. Max Said,

    bar@pinball.obscured“ rel=“nofollow“>.…

    thanks!…

  56. Austin Said,

    satisfied@exclusion.gargantuan“ rel=“nofollow“>.…

    tnx for info!…

  57. Wallace Said,

    forces@posture.extinction“ rel=“nofollow“>.…

    ñïñ çà èíôó!!…

  58. douglas Said,

    theologian@save.unwire“ rel=“nofollow“>.…

    ñýíêñ çà èíôó!…

Add A Comment