online poker

Archive for февруари 9th, 2018

фев-9-2018

Финансово културни

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

…или защо съм фен на кредитните карти

Преди седмица водих спор с един приятел за финансовата култура на българите. Тръгнахме от ситуацията в Испания, където са раздавани кредити на хора, за които е очевидно, че няма как да си ги поддържат, така че кризата там (което в момента за мен е тук) всъщност хич не дойде неочаквано. Той твърдеше, че у нас проблемът бил най-вече в самите финансови институции, които така завъртали нещата, че хората да се объркат. Аз пък съм на мнение, че финансовата култура, както всяка култура, е работа на самия човек и той е длъжен да пита, да мисли, да търси варианти и да се информира за всички особености, които се отнасят до парите му.

Някъде през 2002-2003-та година, когато вече работех на трудов договор в списание „Едно“, реших да купя мобилен телефон на майка си. Понеже ми идваше малко скъпо да го платя наведнъж, в магазина тогава ми предложиха кредит през карта, която се казваше Евролайф. Попълних бланката с всичките там въпроси, а след два часа ми се обадиха да ми кажат, че не съм одобрена. В същото време ежедневно минавах пред страдата, където се разполагаха основните офиси на въпросната карта и виждах хората, които стояха отвън и чакаха да си направят вноските. Всички до един бяха видимо бедни, да не кажа направо социални случаи, хора, които определено и очевадно нямат каквато и да е  финансова стабилност или пък финансова култура. Успокояващото е, че както те, така и измислената карта Евролайф, днес не са част от пейзажа. И както само времето може да отсее, останаха тези финансови услуги, които винаги са вършели работа – кредитите и… моите любимки – кредитните карти.

По кредитите не съм специалист – в кредитната си история имам един от 4000 лв, който взех за обучение и който изплатих без проблем за две години. Картите обаче смятам за особено достижение на съвременната култура и ги ползвам от близо 15 години. Всъщност първата си VISA направих непосредствено след онзи отказ от магазина за мобилни телефони. Беше в ОББ и имаше лимит от 3000 лв, което си беше истинско богатство за мен по онова време. Веднага разбрах, че тази пластика не е просто цветничко украшение за портфейл, когато се наложи да си резервирам хотел във Виена и системата автоматично ме попита за номера на кредитната ми карта. Тогава си дадох сметка, че наистина преди това сме изглеждали в Европа и по света като истински, бесни, балкански далавераджии с нашите тикани по портфейлите и деколтетата банкноти. Онези под дюшека изобщо не ги и споменавам…

Разбира се, трябваше ми време, за да си науча финансовите уроци. Като например този, че парите във VISA-та ми не са мои, а са заем, на който да разчитам, но и който да върна при определени условия. Не твърдя, че ми беше лесно – изведнъж да разполагаш с готови пари по всяко време си е предизвикателство. Разбира се, като истински начинаещ картодържател изпразних на няколко пъти картата си за несъществени неща и ненужни покупки, но пък редовно си плащах вноските. Като на всеки съвременен човек, ми се е случвало да тегля от едната карта пари, за да внеса минималното погасяване в другата. Приемам това обаче като белези на растежа и финансови уроци, които днес са ме научили да си следя парите и да се грижа за тях. Имаше време, в което разполагах с цели пет карти, но разбрах, че всъщност имам нужда само от две – за всеки случай. В момента имам точно толкова и те абсолютно ми вършат работа. И двете са VISA, защото досега не се е случвало да имам проблем с тях. С удоволствие затворих една American Express – и без това в Европа беше изключение да я приемат. Що се отнася до баланса по картите, той се движи в нормалните граници на пълнене и празнене – купувам онлайн лесно (за дебитната карта често се иска специално разрешение или просто системата я отказва, иска някаква допълнителна 3D защита и т.н.), правя резервации за самолетни билети, хотели, коли под наем, в Европа плащам спокойно и в ресторант, като дори оставям и бакшиша да мине в тази транзакция. Като модерен човек съм вързала картите си с мобилния телефон и получавам съобщение по всяко движение, свързано с тях, така че винаги съм напълно наясно какво и как съм изхарчила и какво дължа. Имам ие добрия навик да си пиша харчовете в тефтерче, така че личната ми сигурност що-годе е гарантирана.

Истината е, че благодарение на кредитните си карти се и омъжих преди шест години – така или иначе всичко по празненството беше платено през тях, а после с връщането на сумите се справих по-бързо, отколкото предполагах, защото колко ще внасям, си зависеше изцяло от мен. Преди три месеца ми се обадиха от една от банките, за да ми кажат, че някой се опитва да направи плащане през моя карта VISAв Китай.  Злоупотребата беше хваната преди да се случи, плащането беше отказано, а картата – блокирана до издаването на нова. За мен и това е огромно удобство – някой там да се грижи да не бъда окрадена.! Така покрай моите карти – кредитни или дебитни – ща не ща се научих на финансова дисциплина, без обаче обичайните притеснения, с които върви този процес.

Да имаш кредитна карта всъщност си е въпрос на отговорност, каквато имаш с всеки сключен договор. Избягваш притесненията, че можеш да се окажеш бе пари във важна ситуация или че трябва да поискаш от приятел и след това почти винаги да ти е неудобно да го виждаш, докато не се издължиш. Стои ти в портфейла и е на разположение във всеки момент, а и пазаруването през нея често ти дава и някакви бонуси – по-добри цени на някакви неща, бонус точки или възстановяване на определена сума за нещо. Още не съм пораснала толкова, че да имам златни, сребърни, платинени или някакви други специални карти, но и тези, с които разполагам, ми вършат работа. И, честно казано, смятам да скокна маааалко по-нагоре с някоя от „визите“ в премиум сегмента не само, защото рекламата им е с гласа на Морган Фрийман (специално за България), ами и защото ме радват специалните оферти (с всякакви намаления и промоции) там. Принципът, на който работят картите там, е като в клуб – имаш карта с по-висок лимит, но и ползваш по-добри условия при страшно много оферти за какво ли не. Може и да не ти изглежда например сериозно едно десет процентно намаление на стока или услуга, но като свикнеш да пазаруваш така, определено усещаш смисъл, като дръпнеш чертата в края на месеца. Ако си имаш VISA премиум например, можеш да си следиш през мобилно приложение всички оферти по цял свят и така непрекъснато да се възползваш от намаления или специални услуги – ресторанти, уикенди, круизи, мазагини, фризьорски салони, спа центрове. И ако си достатъчно светнат, можеш да платиш всичко през картата, за да ползваш намаленията, а да върнеш парите по нея преди срока на отчитане и така да не плащаш дори лихва върху сумата. Е, на мен това рядко ми се случва, но… все още се уча.

Според този мой приятел, с когото спорехме кой е виновен за финансовите ни грешки, кредитните карти били робство, защото през тях връщаш с лихва взети назаем пари, като системата те стимулира да взимаш още и още. Всъщност системата не прави нищо такова – тя просто ти дава условия, които лично трябва да прецениш и съответно да избереш или не. Отговорността си е твоя – точно така, както за всяко решение, което взимаш като възрастен и мислещ човек. Та не е в кредитните карти финансовият проблем на хората – той е по-скоро в лесните кредити за бързи пари, които често ти излизат през носа, както и в недоговорените добре банкови кредити или лизинги. За тях е добре наистина да взимаш решение след консултация с адвокат или финансов съветник.

Що се отнася до кредитната карта, тя е много повече удобство, улеснение и добро менажиране на личните финанси, отколкото грижа.  И това ви го казва един артистичен човек от зодия Везни, за когото последното нещо, което може да се каже, е че е скъперник или пък роден счетоводител…

Tags: