online poker

Archive for ноември 7th, 2013


Написах много текстове за козметика. Изпробвах какви ли не продукти, четох прес информации за кремове и лосиони, които сякаш описваха последния космически проект на НАСА, видях как някои уж невзрачни мазила се оказаха истински магични, а други – пълен провал, въпреки огромните обещания и вложените в тях пари.

Омръзна ми да пиша козметични текстове, в които всичко трябва да е „революционно“, „невиждано“, „иновативно“, а превъзнасянето задължително е константа само, защото вносителят, производителят или някой там по веригата, плаща пари за реклама. Не искам да лъжа, когато спиралата на някоя прехвалена марка изобщо не струва. Искам да мога да ви кажа да си купите някоя по-евтина, но далеч по-добра. Нямам желание да покривам целия безкраен козметичен пазар, защото, като на всеки пазар изобщо, и той е пренаселен с всякакви ненужни и неработещи претенции. Нямам намерение да пея в хора на бюти редакторите, защото знам колко подвластна на политиката на изданието им е тяхната работа.

Затова:

В моята секция за козметика обещавам да ви представям продуктите, терапиите и местата, които са ме впечатлили наистина.

Ще ви казвам истината и само истината за всичко, което смятате да си намажете на лицето, косата или тялото.

Обещавам, че в нито една статия няма да употребя думата „нотка“, когато става дума за аромат.

Обещавам още и че няма да четете клиширани информации, в които има устойчиви словосъчетания от типа на „младежки вид“, „малките палавници“, „подмладяващ ефект“, „крайъгълен камък“…

Няма да четете и за митохондрии, фоликули, фибробласти и други адски термини, които си ги разбират само козметиците, дерматолозите и хората с нАучни претенции…

Когато си позволявам да давам съвети, те ще са само от позицията на собствения ми опит. Затова, разбира се, ще са строго субективни и като такива ще подлежат на ожесточена критика от всички страни, най-вече от страна на читателите. Чувствайте се спокойни да го направите, както се казва!

Вярвам, че козметиката е един прекрасен начин да правим на себе си малки подаръци. Благодарение на нея обръщаме внимание ежедневно на най-важните и изразителни части на лицето си – очите, устните, кожата…както и на най-хубавото, което си имаме за цял живот – тялото.

Приемам грима като ежедневна среща със себе си и старание да изглеждаш добре в своите очи и в тези на другите.

Смятам ароматите за част от аурата на един човек и вярвам, че те разказват много за този, който ги избира и носи.

Обожавам ежедневната бяла грижа за кожата, защото тя ми дава усещането, че съм близка със себе си. Кара ме да се вглеждам, да се познавам, да се докосвам и успокоявам.

Обичам всички терапии, които ме карат да усещам живота у себе си, като ме карат да отделя час от деня си, за да му се поклоня.

В тази нова категория в блога ми искам да ви разказвам моите козметични приказки. Дано успея да ви бъда полезна – не само с информация, но и с отношение и… малко време за губене.


По beauty case-а ми ще ме познаете…
Maria's beauty case


Това е всичко, което в този момент нося в козметичната си чанта всеки ден. Тези малки и големи кутийки, флакони и тубички ежедневно ми дават самочувствие. Понякога имам усещането, че е достатъчно просто да ги отворя и те сами ще тръгнат да ме гримират – толкова добре познават вече лицето, контура и начина ми на сутрешно разкрасяване. Харесвам ги не само като продукти, но и като предмети. Защото козметиката няма как да се изчерпа само с мазила, текстури и цветове – тя е отношение, аксесоар, малък предмет, който те докосва с нещо лично. Нали и на вас ви се е случвало да купите червило само, заради красивата гилза? Или парфюм просто, защото флаконът му би стоял вдъхновяващо на онова там толкова специално място върху тоалетката…

Та ето я моята група за бързо реагиране. Живеят в една средноголяма синя козметична чанта CHANEL. Добре се разбират, защото всеки един от тях си знае съвсем точно работата. Трито на SHISEIDO практически може да завърши напълно един лек ежедневен грим. Светлият нюанс покрива издутите части на клепача, светлокафеникавият е перфектен за вежди (нанасям го с четчицата, не с апликатора), а розовото стои супер свежо в края на окото точно под ъгъла на веждата. Същото това розово може да служи и като руж, стига да имате четка като моята. С нея не се разделям, защото тя за секунди може да изтрие онази белезникава жълтевина, която се настанява върху лицето ми в края на един работен ден. С блъша на SHISEIDO (юбилейна Camelia с три идеално балансирани цвята – бяло, розово, червено) пък мога да направя чудеса – малко бяло над очите и върху правата линия на носа, леко розово на клепачите и набързо преминала четка върху всичките три нюанса за скулите.

Към  4 Ombre на CHANEL имам отношение като към човек. Но такъв, на когото можеш да разчиташ наистина. От 15 години винаги имам по една от тези четворни палитри, защото гримът с тях е ритуал. Харесвам нюансите и това си личи – винаги използвам всеки един от тях, при това сухи за дневен грим или влажни – за по-силен вечерен. Вървят много добре със спиралата CHANEL. Тя покрива като чорап всяка мигла, стои си на мястото, без да се рони и има убийствено черен цвят. Има и един недостатък – много трудно се трие и въпреки тоалетното мляко и мицеларната вода, на сутринта е образувала леки тъмни кръгове около очите ми.

Пудрата CHANEL е нещо специално. Тази пък има много деликатен сатенен отблясък, който прави лицето някак „светнало“. Може да се използва направо върху кожата, стига кремът да е попил. Върху ВВ крем прави нещо като нежен филм и стои наистина невидимо. Ако се сложи над фон дьо тена пък запълва малките бръчки и пречупва светлината върху тях така, че те наистина изглеждат някак по-меки и загладени.

Вижте сега гланца. Обикновен, с лек блясък и естествен нюанс на розово, на SEPHORA. Когато очите са по-силно гримирани, той е напълно достатъчен, за да може устните да не изглеждат сухи като августовска нива. Няма кой знае какви лековити качества, но пък не се разтича по бръчиците около устата и не стои мазно, сякаш току що сте изпили бутилка олио. Опитвала съм да подсиля цвета на устните, като сложа малко от червеното она блъша върху гланца. Получава се!

Завършвам с парфюма. Точно този Serge Lutens носи романтичното име „Копринени чорапи“ и това казва много за качествата му. Нечовешки си падам по нишовата парфюмерия, а пред ароматите на LUTENS напълно капитулирам. Да описваш парфюм е като да описваш картина – каквото и да кажеш все е малко и неточно. Все пак, това ухание ми носи много: малко романтичен дъх на детски розови бонбони; леко остро присъствие на превърнал се в семейна ценност ръчно направен парфюм някъде в дъното на гардероба на изискана, възрастна госпожа; червени жартиери, небрежно хвърлени върху пухена възглавница, където още стои дупката от нечия неустоимо красива мъжка глава; бяла кала с жълти тичинки, които ръсят прах върху носа ти и те карат да кихаш… Мдааа… Ароматите са цели книги, в които тепърва ще заравям нос…

Това съм аз, погледната откъм дъното на личната ми козметична чантичка. Нещо като ехография на най-суетното ми аз. Рентгенова снимка на моята собствена грижа към себе си.

Добре дошли в един от най-интимните ми женски светове. Настанете се удобно, ще се забавляваме.


Tags: