online poker

Archive for октомври 12th, 2012

Обучението в добри обноски започва още в първата година след раждането, а вие сте най-добрият пример за поведение на своето дете

Ако наскоро ви се е случвало да попаднете на обществено място с повече от две деца на възраст между три и дванайсет години, ще ме разберете правилно. Защото сигурно и вие като мен сте били принудени да се надвиквате с детски крясъци, да се сблъсквате с тичащи между маси и столове хлапета и да се възхищавате на завидното спокойствие на родителите им. Факт е, че огромен процент от българските деца масово не притежават онова толкова важно нещо, което всички познаваме като “първите седем”. През последните двайсетина години представата за възпитание се промени. Учтивостта започна да се приема по-скоро като неестествена преструвка, отколкото като любезен начин на комуникация. Продавачките в магазините и сервитьорките в заведенията започнаха да се обръщат към всеки на ти. Мъжете почти престанаха да кавалерстват. Думите “благодаря”, “извинете” и “моля” започнаха да се чуват все по-рядко.

На този толкова зле демократизиран откъм добри обноски фон децата ни започват да приличат на недорасли нагли гаменчета. И най-лошото е, че обществото просто не осъзнава това. Забелязваме го едва, когато заведем разглезеното си дете например в някой европейски музей или когато уж детските му пакости придобият леко зловещи размери. Точно така разлигавеният син на моя позната я докарваше до умиление с пакостите си из столичните ресторанти, докато един ден не разля гореща супа върху голото краче на едно пеленаче. Тогава нещата започнаха да стават опасни.

Що е то възпитано дете?

Ако питате баба си, вероятно ще ви каже да е добре сресано и чисто, да се къпе всяка седмица и да си учи уроците. Етикетът обаче далеч няма това предвид. Добрите обноски не са запазена територия за малки глезльовци, чийто майки и баби ги влачат по всякакви уроци. Те са начин да общуваш адекватно не само със себеподобните, но и с различните. Благодарение на етикета децата се научават да демонстрират мнението си, но и да приемат чуждото, да бъдат адекватни на всяка среда, дори тази, която ги стресира, да създават контакти и да излизат от неудобни ситуации. Днес въпросът за възпитанието е пряко свързан с адаптивността и изграждането на самочувствие. Във време, когато най-големият капитал са контактите и способността да общуваш, етикетът е много повече от сбор правила за добро поведение на масата или начини за правилно сядане на стол. Той е начин да се представиш добре, да продадеш идеите и възможностите си и да бъдеш отличен от тълпата.

Кога да започнете с възпитанието

Както се казва, от самото раждане. Храненето в определено време, спазването на добра хигиена, спането в отделна стая са част от първоначалното възпитание на детето. Не мислете обаче, че можете да научите едно новородено на кой знае какво. Фактическото запознаване с добрите обноски става едва след първата годинка. Започва като игра – прибирането на играчките в стаята, подреждането на масата, чистото хранене, елементарните поздрави. С времето става част от ежедневните ритуали. В Добрата Стара Англия например и до днес съществува практиката децата да се хранят на отделна маса. Тя е малка по размери, но на нея важат същите правила като на тази на големите. Децата се хранят на нея докато усвоят напълно и правилно етикета на масата. Едва тогава, когато мляскането, невъздържаното поведение и детските капризи отшумят, порасналите хлапета имат право да седнат на масата на възрастните и да се хранят заедно с тях.

В страна като нашата и с традиции като българските едва ли може да се очаква чак такава строга принципност в политиката на родителите. Все пак обаче правилата трябва да са правила. Добре е да ги обявите и да ги спазвате без компромиси. Затова нямате никакво извинение, ако храните детето си след втората му годинка. Не е оправдано и така “свободолюбивото” търчане и крещене на публични места, въпреки че у нас някак е естествено то да се приема с един единствен коментар – “дечица, какво да ги правиш?!…”

Какво може и трябва да знае възпитаният малък човек

  1. Първото, на което можете да научите детето, е да се храни правилно. Слагайте му детски прибори и салфетка и се хранете заедно с него.
  2. Имайте предвид, че децата корипат всичко, което сме. Внимавайте с изпуснатите неудобни думи, с разговорите по телефона на масата, с лошото настроение и сърдитите физиономии.
  3. Научете детето да се ръкува, да поздравява и да казва името си.
  4. Когато порасне малко повече, обяснете му, че разговорите на другите не се прекъсват и че трябва да се изслушваме.
  5. Със сигурност ще ви се случи да преживеете и така ужасното “детско тръшкане” , когато хлапето настоява за нещо и когато не го получи, просто ляга на земята и започва неистово да реве. Запазете спокойствие, обяснете със спокоен тон, че виждате колко е напрегнато и сте готови да го изчакате да се нареве, за да продължите да правите интересни неща заедно. След това наистина застанете някъде встрани и безразлично го наблюдавайте. Скоро ще му писне, защото ще разбере, че просто няма смисъл да се мори.
  6. Когато създавате правила, настоявайте да се изпълняват. Нека детето знае например, че предпазният колан в колата е задължителен, че говоренето с пълна уста е забранено и че всяко желание се съпровожда от думата “моля”.
  7. Когато детето израсте бебешката възраст, можете да наблегнете на социалното поведение. Учете го да се движи безопасно и правилно по улицата, обяснете му, че ресторантът, сладкарницата и магазинът не са стадиони, че боклуците се хвърлят в кошчетата и че спокойствието на всеки човек е важно.
  8. Най-лошото нещо, което можете да направите при възпитанието на децата си, е да ги заплашвате или изнудвате. Затова си спестете историите с кръвожадни баби яги и забравете за забраните от типа “Ако направиш еди какво си, няма да ти купя еди що си!” Обяснявайте, макар и по детски, защо налагате някакво ограничение и го правете настойчиво и с усмивка.
  9. Доброто възпитание не изисква непременно да влачите детето си навсякъде и да го превръщате в свой най-добър приятел. Децата не бива да поемат отговорността да познават живота ни в детайли и не всички места, на които ходим, са подходящи за тях.
  10. За да не превърнете обучението по елементарен етикет в досада, давайте на детето си свободата да играе и да има време за себе си. И не забравяйте, че вие сте най-прекият му пример във всяко отношение.
Tags: