online poker

Archive for май, 2013

… и взимайте по-често душ
Извинявам се предварително на всички мъже, които взимат душ два пъти на ден, не носят два дена една и съща риза, сменят си ежедневно чорапите, мият си зъбите сутрин и вечер и се бръснат преди да са заприличали на обидени от живота чичковци. Текстът, който предстои, е написан изцяло вследствие на моята женска, физическа сетивност, излята в думи. И тъй като това е най-адекватният начин на съпротива, на който съм способна в случая (все пак няма как да натикам под душа хиляди мъже между 60 и 160 кг), ще се опитам да се отдалеча от натрапчивия аромат на човешко нечисто, който вилнее в емоционалната ми памет, и да превърна гнева на обонянието си във вид писание.

По миризмата им ще ги познаете

В книгите за индианци, които четях като дете, в портретите на доблестните каубои обикновено влизаше и кратко описание на миризмата им. Ухаеха на тютюн, кожа, конска и своя пот и уиски. За индианците никога нищо телесно ароматно не се споменаваше, може би защото авторовите епитети, свързани с описанието на ухание, бяха впрегнати предимно да пресъздават мириса на някоя и друга изпушена лула на мира. Онази ароматна среда, в която съществуваше всеки достоен каубой обаче, за мен беше истинския пълнеж на израза “ухание на мъж”. И странно, идеята за този всъщност доста отблъскващ микс от думи изобщо не предизвикваше у мен бърчене на нос в погнуса. Тъкмо напротив – някак поетично под ноздрите ми се възцаряваше ароматен облак, в който нюанса на кожа и кон (ама не пот, а просто кон) надделяваше силно над останалите физиологични подробности.

Действителността обаче далеч не е като тази в книгите. Разбрах го още в тийнейджърските си години, когато пубертетът на момчетата в класа взе да се изразява най-вече като тежка, силна миризма от неконтролирано и отчайващо непочиствано тяло. Беше време, когато осемдесет процента от населението се къпеше един път седмично и дори собствената ми майка вярваше, че през зимата душовете трябва да са разредени, за да не съм настинела. Признавам, имах около едногодишен период, в който почти на буксир ме вкарваха под душа, но все пак бях в извинителната възраст на дванайсетгодишните. С момчетата обаче нещата стояха по друг начин. Дезодорантите се построиха плавно в стаите им едва, когато оттам излязоха колекциите мач бокс, кибритени кутии и пластмасови войничета. Ползваха ги плахо, предимно за заличаване на последиците от вече осъществено обилно потене на кварталното игрище. Пръскаха ги и зад ушите си, защото по онова време много много не знаехме каква точно е разликата между дезодорант и парфюм. Твърдя със сигурност, че ежедневното взимане на душ така и никога не стана практика на една забележителна част от тогавашните момчета, днес – четиридесетгодишни мъже. И което е плашещо, макар и в намаляваща прогресия, същото се случи и с няколко следващи поколения.

Митът за мърлявия по природа българин

“Прост и нечистоплътен народ сме и такъв ще си останем”, ми каза това лято един симпатичен мъж с кола за шестцифрена сума, докато изпод косматите му мишници на талази се стелеше мириз на вкиснато. Не събрах сили да го разубеждавам, виждайки в присъствието му най-голямото доказателство за собствената му теза. Всъщност обаче историята на нашето чувство за чистота не е точно такава. В онези средни векове, когато и ние сме имали царе, хигиенната практика на българина е била далеч по-добра. Както поетично раказваше една моя преподавателка по старобългарски език от университета “покрай реките ни моми с дълги бели ризи са перяли ежедневно дрехите си, миели са косите със сапун с билки, а чистите им току-що сплетени плитки са удряли меките им бели, боси пети…” За мъжката хигиена от това време също имаше версия, според която бръсненето (без мустаците) е бил ежедневен ритуал, а умиването на краката, мишниците и деликатните места – задържителна сутрешна и вечерна практика. Само за сравнение ще припомня известните факти от френската дворцова история например, според които Луи XIV се е къпал един единствен път в живота си, перуките са прикривали плодовити семейства въшки, а парфюмите са били създадени с единствената цел да тушират носещата се из златните дворцови зали зловонна човешка смрад. Така че, спокойно – лошата хигиена не е изначална българска черта, тъкмо напротив. Нещата се обръщат някъде в дългите векове на тъмно селско съществуване, откогато идва и така популярният все още на доста места в България поздрав “Честита баня!”.

Уханието на съвременния BG мачо

Да си мачо в България е въпрос на нещо повече от престиж. В страна, в която показността е на първо място, все още има мъже, които живеят с майките и бабите си в панелни гарсионери  до табелата на града, но карат скъпа кола, имат дебел златен или сребърен ланец около врата, носят предимно черно и имат чанта диагоналка. Другите да те смятат за голяма работа е много по-важно от това наистина да си голяма работа. И чудно как в цялата тази показност елементарната чистоплътност все още не може трайно да се намести. Тези момчета смятат парфюма и дезодоранта не за част от хигиената, а за още един начин да демонстрират криворазбрания си мачизъм. Поради тази причина считат за необходимо да се къпят и ароматизират само, когато ще се показват в някакъв вид общество – чалготека или ресторант най-често. Места като кина, молове, гостита у приятели или просто разходка на улицата следователно не заслужават да бъдат удостоявани със специален аромат – там момчетата могат са се появяват в анцуг, ухаещи на вчерашното следобедно “мачле” с момчетата, чесновия остатък от сутрешната шкембе чорба за изтресняване или мириса на мръсни дрехи, дълго стояли на кълбо в гардероба.

Преди време по стечение на лични обстоятелства редовно се разхождах сутрин в един от най-големите парижки паркове. В него от години ежедневно тренират парижките пожарникари. Налага се да уточня, че парижкият пожарникар по нищо не прилича на българския такъв. Няма и помен от бирен корем или разпищолен външен вид – тези перфектно тренирани мъже всеки ден покриват определени нормативи, за да са в постоянна отлична форма и да са ефективни на терен. Правят сутрешния си крос на групи и почти ежедневно се случваше неколкократно да минават покрай мен. Първите пъти инстинктивно блокирах обонянието си като започвах да дишам през устата, очаквайки потната воня да се забие в ноздрите ми. Една сутрин обаче съвсем случайно попаднах в лекия повей, който се носеше след пожарникарите. Ухаеха на прани, изгладени дрехи и току-що избръснати мъжки лица. Практиката от времето на Луи XIV очевидно отдавна си е останала в една друга цивилизация, далеч от съвременната, където да си чист означава да си миеш зъбите редовно и да вземаш поне един душ дневно. Развиват се хората…

И малко преди да ви замирише…

съм длъжна да оправя една възникнала полова несправедливост. С огромно прискърбие трябва да призная, че сред българското общество на смърдящите нечистоплътковци има и плашещо количество дами. За него имам друго обяснение, достойно обаче повече за страници на женско списание, поради тънката физиологична лексика, която би се наложило да употребя. Единственото, което мога да кажа накрая, е че едно от най-евтините и гарантиращи успех и здраве земни удоволствия е личната хигиена. При това изобщо не е скъпо – най-обикновения тоалетен сапун струва деветдесет стотинки. Парфюмът пък е нещо, което можем да ползваме цели три месеца, така че ежедневно това приятно ухание ще ни струва не повече от лев и петдесет.

Tags: