online poker

ное-3-2011

Телефон все ни свързва…

Posted by Maria Kassimova under Издънки

И телефон ни дели, когато не знаем как и къде да говорим по него

“Ааалоооу! Кой?” Със сигурност поне веднъж в живота си сте получавали такова загадъчно телефонно обаждане. Няма “Добър ден!”, няма “Удобно ли е да говорим?” – човекът си има реч и според него вие задължително трябва да я чуете.

В такива случаи аз обикновено прекъсвам връзката. Правя го обаче след години, в които търпеливо обяснявах коя съм и още по-търпеливо изслушвах отсрещната страна в търсене на нещо смислено от този телефонен разговор.

Днес никой не се съмнява, че знае как да говори по телефона. Всяко хлапе и всяка баба имат телефони в джобовете си и сякаш културата на телефонния разговор ни се струва нещо, което всички си знаем и няма какво толкова да учим. Истината обаче е друга. Според скромните проучванията на един американски университет например процентът на провалените потенциални търговски контакти заради недобре проведени телефонни разговори е впечатляващо голям – цели 43%. Когато се представяме за първи път пред някого от другата страна на жицата , трябва да знаем, че 70% от впечатлението, което ще създадем зависи не от информацията, която имаме да споделяме, а от начина, по който звучим – глас, настроение и тон. Затова съвременният етикет се занимава много с развиване на добри умения при говорене по телефона. Нещо, което в зората на етикетните норми по времето на Краля Слънце, изобщо не е било необходимо.

Обичайните ало грешки

Когато звъните на някого по телефона, първо вижте кое време е. Много често си позволяваме да наберем номера в неподходящ час. Има хора, които стават в ранни зори и за тях да звъннат на някого в осем е съвсем нормално. За нощните птици пък да се обаждаш след 11 вечерта също е в реда на нещата. Според етикета обаче забраненият за телефони часови диапазон е между десет вечерта и девет сутринта. Това е времето, в което трябва да оставим хората да си почиват, да се наслаждават на личните си занимания и интереси и затова, ако не звъним спешно или пък по предварителна уговорка, в тези часове просто забравяме за телефона. Има напористи клиенти или партньори, които наистина звънят в позволения часови пояс, но след работно време. Когато разговорът е свързан със служебни задачи, той няма място в извънработното време. В този смисъл не е подходящо да звъните след шест часа вечерта по работни въпроси. Ако пък сте от другата страна и някой упорито се опитва да се свърже с вас по работа след шест часа, имате пълното право да не вдигате телефона без каквито и да е обяснения. За разискване на офисни неща, разбира се, не се звъни и в почивните дни, както и на празници. Във време, в което всеки е много зает и работи усилено, трябва да уважаваме правото на почивка.

Сред много неприятните телефонни грешки е и любомито ми “ало” или “ъъъ…” начало. Знаете, има хора, които блокират, когато чуят гласа от другата страна и като че забравят за какво изобщо са набрали номера. Ако сте от тях, напишете си на едно листче основните думи и теми, по които искате да говорите и тогава наберете номера. Винаги започвайте с поздрав според момента от денонощието или пък отношенията ви с този, на когото звъните. Изчакайте да ви отговорят и тогава продължете с представянето си. Ненавиждам, когато от другата страна някой развеселен глас ме поздрави и потъне в мълчение, очаквайки да позная кой се обажда. И когато попитам, още по-развеселено да ми отговаря “Е познай де!” Честно казано, никога не се опитвам да позная, защото това изпитване ме притеснява. Не го правете и вие – никой не е длъжен да ни разпознава гласа, когато на нас ни скимне да звъним, а и телефоните не са за игрички от типа “играем си на криеница”. Бъдете делови, кратки и приветливи, вместо да се разпускате в ненужни загадки, които само биха притеснили отсрещната страна, ако да речем ви обърка с прастарата си баба или пък изобщо не може да се сети кой сте.

Разговори за пример

Когато в Америка подготвят млади момичета и момчета да станат офис мениджъри или лични асистенти на големи шефове, едно от основните им обучения е говоренето по телефона. Сред правилата, които те трябва да спазват, са първият поздрав и представянето. Веднага след “Здравейте, обажда се Мария Иванова от офиса на фирма Х” идва логичният въпрос “Удобно ли е да говорим?” Не забравяйте този въпрос, защото той е важен най-вече за вас. Ако от отсрещната страна са ви вдигнали, не приемайте това непременно като готовност за провеждане на разговор и не затрупвайте с информация човека отсреща. Никога не се знае в какъв момент го хващате. Затова е по-добре да се обадите отново или да изчакате да ви върнат обаждане, отколкото да си изрецитирате предвиденото, без реално някой да ви обърне внимание. Когато ви отговорят, че е удобно да говорите, добре е отново да кажете името си, особено ако се чувате за първи път. Имайте предвид, че първата информация направо отлита покрай ушите на човека, на когото звъните, затова той едва ли ще е запомнил името ви. Представете причината и поводът за обаждането си кратко, като говорите нормално, без да бързате и без много думи. Опитайте се да използвате кратки изречения, без да изпадате в излишни подробности. Давайте възможност на отсрещната страна да реагира, за да не се чувствате като говорещи сами в празна стая. Ако пък вие сте този, на когото се обаждат, демонстрирайте, че сте на линия с онези малки “аха”, “да”, “разбирам”, които помагат да сме активно присъстващи по телефона. Когато приключвате разговора, благодарете за отделеното време и потвърдете взетото от този разговор решение. Например “Благодаря ви за този разговор, остава аз да ви се обадя утре в рамките на работния ден!”. Пожелайте накрая нещо приятно и оставете ведро настроение у човека отсреща. Прекъснете линията едва, когато сте сигурни, че сте чули и последната дума от отсрещната страна.

Мобилни неудобства

Изкушени сме от тези мобилни телефони, няма как. Когато не знаем какво да правим, когато скучаем или просто няма къде да денем ръцете си, хващаме мобилните си телефони и започваме да цъкаме. Няма нищо лошо, стига да не притесняваме околните. Мобилните телефони нямат бизнес срещи, затова те трябва да се изключват на такива събития. Телефонът не е най-чистият предмет на света, така че не е редно да го поставяме на масата за хранене. По-добре да изключим звука и да оставим вибрацията, когато сме на официално събитие, театър, кино или бизнес среща. Ако очаквате някакво важно обаждане, трябва да предупредите хората около вас за това и когато ви звъннат, да се оттеглите встрани, за да проведете разговора си. Внимавайте да не крещите, да не се смеете безконтролно, когато сте сред други хора и говорите по телефона. Никой не е длъжен да слуша личните ви неща или да споделя телефонните ви емоции. Случвало ми се е на гръцки плаж с часове да слушам един господин да си бърбори с приятелчетата, като беше пуснал и спикърфона, за да можем да се наслаждаваме пълноценно на целия разговор. Внимавайте много и каква е мелодията, с която звъни телефонът ви. Хайде чалга парчетата и другите там мелодийки да останат настрана! Най-елегантният звън е баналният телефонен ринг тон и производните му.

Преди години, когато бяхме тийнейджъри, на това невъзпитано “Алоу, кой?” отговаряхме “Бай Благой от Софстрой!” Спокойно можете да отговорите така, ако днес някой ви обезпокои по телефона по този начин. Няма го в учебниците по етикет, но пък ще оставите траен спомен у отсрещната страна, която така и така си го е заслужила.

Tags:
  1. Kookie Said,

    Хахаха, аз помня (и до днес се сблъсквам) с „Алоу, кой е на телефона?!“, при положение, че отсрещната страна звъни. Преди това ми докарваше аритмия, днес по-скоро ме развеселява :)

Add A Comment