online poker

Archive for август, 2013

авг-7-2013

Муста и брадаци

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

Леко наболата брада е шик през лятната ваканция, бръснатата глава е по-скоро мутренски стайлинг, а във високия бизнес господата трябва да са с гладко лице и добре поддържана прическа

Не мога да се сетя за нито едно лице от днешната българска политика, което да има брада. Освен, разбира се, някои странни елементи, опитващи се да влязат оттук-оттам в законодателната или изпълнителната власт, но на тях така или иначе не гледаме сериозно. Само преди двайсет и три години обаче новата демократична идея дойде със своите нови лица, голяма част от които носеха къде по-поддъжани, къде съвсем натурални бради, мустаци и по хипарски неподдържани коси. Видът им беше коренно различен от този на опрятните партийни функционери от социалистическите години и тази разлика беше не просто факт – тя беше политическа необходимост.

Днес картинката с брадите, мустаците и косите в българската градска среда не е особено пъстра. Настанилото се еднообразие обаче си има причина и колкото и да ви се вижда странно, тя си има политико-социално обяснение. И мястото на етикета в този случай е да даде необходимите рамки, в които видът на лицето, с все брадите, мустаците и прическите, да отговаря както на социалното ни положение и кариера, така и на местата, където обичайно или случайно се появяваме. Без, разбира се, тези рамки да ни карат да се правим на нещо, което всъщност не сме.

Брадата история

Ако се опитате да извадите от паметта си кой да е портрет на известен ренесансов творец, ще установите, че почти в сто процента от случаите той е със солидно лицево окосмяване. Брадата в онези години, а и няколко века след това, е символ на възмъжаване, отличителен белег за артистичност, мощ и власт. Заедно с това обаче католицизмът не понася неговите най-верни слуги – монасите, да поддържат растителност върху лицата си, затова и подстригването е особено важен ритуал в този тип изповядване и служене на християнството. Чистото мъжко лице в този случай има и още една задача – да демонстрира смирение, подчинение и липса на изявено мъжко его пред бог.

В нашата българска действителност нещата пред онези векове стоят по по-различен начин. Мъжкото, селско българско население задължително трябвало да носи мустаци. Те са символ на порастването на момчето, затова и първото бръснене на много места се извършвало ритуално. Младежите очаквали с трепет над горната им устна да поникне “сиромашка стряха”, след което бързали да я избръснат, за да заздравят корените на пръкващите се мустачета и час по-скоро да ги превърнат в плътни, засукани опашки, прикриващи почти плътно цялата горна устна. Мъжът без мустак бил обект на пиперливи подигравки, независимо, че причината за това може да е физическа. Кьосе ли си, търпиш острото чувство за хумор на цялото село, жениш се за най-грозната мома и цял живот завиждаш на мъжагите с напърчени мустаци.

Що се отнася до брадите в някогашното българско общество, те не били чак толкова популярни. Задължително с бради обаче били православните свещеници и монаси. За разлика от колегите си католици, те нарочно оставяли лицевото си окосмение на свобода и демонстративно не полагали за него никакви грижи. Според правилата на църквата или манастира брадата, дългата коса и неподредения мустак са знак за липса на всякаква земна суета и пренебрежение към телесното в името на божественото. Всъщност и днес положението с брадите в православието си е същото – дългата брада е символ на целомъдрие и добита мъдрост, затова и свещениците с по-висок църковен ранг следва да имат по-дълга брада.

Покажи ми брадата си, да ти кажа колко си богат

Горе-долу такова е положението след Освобождението и първите десетилетия на структурирането на новата българска държава. Сега обаче тлъстите волни селски мустаци се превръщат в софистицирани и добре оформени мустаки, стилизирани най-вече от градските бръснари според “французката мода”. Разпасаните монашески бради от миналото скоро кацват на лицата и на светските мъже, само че във вид на добре подстригани “катинари”. Новите господа, желаещи да влязат в политиката, търговията, банковото или застрахователното дело, наред с фрака и добре ушитите европейски костюми, трябвало да се погрижат и за лицето си, като грижливо го украсят с подобаваща растителност. За целта посещавали бръснарницата почти всеки ден, а там създавали важни социални контакти, бистрели наболелите политически и икономически теми и научавали най-значимите градски и държавни новини. В този смисъл идеално поддържаната брада се превръща в нещо като визитна картичка на този, който я носи. И колкото по-стабилно стои тя върху лицето му, толкова по-стабилно присъства той в обществото. Преди години в една от онези стари, пожълтели газети от началото на миналия век прочетох статия със съвети към млади, изискани български девойки за това как да си изберат подходящ съпруг. В няколко от подточките авторката (някоя си г-жа Теодорка Пеева) настояваше те и техните майки добре да наблюдават брадите, мустаките и косите на кандидат-женихите, при това в рамките на няколко седмици. Подходящият кандидат, според госпожата, трябва винаги да е с идеално поддържана лицева растителност, никъде да не се допуска да “избиват” нови косми извън създадените вече очертания, по мустаците да няма остатъци от храна, както и да не са пожълтели от тютюна, а косата да е добре “причосана” на път или плътно назад, без стърчащи косми и “разни опортюнистки своеволия”.

Мутра стайлинг

Рядкост е да видиш днес мъж с мустаци. Не е чак такава рядкост обаче да срещнеш мъж с брада. В последните години тя някак се върна на въоръжение и това се отрази първо в модните сесии. Световните списания и дефилета се напълниха с брадясали манекени, при това с не кой знае колко софистицирани бради. Българската модна среда също се отчете с няколко такива фотосесии и билбордове, но те някак не успяха да въведат масово брадите в младото градско общество. За сметка на това обаче бръснатите глави, къде изместващи грозна плешивост, къде просто като мутро тенденция, са навсякъде. За съжаление българските мъже някак свикнаха с този гологлав вид и дори господата с все още гъста коса, предпочитат да се подстригват като затворници, вместо да експериментират със стилове и прически. Сигурно затова едно от първите неща, които западноевропейците забелязват у българите, са именно техните голи или полуголи глави. И в лъснатото до блясък кубе принципно няма нищо лошо, стига обаче да не е гарнирано с останалите типично мутренски атрибути като плътен златен или сребърен ланец, потник, тъмни очила и чанта диагоналка. Що се отнася до мъжете, които имат достатъчно коса, не е добра идея да се подстригват като войници след клетва, колкото и удобно да е това. Първо, защото каквото и да облекат, ще приличат на наскоро освободени от затвора, и второ, този тип “прическа” говори просто за немарливост към самия себе си. А в света на бизнеса немарливостта към себе си е знак за немарливост и към поверената ти работа.

Преди време в някакво предаване един млад мъж с типичните белези на начинаеща мутра (голата глава, сребърния гердан с кръст и томните очила, които така и не свали) обясни, че голата глава при мъжете била нещо като “фалически символ”. С цялото ми съмнение, че знаеше точно за какво говори, установих, че на него му е супер окей да изглежда като… ходещ фалос. Помислих си, че нещо изначално е сбъркано в разбирането на мъжете за това какво харесват жените, щом един около трийсет годишен мъж може да си мисли, че голата му глава може да събуди чувствата на някоя дама. Дори и дамата някак да подхожда на стила му със своите надути устни, силиконови достойнства и чалга вид, не бръснатата му глава ще я впечатли. Тук основна роля има само едно – размерът на портфейла.

12 брадати правила

  1. Днес етикетът не ви забранява да имате брада или мустаци. Важно е обаче да се грижите подобаващо за тях.
  2. В корпоративния свят е по-добре да се придържате към класическия стил – чисто, добре избръснато лице и добре поддържана прическа.
  3. Ако все пак искате да се разнообразите с малко повече растителност по лицето, брадата трябва да е наистина много добре поддържана и малка.
  4. Винаги е по-добре да имате малка брада тип “катинар”, вместо само мустаци.
  5. По-дългата брада е подходяща за хора с по-артистични професии. Комбинирана с по-дълга коса, тя ще ви накара да изглеждате леко небрежен, а небрежността не е качество в света на политиката, търговията и големия бизнес.
  6. Ако решите да заложите на мустаците, трябва да знаете, че има огромна вероятност да заприличате на автомеханик, електротехник, водопроводчик или закупчик. Няма нищо лошо, ако това ви устройва или просто наистина сте такъв.
  7. В никакъв случай не си пускайте тънък мустак над горната устна или пък такъв тип Хитлер. Освен, че е грозен, той ще ви даде вид на застаряващ коцкар или фашист.
  8. Голата глава, съчетана с плътна, охранена брада, е комбинация, която може да се носи от наистина специални и разпознаваеми в обществото хора. От години тя е запазена марка на фокусника Астор, а напоследък в този вид се изявява и Мишо Шамара.
  9. Ако искате да имате брада и мустаци, трябва да знаете, че не всички жени ги харесват. Някои са направо гнусливи към този вид окосмяване, затова се консултирайте за това решение с най-близките си дами.
  10. В света на политиката брадата и мустаците обичайно нямат място, освен ако не сте в арабския свят. В Европа, Северна и ЮжнаАмерика политиците с мустаци са рядкост (с мустак е например изключително скромният президент на Уругвай), а тези с бради са наистина огромно изключение, въпреки че се грижат за тях с подходящо внимание.
  11. Приятната брада е наболата или т.нар десетдневна брада. Жените я харесват, стои много италиано, но отново е добре да я обръснете, ако имате важна бизнес среща или целите да спечелите важен клиент.
  12. Набола брада и леко разхвърляна коса е чудесен летен стайлинг за всеки мъж. По време на ваканция прекрасно се комбинира с ленени дрехи, една истинска панамска шапка и…примерно яхта, кабриолет или поне бял кон, с който да се явите при някоя принцеса.
Tags:
авг-6-2013

Къс ръкав – дълго неодобрение

Posted by Maria Kassimova under Издънки

За да сте стилни, предпочитайте семпли официални ризи, носете тениски само за спорт или на небрежни партита и подарете ризките с къси ръкавки на дядо си

“Не сте изискани”. Това беше написано на един от постерите на ежедневния протест в София. Носеше го приятен, млад мъж, облечен в елегантна риза с дълъг ръкав, което определено е проява на добър личен стил и в този смисъл, изисканост. Най-после в съвременната българска политика се появи послание, свързано с етикета, поведението и класата на хората, които избираме да я управляват. Сигурен знак, че гражданското съзнание отново върви преди това на политическата класа, осъзнавайки далеч преди нея, че етикетът, както и културата, са политически инструменти. При това действащи надълбоко и сигурно, защото стигат до най-трудно управляемото у един човек – сетивността и емоционалността му.

В следващия текст обаче ще се концентрирам върху нещо далеч по-прагматично – въпросът с отношенията между дългия и късия ръкав.

Ризата ми бяла, ръкавът ми – дълъг

В класическия етикет от по-старо време казусът за срещата между късия и дългия ръкав изобщо не съществува, защото ризата като такава е създадена само и единствено с дълги ръкави. Да не забравяме, че дълги векове тя е била възприемана просто като долно бельо. Била е почти една и съща както а мъжете, така и за жените, които са я използвале преди всичко като нощница. Паралелно с нея в мъжкия гардероб по-късно се появява ризата, подобна на тази, която познаваме днес, но, разбира се, добре украсена с пишни яки, къдрави ръкави и извезани предници. През викторианската епоха тази дреха започва да става далеч по-опростена и да навлиза по строги правила във формиращите се по това време дрес кодове. Ризите тогава са бели, за сметка на неудобните големи яки се появяват колосани предници, а маншетите се превръщат в нещо като визитна картичка на този, който ги носи. В края на XIX и в първите години на XX век зоркото аристократично око веднага забелязва плата, кройката и формата на маншетите и вида на бутонерите или копчетата им и по тези признаци отчита изискаността на всеки джентълмен. В онези години никой изобщо не може и да си представи, че ризата ще претърпи толкова метаморфози, че накрая да стигне до семплия къс ръкав. Просто защото всяко оголване на плътта се е считало за неелегантно и косматата мъжка ръка на показ би била нещо като черешката на тортата на простотията.

Днес, ако искате да сте наистина елегантен, давайте дължимото на дългия ръкав. В много класове по етикет учат, че друга риза, освен тази с дълги ръкави, няма. Не бих била чак толкова крайна, защото късият ръкав сам по себе си не е грозен – просто трябва да се носи на правилното място и по точния начин. Ако искате обаче наистина да впечатлите със стил, препоръчвам да носите ризи с дълги ръкави, без извинения от температурен или климатичен характер. Защото когато е топло, можете елегантно да навиете ръкава и да разкопчаете едно две копчета. Стои красиво, все още ще сте стилен, а и е много секси.

Къс ръкав, ама на какво

Етикетът е рамка, в която модата трябва да се вмести. В този смисъл той няма как да определи кое е модерно и кое не, но, макар и бавно и полека, се влияе от модата и я следва. Така че, ако модата е решила да резне ръкава на ризата по някакви причини, етикетът рано или късно ще го отчете.

Никой не може с точност да каже кога се появява късият ръкав на ризата, а и това не е толкова важно. Естествено е хората да се поразголят, когато живеят на места, където пролетта и лятото са половината от годината, а температурите стигат до 40 градуса. Огромна роля за тази важна модна промяна обаче изиграва онова толкова удобно нещо, което днес наричаме тениска. Създадена първо да служи като бельо – нещо като по-сгряващият брат на т.нар. потник – постепенно тя излиза на показ и намира своя уж по-елегантен вариант – именно ризата с къс ръкав.

Днес тениската, фанелката или тишъртката (всъщност известна в миналото с умилителното българско име “юнашка фланела”) си извоюва място и в сравнително по-елегантното облекло. Класическите поло тениски – тези, с които се играе поло, крикет или голф – са част от униформа, в която влизат още специални спортни обувки и леки панталони от плат, но не и джинси. Малката им якичка, деликатните копчета и специалния плат (сетете се за този на блузите Лакост например) ги различават категорично от обикновените тишърти. Благодарение на своя устойчив дизайн и високо качество, те са задължителна част от облеклото за практикуването на тези изискани спортове. И толкова. Няма етикет, според който въпросните фанелки да могат триумфално да влязат в бизнес облеклото (освен, ако не сте инструктор по голф например), както и няма начин да ги съчетаете с класически черен костюм. Мястото им е строго определено, а компанията – ясна – панталон от плат (в някои случаи и тъмен деним), спортни обувки или мокасини и хубав колан.

Италианците, както знаем, добре ги разбират нещата с мъжката мода. Сигурно заради това каквото измислят те, моментално се превръща в тренд и често влияе на коравите етикетни правила. На италианския вкус дължим например носенето на мокасини на бос крак, чаровните комбинации на дълго определяни като “немъжки” цветове (розово, оранжево, жълто и млечно зелено), разнообразието в носенето на мъжки жилетки и пуловери и, не на последно място, трайното настаняване на тениската в комбинации със сако или лек, летен костюм. Днес, ако искате да сте небрежно елегантен или следвате дрес код Semi formal или Casual, спокойно можете да се появите със семпла фанела с къс ръкав, дънки в тъмен деним и спортно сако, както и с ленен или памучен тънък костюм. Предполагам, излишно е да казвам, че фанелката и вратовръзката изобщо не се познават, но нека все пак уточним, че можете и да ги срещнете, стига дрес кодът да е например smart casual и ви се иска да блеснете с артистичност или пък сте следващия Джъстин Тимбърлейк.

Що се отнася до ризата с къс ръкав, тя търпи съвсем различно развитие. Мястото й си остава извън официалния етикет, така че ако държите особено много на нея, най-добре е да я носите в свободното си време, някъде около плажа, небрежно незагащена и с лек, ленен панталон примерно… Тя може да е едноцветна, карирана или закачливо шарена, но няма вариант, в който да я носите с вратовръзка или фишу. В старата българска градска традиция ризата с къс ръкав си е почти официална дреха. Затова и до днес можете да срещнете из улиците на някой морски град мъже около седемдесетте, които триумфално я носят в комплект с лека плетена шапка. В класическите правила за елегантност няма описана такава комбинация, но все пак тя е за предпочитане пред много други. Пък и като безспорно грозна можем да определим една такава визия, ако към нея се прибавят забранени в етикета обувки като мъжки сандали, чехли или т.нар. “въженки”.

Къс ръкав в женски вариант

Дамите са по-облагодетелствани от гледна точка на избора на дрехи и аксесоари. В същото време обаче понякога е много трудно да определят за себе си границата между елегантно и старомодно, секси и пошло, подходящо и неподходящо. Рамото е една особено красива част от женското тяло и заслужава да бъде показвана, когато дрес кодът го позволява. Е, бизнес етикетът не е така благосклонен – рамото си остава скрито с дълъг ръкав, сако или поне с ръкав до средата на предмишницата. Ако е горещо и носите топ без ръкави, ще трябва да се примирите с правилото, че в офиса никой не трябва да разбира това. Затова е редно да си останете със сакото, независимо колко ви е топло. Когато работата ви не е свързана с най-строгото ниво на бизнес облеклото, можете да използвате риза или дреха с къс ръкав. В този случай обаче гледайте да не изпадате в умилителни детайли като буфан ръкавчета, плисета и къдрички, якички с дантелки ипрозрачни материи.

Няколко къси правила за къси ръкави

  1. Ако можете да избирате между къс и дълъг ръкав на риза, изберете дългия.
  2. В никакъв случай не носете връзка на риза с къс ръкав. Това право имат само хората, в чиято униформа влиза тази комбинация. Например, пилоти и морски офицери.
  3. Ако носите фанела с костюм, моля ви, нека на нея да няма щампи, послания или лога.
  4. Поло тениска в комбинация с костюм ще ви накара да заплиричате на футболен треньор. Бъдете внимателни с тази комбинация!
  5. Мъжкият потник изобщо не го коментираме – такава дреха просто не се коментира в етикета. Мястото й е само и единствено в залата за спорт.
  6. Не носете тениска под официална риза. Американците го правят, но кой е казал, че те са пример за добър стил?!
  7. С потника положението е същото – той няма място под официална риза.
  8. Класическите цветове на официалната риза, с които няма да сбъркате, са бяло и светлосиньо.
  9. Когато загащвате ризата си, внимавайте копчетата да са в права линия и тя да свършва в средата на катарамата на колана.
  10. Ризата с копчета на яката е измислена от Томи Хилфигер. Тя е подходяща за по-спортен стил на обличане, затова не е добра идея да я носите в дрес код formal.
  11. Формата на яката трябва да се съобрази с формата на лицето, дължината на врата и типа възел на вратовръзката. По-широките и странично разположени яки (т.нар. италиански стил) са подходящи за двоен възел, защото той е по-масивен и изисква място. Това е и по-елегантната риза.
  12. Ризите за папийонки са специални. Шарена или по-артистична папийонка можете да носите и с по-обикновена риза.
  13. Можете да носите риза с къс ръкав под сакото и на официални места. Много е важно обаче в никакъв случай да не сваляте сакото! Късият ръкав трябва да си остане…  ваша малка тайна.
  14. Най-официалните ризи нямат джобчета.
  15. Дългият ръкав ви е по мярка, когато краят на маншета достига до основата на палците на ръцете.
  16. Когато официалната риза има леке или пък яката и маншетите са изтъркани, не я носете. Можете да носите такива ризи обаче, когато не се налага да ги съчетавате с вратовръзка и марката им е особено престижна. Тогава тази небрежност може да мине за шик.
Tags: