online poker

Archive for август, 2012

авг-30-2012

Чисто и просто

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Защо е важно да не ухаем на необуздана човешка природа и как парфюмът работи за имиджа ни

“Честита баня!” е традиционна реплка за нас, българите. В последните години я употребяваме уж повече на шега, но истината е, че една неприлично голяма част от българското население си честити изкъпването съвсем насериозно. Просто защото до ден днешен то е рядък лукс, на който то подлага тялото си най-много един път седмично.

Силата на уханията

Обонянието е едно от най-силните човешки усещания. Благодарение на него не просто се запознаваме с околната среда и хората покрай нас, но и запомняме случки, възприемаме с удоволствие или неприязън, събуждаме емоционалната си памет. Често си създаваме впечатление за един човек основно според уханието, което се носи от него. И ако сред първите неща, които хората забелязват у нас, са силуетът, усмивката и косата, то най-трайно оставаме в съзнанието им най-вече с миризмата си. В този смисъл, колкото и добре да изглеждаме, колкото и очарователни да сме, ако от нас се носи миризма на нечисто, ще останем у другите неприятен спомен за себе си. При следващата ни среща те неволно ще пристъпват към нас с подозрение или умишлено блокирани сетива, което ще направи комуникацията помежду ни сложна или предубедена.

Хигиенни традиции

Мит е, че българите по природа са нечистоплътни. Когато селските ни девойки са миели косите си на реката, а мъжете ежедневно са се бръснели под цъфналите дървета в дворовете си, френските благородници са носели перуки, за да крият въшките си. Самият Луи XIV, известен като краля Слънце, не се е къпал нито един път в живота си, защото страдал от истинска фобия от болести и бил убеден, че една баня може да го разболее смъртоносно. В мюсюлманската традиция добрата хигиена е част от вярата, затова и твърденията, че турското робство било отучило българите да се къпят, е чиста проба манипулация. В годините на европейския ренесанс френската буржоазия създава парфюмите, за да прикрива със силните им аромати собственото си нечистоплътие. В селската българска среда по това време уханията са природни – лавандула, босилек, роза или мащерка.

В началото на миналия век ситуацията с хигиената по нашите географски ширини е плачевна. В домовете на гражданите няма бани, къпането се осъществява един път седмично в обществена баня, където се ходи ритуално. На село нещата си остават прости – миенето на очите и краката е задължително всеки ден и всяка вечер, но пък останалото – един път на сезон. Тази традиция оцелява десетки години, въпреки че постепенно банята става задължителна част от домашното пространство и престава да бъде лукс. Всички сме чели и онези подканящи гражданите към хигиена табели от времето на социализма, в които се говори за баня веднъж седмично. Дори лекарите от това време препоръчват през зимните месеци къпането да се разреди, за да не се разболеем, а косата да се мие един път на две седмици, “за да не се изтощи”…

Българинът и ароматите

Голям срам е в страната, където се ражда и отглежда една от основните съставки на класната парфюмерия – българската роза – населението масово да ухае на… необуздана човешка природа. Факт е, че осемдесет процента от българите не смятат за нужно да взимат душ поне един път на ден и не виждат никакъв смисъл в ползването на дезодоранти и ежедневна освежаваща козметика. Че е така можете да се убедите, ако се качите на което и да е обществено превозно средство или просто да се разминете с няколко човека на улицата. Много хора все още вярват, че честото къпане е вредно, защото изсушавало кожата, изнежвало и изобщо било чисто и просто глезня. Наскоро изпаднах направо в недоумение, когато приятел зъболекар ми каза, че у нас масово хората мият зъбите си от дъжд на вятър, въпреки рекламите за пасти за зъби и профилактиката. Големите марки за масова козметика пък, в желанието си да продават повече, подклаждат антихигиенните тенденции като рекламират дезодоранти със 48 и 72 часово действие. И така следностатистическите чичо и леля от който и да е български град приемат за съвсем нормално да не припарват до топла вода и сапун поне за три дни, колкото е ефектът на “дезодорантът от телевизията”. Всъщност това е чисто и просто маркетингов трик, който обаче умело успокоява българите, че да си лягаш с препотеното от деня тяло и да излизаш сутрин за работа с миризмата на чаршафите, си е съвсем окей. Ако пък ти е толкова важно да ухаеш на нещо различно от естествената телесна миризма, взимаш си един дезодорант с тридневно действие и си готов!

Уханията и етикетът

И докато у нас можеш чудесо да се ориентираш на кой квартал кога се спира топлата вода по смрадта в автобусните линии, които го обслужват, в етикетните норми на цивилизования свят за парфюмите и хигиената се говори като за храна – приемат се за необходимост. Нечистоплътните някога французи днес най-често взимат вана един път на ден. Предпочитат да го правят сутрин след ставане от сън. Задължително мажат телата си с ароматни лосиони и взимат бърз душ преди лягане. Германската чистоплътност е пословична – досега не ми се е случвало да срещна представител на тази култура (изключвам битническия лайфстайл на немските туристи с ортопедични сандали и раници с размери на четирикрили гардероби), който да ухае на нещо различно от сапун, дезодорант и парфюм. Във Великобритания младите девойки са били учени да се грижат ежедневно за чистотата си, а ароматните сапуни са били съхранявани под ключ в семейството като особена ценност.

Според етикета парфюмът трябва да се ползва ежедневно, но не натрапчиво. Ароматните капки се слагат на точно определени места – на всички сгъвки на тялото като тези зад коляното и лакътя например, зад ушите, на челото, на врата, където започва косата и на вътрешната страна на китките. На повечето от тези места минават вени и пулсирането на кръвта по тях активира аромата на парфюмната формула.

Малко уханни правила

  • Добрата хигиена изисква да взимаме душ поне два пъти дневно – сутрин и вечер. Същото се отнася и за миенето на зъбите.
  • Дезодорантът не заменя парфюма и обратно. Той има задача да регулира работата на потните жлези – нещо, което парфюмът не може да направи.
  • Косата може да се мие всеки ден – продуктите днес са измислени така, че да щадят косъма.
  • Лосионите за тяло помагат на кожата да поддържа хидробаланса си, като в същото време ухаят приятно. Ползвайте ги.
  • Неприятната миризма може да развали и най-добре поддържания имидж.
  • През лятото избирайте дрехи, върху които не личат петната от изпотяване под мишниците. Ако ви се наложи да носите такива, можете да избегнете петната като поставите на ръкавите под мишниците тънка дамска превръзка.
  • Не прекалявайте с парфюма! Ароматът трябва да е дискретен и ненатрапчив. Можете да го подновявате на 4-5 часа.
  • По-добре е да използвате по-евтин парфюм отколкото никакъв.
  • Няма нищо по-секси от чист мъж, който ухае приятно. Повярвайте ми, чистотата не е критерий по който ние, жените, определяме сексуалната ориентация на един мъж.
Tags:

В луксозно нощно заведение сакото е задължително, фейс контролът е винаги прав, а дискретността е условие

Велико нещо е нощният клуб, каза веднъж една приятелка и определено имаше право. Седмица по-рано бяхме заедно в едно лъскаво нощно заведение, където случайно срещнахме най-големия шеф в компанията, за която работеше въпросната дама. Тя изпитваше, да го наречем, дълбоко страхопочитание към него и дори в неформална и приятелска среда го наричаше скучно денди. Под светлината на прожекторите обаче скучното денди се оказа изключително симпатичен млад мъж с перфектни обноски и чувство за хумор. Къде от куртоазия, къде от интерес, шефът прекара половин час при нас, говорейки за музика, спорт и свободно време, без да обели и дума за работа. Оказа се, че познаваше приятелката ми само като физиономия от честите разминавания по коридорите на офиса. Точно преди да започнем да приемаме присъствието му като малко по-различно от любезно, той се извини учтиво за отнетото време и деликатно се установи в противоположния край на клуба.

Два дена след въпросната среща приятелката ми, която от дълго време се опитваше безуспешно да прокара през цедката на прекия си началник няколко свои бизнес идеи, се сблъска фронтално с големия бос на вратата на асансьора. Този път обаче той се спрял да я поздрави. Разменили няколко думи, на следващия ден изпили пъвото офисно кафе заедно, а в края на седмицата тя вече му беше споделила работните си проекти. Резултатът беше почти моментално повишение, самостоятелност, собствен екип и просторно поле за кариера.

Нощният клуб като социално място

Разбира се, това е един рядко срещан сценарий. Твърде възможно е да срещнете шефа си, а той дълбоко да се издразни от факта, че ще го видите може би леко пийнал, в подозрителна компания или несериозно развихрен из дансинга. Може пък и да ви се зарадва и от чашка на чашка да се опита да превиши служебните си права. В нощния бар могат да се случат много и различни неща. Можете например да срещнете мъжа или жената на живота си, въпреки че по правило никой не си търси съпруг или съпруга точно в подобна социална среда. Всъщност най-често нощният бар е мястото, където падат границите, маските се свалят, дрехите са предизвикателни, а това, което се случва там, понякога трябва бързо да бъде забравено. Така е и нормално – никой не очаква, че в нощно заведение ще срещне хора с дебели томове класика в ръка или пък костюмирани мъже и жени без грим, които търсят с кого да проведат философска беседа. Нощният клуб е територия на тъмнината и обратната страна на живота. Там имаме право да се освободим от задръжките на дневните задължения и да “изтрещим”. Точно такава е например британската практика. Учтивият младеж от банката изведнъж се превръща в извънземен танцьор, скованата директорка на застрахователен офис блясва на дансинга в розов блестящ тоалет, а костюмираният търговец на арматурно желязо лъсва със златни панталони, зелена прическа и гей компания. Всичко е позволено, лудостта се препоръчва, а разкрепостеността е задължителна. Изглежда, че в нощния клуб няма никакви правила. Само че тъкмо напротив.

Клубен етикет

В класическите английски обучения по етикет висококласният нощен клуб и неговите правила се дават като учебникарски пример за строги изисквания към облекло, поведение и обноски. Првилата там наистина са различни от тези “на светло”, но пък компромиси с тях почти никога не се правят, а целта им е да се запази спокойствието на клиентите и да се оправдае очакването им за изключително прекарване.

Сега е времето да уточня, че когато говоря за нощен клуб, изключвам тези, в които музиката, а и съответно културата са чалга. Затова господата с диагоналните чантички, три четвъртите панталони, потниците, джапанките и подстрижката тип “затворник” могат спокойно да не четат. Те и без това ходят в този вид навсякъде, дори и в изискани нощни заведения. Разликата е в това, че в чалга клуба по-вероятно е да ги пуснат въпреки неуважителното облекло, докато в истинския луксозен нощен клуб просто веднага ще ги спрат на вратата. Независимо, че в българската действителност доста често точно тези господа са придружени от изненадващо добре облечени дами.

Първото и най-важно правило на изискания нощен клуб е да има своя отбрана клиентела. В тези заведения често се влиза само с клубна карта за членство, обществото е затворено, а всичко, което се случва на територията на клуба, си остава строго конфиденциално. Ако клубът обаче е с отворени врати за всички посетители, трябва да се информирате добре какви са конкретните му особености. Това ще ви помогне да изберете облеклото си и да се ориентирате за това какво се очаква от вас. Представете си например, че сте в кънтри клуб. Там вероятно няма да се очаква от вас да сте със сако, но пък и едва ли ще ви приветстват горещо, ако идвате директно от обора. В джаз клуба се очаква да сте облечени стилно и да носите сако. В някои клубове джинсите са позволени, стига да са от тъмен деним и със семпла кройка. Обикновено не е задължително да носите вратовръзка, но пък сакото е константа. В добрите световни нощни заведения има дори гардероб със сака, откъдето можете да вземете някое по мярка, за да спазите изискания дрес код.

Да направите резервация е за препоръчване, въпреки че тя не е гаранция, че ще влезете на територията на клуба. Това определя онзи човек на входа, наречен фейс контрол. Неговата задача е да не допуска вътре хора, които биха нарушили общия вид на заведението, биха създали проблеми или притеснили някого с присъствието си. Фейс контролът има пълното право да спре лошо облечените, тези, чийто физиономии не съответстват на атмосферата на клуба, пияните, сърдитите, мръсните, надрусаните, прекалено екстравагантните или обикновените любопитковци. Веднъж отказал ви достъп, фейс контролът има пълното право да извика на помощ охраната, в случай че му противоречите или се опитате да вдигнете скандал. Затова по-добре просто да приемете факта и да опитате късмета си на друго място или да се върнете в друг ден, в подходящ вид.

Правила на тъмно

  • Ако пред клуба има опашка от чакащи, изчакайте своя ред и не се сърдете, ако фейс контролът извика напред някой, който е далеч зад вас. Той има това право.
  • Не се карайте с хора от опашката и не предизвиквайте вниманието на охраната. Разбира се, оплачете се, ако някой друг ви притеснява. За това какво се случва пред самия клуб, отговаря именно неговият екип.
  • В изисканите нощни клубове мъжете трябва да носят сако, а дамите да са официално, но не вулгарно облечени.
  • Гримът може да е силен и дори леко екстравагантен, а дрехите да са секси, но поведението на една дама трябва да е в рамките на приятното лежерно флиртуване. Иначе ще ви помислят за посетителка от бранша. В изисканите клубове тези дами са част от аудиторията, но и те съответстват по вид и поведение на категорията на заведението.
  • Ако носите връхни дрехи или някакъв друг багаж (което принципно не е добра идея), трябва да ги оставите на гардероб. Ако си изгубите номерчето, може да ви накарат да изчакате да си тръгне и последният посетител, за да са сигурни, че зимате точно своята дреха. Затова бъдете внимателни къде го съхранявате.
  • Изчакайте да ви заведат до запазената от вас маса или до мястото, където прецени човекът, зает с настаняването ви.
  • В някои клубове е задължително да направите определена сметка, за да имате право да седите например в сепаре. Затова не се учудвайте, ако на масата ви има бутилка скъп алкохол. Можете да го смените с друг вид напитка, но цената трябва да се покрие. От клуба обаче са длъжни да ви уведомят за такива условия.
  • Когато сте запазили маса за шест човека, но сте отишли трима, имате пълното право да не се съгласявате да ви настаняват нови непознати хора само защото при вас е свободно.
  • Ако в клуба се танцува, сервитьорите се движат с високо вдигнати табли над главите. Имайте предвид това.
  • Ако сте кавалер с дама и тя иска да отиде до тоалетната, трябва да я придружите и да я изчакате, за да се върнете заедно до масата.
  • Всеки си поръчва сам или кавалерът поръчва от името на своята дама. Генерализации от типа “Значи, последно, три водки и… айде четири водки…” не са ваша задача, а на сервитьора. Нека той си ги брои и накрая да обобщи поръчката, за да я потвърдите.
  • Обръщайте се към всички хора от персонала на клуба на вие, никога на ти. Дори с леличката от тоалетната.
  • В луксозните заведения не е добра идея да се разпускате сякаш сте сами. Гледки от натискащи се по диваните хора, мъже, ровещи в деколтетата на разни жени и разгърдени полулегнали господа не са приятни за никого.
  • Ако пушите, знаете, че не можете да го правите в клуба. Не опитвайте.
  • Ако дамата, с която сте, иска да си тръгне по една или друга причина, трябва да я последвате.
  • В случай, че искате да поздравите някого с песен, дискретно отидете до диджея и му обяснете какво искате. Добре е да поощрите диджея с някаква малка сума.
  • Проверявайте сметката си и питайте, ако нещо не е ясно по нея. Бакшишът е в рамките на десет процента от стойността на поръчката, но, разбира се, какво и дали ще дадете, зависи от това дали сте доволни.
  • Поръчаната бутилка или питиета за някого на съседна маса се доставят от сервитьора с обяснение и елегантно посочване. Ако вие сте поръчителят, надигнете чаша за поздрав или кимнете с глава. Това, че сте поръчали бутилка, не означава, че можете да се насадите на масата на хората.
  • Получилите напитките като поздрав, могат да ги приемат или не. Ако приемете обаче, приемате питието, не човека, който го е поръчал. Затова е възпитано да благодарите с кимане и да вдигнете чаша. Отказът е груб, но достатъчно категоричен в случай, че някой нахалства и ви черпи с определени очаквания.
  • На дансинга оставяйте място и за другите да танцуват.
  • Избягвайте конфликти и ако се опитват да ви поставят в центъра на подобно събитие, извикайте охраната.

* Статията беше публикувана във вестник „Труд“.

Tags:
авг-2-2012

Плажни картинки*

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Не забравяйте, че около басейна или на брега на морето всички искат да си почиват, затова бъдете тихи и се грижете за доброто прекарване и на другите около вас.

Плажът е особено място. То има всичките характеристики на обществено пространство, защото там хората се събират доброволно, извършват горе-долу една и съща дейност и се очаква да се съобразяват с определени правила. На пясъка уж всички изглеждаме равни – стари, млади, дебели или слаби, но полусъблечени и в леко безотговорното състояние на хора в отпуска. Някой лежи изпружен под слънцето, друг чете книжка под чадъра, дечица копаят в пясъка, баби стоят до коленете във водата с ръце на кръста, красиви момичета грациозно се разхождат по плажната ивица, а съвременни гларуси ги дебнат с очакване за флирт… Позната, мила картинка!

Всички знаем обаче, че приятното плажно време може да се превърна в досадно, а и направо стресиращо преживяване, ако попаднем в някои неочаквани ситуации. Най-често, разбира се, те са свързани с възпитанието и поведението на хората около нас. Ето защо, за да не ставаме жертва на нечие плажно невъзпитание или пък причина някой друг да превърне почивката си в ад, трябва да имаме предвид някои малки, но важни ограничения на отпускарската свободия.

Типични наши и чужди плажни навици

Ако си мислите, че плажното невъзпитание е само българска работа, грешите. Уверявам ви, че плажният простак е феномен, който можете да наблюдавате по всички световни плажове. Най-често ще го забележите още преди физическото му появяване на пясъка или край басейна. Изключително предвидливо, този тип турист се е научил дисциплинирано да става възможно най-рано, за да може необезпокояван да “резервира” най-добрите места на плажа, метвайки върху шезлонгите плажни кърпи. След това, вече със спокойно сърце, организираният плажуващ сяда някъде да пие кафе, да закусва или да се мотае почти до обяд – така и така местата му са резервирани.

Когато завърши сутрешния си ритуал, туристът пристига царствено с цялото си домочадие на плаж. Със себе си, разбира се, той носи всички нужни и ненужни плажни атрибути – надуваеми фотьойли с размера на американска холна гарнитура, допълнителна тента с разглобяема конструкция, басейнче за детето, набор кофи, лопатки, федърбали и топки, гумен кит в почти реални размери, два-три дюшека за разкош. Всичко това трябва някъде да се разположи, така че определеният от размера на чадъра и двата шезлонга място се оказва крайно недостатъчно. Така нашият човек полека завзема съседни територии – басейнчето например се оказва твърде близо до вас и сладкото по принцип детенце започва здраво да ви изнервя с крясъците си, да ви пръска с вода и да сипва пясък върху хавлията ви, докато припка с крачета до морето. Баба му пък е готова на всякакви жертви в  името на детето и затова неконтролируемо крещи след него, пее песнички и копае формички в пясъка. Съпругата на нашия типичен плажен простак го играе отегчена по принцип и затова винаги и за всичко има шумни претенции. Когато детето започне да я дразни със сънливия си плач, тя  така гръмко му се скарва, че и съседите по чадър ги хваща страх. За да се отлъчи за малко от  целогодишните си семейни задължения, майката обикновено се отдалечава максимално от летния фамилен бивак, и така може да се окаже, че когато вдигнете главата си от вашия шезлонг, ще се натъкнете на нейните пети току пред носа ви. Цел на пребиваването й е да е неангажирана с детето си, но от време на време се налага да се включва във възпитанието му, най-често крещейки някаква забрана. Това пък активира бабешкия инстинкт за защита на внучето и бащиния – за избягване на скандали, и така след секунди се оказвате във водовъртежа на една типична семейна караница, в която никой не знае какво иска. Съседите по чадъри се правят, че не чуват, някои надигат сънливи глави и с упрек поглеждат към разгорялото се плажно семейно огнището, отнякъде дори може да се чуе и нечие “шшшшшшт”.

Когато минискандалът утихне за малко, защото детето е приспано, бабата се е кротнала, а майката е заета да чете жълта преса, идва времето на бащата. Типичният плажен простак има няколко любими навика – да спи на плажа, хъркайки и пуфтейки, да пие бира, оригвайки се, и да играе карти или табла с някой верен другар. Всичко това той прави така невъздържано и първично, че вие започвате да се чудите дали всъщност той наистина не е сам на плажа, а на вас само да ви се струва, че и вие сте там.

Непоносимият плажен “етикет”

Няма такова нещо като специален плажен етикет, разбира се. Да се държим така, че да не притесняваме другите обаче, е наше задължение. Всеки очаква на плажа да се наслади на слънце, спокойствие, тишина и време за себе си. Който предпочита коктейлите, музиката и ваканционния екшън на пясъка, трябва просто да отиде на определените за това плажове или да си намери уединено плажно парченце, скала или островче, където да не пречи на никого с навиците си. И тъй като такива самостоятелни плажни ивици у нас вече почти няма, редно е да се дъжим уважително към останалите хора и природата. В този смисъл е абсолютно задължително да почистваме мястото си след плаж, независимо дали има хора, които да се грижат за това. Те ще почистят в края на деня или на следващата сутрин, а дотогава никой не е длъжен да търпи летящите празни пластмасови бутилки, фасовете и огризките от ябълки наоколо.

Едно от най-непоносимите неща на плажа обаче е моментът, когато някоя добре организирана компания реши да се настани до вас. Тогава се започва едно шумно разпределение на местата, шеги и закачки, които не ви засягат, но се налага да слушате, телефонни разговори на висок глас, игри с топка, обсъждане на изминалата нощ и планове за предстоящата… Не дай си боже да мине примерно двойка продавачи на диня или сладолед! Тогава стартира масово тичане из плажа, деца врънкат родителите си за пари, майки ровят в чантите си за портмонета, навсякъде около вас се носят въпроси от рода на “Искаш ли сладолед?”, “Ванилов или шоколадов?” и “Кой още иска диня?”… След това компанията решава примерно да си наеме водно колело. Започва нова офанзива за отразяване на мероприятието с всякакви телефони и фотоапарати, част от децата неудържимо реве, защото още не е на борда, другата пък шумно ликува, а вие се молите и това скоро да свърши, за да продължите да си почивате. За да се отървете от групата, решавате да поплувате. Морето обаче е заето от други участници в плажното шоу. Младежи играят водна топка, други пък се затичват от брега и нагорещени от слънцето се гмурват с дивашки крясъци във водата, точно до вас някоя нововлюбена двойка романтично се гушка, а от другата стана застаряваща лелка лениво гребе с ръце върху дюшека си.

В края на почивката се прибирате у дома с една единствена надежда – да си починете от почивката.

Правилата на добрия плаж

Ако отивате на организиран плаж с чадъри и шезлонги, изберете своето място тихо – не е нужно всички да разберат, че идвате.

Никога не завземайте повече място от определеното. Много е неприятно някой да се настани в сянката на чадъра, който плащаш или да завземе част от пътеката с още чадъри или плажна мебел. Ако един чадър не ви стига, вземете си още един.

В случай, че сте с дете на плажа, гледайте да сте по-близо до морето, за да не се налага някой да е “командирован” на брега с детето, а и за да избегнете тичането по пясъка.

Избягвайте да говорите по мобилните телефони или поне го правете малко и говорете тихо.

Никой не може да определи как точно да сте облечени на плажа, но все пак нека дадем някои насоки – стринг долнищата (популярни като прашки…), особено за мъжете, изглеждат вулгарно. Огромните бижута и гримът нямат място на плажа. „Увеселителни“ уреди като плейъри или компютри трябва да се слушат със слушалки. Плажът не е модно дефиле, така че не е необходимо да сме брандирани от хавлията до шнолата.

Уместни са всички плажни дейности, които не обезспокояват останалите хора. В този смисъл не е добре да играете с топка или федърбал сред кротко почиващи курортисти.

На плаж се ходи в добро здраве. Препилият или болен човек е редно да си остане в стаята. Това е добре не само за останалите хора, но и за личното му здраве.

Ако плажната ивица е особено населена, гледайте да постелите хавлията си поне на три педи разстояние от другите до вас. Не е необходимо да си дишате в носовете или да си хвърляте пясък по главите, докато ходите наоколо.

Спазвайте правилата за безопасност на плажа. Не е голямо геройство да влезете с дюшек при червен флаг.

Когато хапвате сладолед или сочен плод на плажа, моля ви, не сърбайте шумно! Никой не иска от вас да ядете с нож и вилица на пясъка, но все пак, бъдете възпитани.

*статията беше публикувана във в.“Труд“

Tags: