online poker

Archive for октомври 15th, 2012

окт-15-2012

Борът на моята тайна *

Posted by Maria Kassimova under Пеперуди в главата

Той е висок метър и деветдесет и две. Аз нямам метър и шейсет. Той е в десети клас на Френската гимназия, аз – в девети на кварталното училище. Ходим заедно на театрален кръжок в Двореца на пионерите. Един до друг сме като Крачун и Малчо. Годината е 1984-та и Джордж Майкъл точно е изпял Careless Wisper. Паднала съм си по Аспарух от лятото, след като на една от репетициите артистично е хвърлил в скута ми току-що откъснат червен трендафил. След това, съвсем по тийнейджърски, не ми е обръщал внимание, а аз съм хлипала в стаята си и съм превъртала касетката с въпросното парче стотици пъти.

И ето го денят!

След три месеца момински трепети, писане на писма и едно направо унизително за мен обяснение от страна на Аспарух ( “виж кво, ъъъ… като няма химия и тръпка, нещата няма да станат…”), точно той ме кани на среща. Навън е сибирски студ, има сняг до колене, а ние пием чай каркаде в сладкарница “Роза”. Аз съм онемяла от щастие и се опитвам да съм съвършена. Той е притеснен, остроумничи глупаво и се опитва да ми пипне ръката. След час вече сме в автобуса към къщи. Аспарух ме изпраща, хората наоколо се тъпчат един в друг, а ние се възползваме от това, за да се гушнем. Иска ми се автобусът да отпраши например за Бургас, за да мога ей така да си стоя в огромните лапи на моето “гадже” с часове. Отпускам се щастлива…

И точно тогава!

Леко тревожно къркорене се чува откъм стомаха ми. Двигателят на 94 трака нечовешки и,  слава Богу, Аспарух не чува моя стомашен зов. Или поне добре се преструва. За по-малко от минута обаче къркоренето се усилва и довлича със себе си остра болка. Капчици пот започват да избиват по челото ми, защото усещам, че кризата е близо. Непоносимо ми се ходи до тоалетната. Разстоянието от спирката на Пионерския дворец (днес Семинарията) и тази на гара Пионер ми се струва като това от София до Бургас. Хващат ни всички червени светофари, търбуха на 94 се тресе притеснително за надигащия се бунт в отделителната ми система, а аз съм готова да умра на място. На левия завой точно преди спирката усещам, че положението излиза извън контрол и няма да успея да си стигна до вкъщи… ненаакана. Смотавам нещо като обяснение и измъквам Аспарухчо на голата спирка сред гората на Ловния парк. Вратите на рейса се затварят, а аз прелитам над храсти и треви, устремена към първото малко по-високо борче, зад което да скрия себе си и моята диария. Събличам с едно движение всичко от кръста надолу и клякам в снега. Бялото ми дупе лъсва в тъмнината. Кашлям артистично, за да приглуша звуците на природата в мен. Иззад борчето виждам исполинското тяло на Аспарухчо да стърчи самотно и безпомощно и се моля поне да е с гръб към мен, за да не става свидетел на унижението ми. Всъщност всичко приключва за по-малко от минута и огромното облекчение, че все пак не се надрисках на първата си среща, надделява. Въздъхвам и събирам сили да изляза от скривалището си и да посрещна с достойнство реалността. А тя отчаяно крещи в душата ми, че цялата ми претенция за съвършенство и перфектност се е превъплътила в едно спонтанно появило се произведение на отделителната ми система… СРАААААм!

В интерес на истината тази дрислива първа среща някак отпусна нещата. С Аспарухчо бяхме заедно четири години, и двамата правихме един с друг секс за първи път и във времето споделихме доста подобни “неудобни” моменти. Съвсем скоро съдбата ми се реваншира, като един ден новият ми любим се появи с огромен “жираф” в носа. Не ми беше удобно да му кажа, а той го беше видял едва като се прибрал вкъщи след тричасовата ни среща. Призна си година по-късно, когато вече така и така връзката ни беше стигнала онази точка на интимност, в която съвместното пръцкане си е част от играта. Днес живее в Канада с жена си двете си деца, а аз всеки ден хвърлям по едно око на моето борче, докато минавам покрай него с колата си. Пораснало е голямо и хубаво. Колкото и да е странно, изпитвам някакъв вид гордост за доброто му състояние. То най-добре знае защо.

*Текстът беше публикуван в списание Amica.



Tags: