online poker

Archive for март, 2012

Защо арабинът е официален по джапанки, а европеецът не трябва да показва подметките си и да използва лявата си ръка
Ако имате профил в някоя от социалните интернет мрежи, няма начин да не сте се забавлявали с една снимка. Тя беше поствана стотици пъти непосредствено след злополучното посещение на нашата правителствена делегация в Катар и документира срещата на премиера Бойко Борисов с неговия домакин шейх Хамад Бин Халифа Ал-Тани. Очевидно е, че срещата е официална, двамата седят на фотьойли около малка маса и дружески си говорят. Нашият държавник е облечен според протокола – тъмен костюм, приятна семпла синя вратовръзка и хубави лъснати черни обувки. Шейхът носи представителното си облекло – бяла традиционна официална мъжка дреха – диш-даш, туб или бищ, арабски шумаг (кърпата, която покрива главата и рамената на арабина) и… джапанки. Както се пошегуваха веселяците из интернет пространството, по-правилно било да ги наричаме катарки. И започнаха шегите и подигравките – къде добронамерени, къде – не. Най-опасните обаче са подигравките, свързани с непознаване на арабския етикет и норми на поведение.

Официално по арабски

Няма нито един етикет, който да стои над религията. Тя е нещо много лично и засяга най-съкровените ни традиции и емоции. В този смисъл никой няма право да определя някакво поведение, породено от религиозни вярвания или обичаи като неприлично, само защото то не се припокрива с неговото собствено. Затова и ако за нас една дълга бяла роба, кърпа на главата и чифт джапанки са подходящи за свободното време през лятото, то за един арабин те са основно облекло. Разбира се, точно както ние можем да различим един скъп и строго официален костюм от спортно сако и обикновен панталон, така и в арабския стил има определени детайли, които поставят дрехата в графата “официално” или “всекидневно”. Робата, наричана още диш-диш или туб, е скроена така, че да покрива цялото тяло, като му оставя достатъчно простор, за да се охлажда. Има съответно летни леки варианти и такива, подходящи за студените месеци. Тази дреха има уникалната способност да не се мачка. Истина е обаче, че арабите сменят диш-даша си по няколко пъти на ден, затова те винаги са снежно бели и чисти. По-скъпите и съответно подходящи за формални събития роби (бищ) са ушити от фини материи, имат бродерии и красиви детайли. Носят се с обувки или, забележете, със сандали или чехли. Босият мъжки крак не е обида, затова пръстите на краката спокойно могат да се виждат. Кърпата на главата на арабина също не е случайна. Тази в червено и бяло се носи през зиматаи се нарича шумаг. Гутрата пък е кърпа от лека бяла материя, подходяща за лятото. Под тях на главата си арабинът има малка шапчица на дупки, която се казва тагия. Черната лента, която придържа шумага, е огал. Съвсем в реда на нещата за един официално облечен мъж от тези ширини е да държи в ръката си броеница и да я премята с пръстите си по време на разговора. Това съвсем не значи, че е отегчен или че не ви уважава достатъчно.

Що се отнася до женското облекло, то отново следва ислямската логика за скромност, практичност и – когато се отнася до женския пол – прикритост. Различните начини на покриване на главата, лицето и тялото се осъществяват от различни видове дрехи с интересни имена. Хиджаб, шайла или тарах е името на скромната рокля, но най-често така се нарича забрадката. Химар е воалът, който скрива лицето или главата. Абаята е перелина, която покрива другите дрехи на публични места и може да е от главата до раменете или до земята. Дългата перелина, която изцяло крие женското тяло и не се връзва отпред, е чадоре. Никаб се казва воалът, който открива само очите на мюсюлманската жена, а бурката скрива дори очите с мрежест плат. Според степента на отвореност към западния свят един арабин и неговата съпруга могат да бъдат заедно на светско или държавно събитие, но въпреки това те няма да пренебрегнат приетите в страната си норми. Много вероятно е, ако семейството е религиозно, съпругата да не съпровожда мъжа си. Ако пътува с него, тя няма да бъде представяна официално, но може да има своя неофициална програма например със съпругата на европейския домакин или гост. В случай, че арабското семейство има по-светско разбиране, то съпрузите ще се представят заедно, като съпругата най-вероятно няма да се ръкува с мъже и ще носи европейски дрехи, които ще прикриват ръцете и краката й. Тук изключвам случаите, когато едно арабско семейство напълно е приело европейските норми на поведение.

Да се представиш по арабски

Ако имате среща с арабин, трябва да знаете, че той най-вероятно няма да дойде навреме. Времето по принцип по тези географски ширини е относително, затова закъсненията с половин час и повече не се считат за неуместни. Когато арабинът ви кани в шатра или зала, ще мине пред вас, а няма да ви отстъпи място да влезете пръв. Това е така, за да ви покаже, че в неговия дом не се крие нищо опасно за вас. В арабския дом не е нужно да правите комплименти за подредбата или стила, защото се счита, че те са маловажни. Добре е да не се разхождате из него непоканени и да останете на мястото, където сте настанени от домакина без да мърдате много-много. Не се учудвайте, ако арабите ви питат много за семейството ви. Силно религиозните араби няма да споменат съпругата и дъщерите ви, но могат да питат за синовете ви подробно. Дори арабските жени, догато разговарят с друга жена, била тя европейка или арабка, може да не я попитат директно как е, а да зададат заобиколен въпрос, например “Как е съпругата на…(името на вашия мъж)?” или “Как е майката на… (името на вашия син)?”.

Съвсем нормално е, когато се запознавате с арабин, да се ръкувате. Само че това ръкостискане няма да прилича не европейското. Пръстите са изправени, ръката се стиска само с палеца, като не се клати, а леко се придържа. Стисването не трябва да е хлабаво, защото това говори за женственост. Възможно е арабинът да ви прихване за рамото, докато се ръкувате и това е в реда на нещата. Нормално е дори да си размените целувки, въпреки че в арабския свят това се прави сред съмишленици, роднини или наистина дългогодишни приятели. Ако ви целунат обаче, не се учудвайте, а оценете жеста като израз на дружба. В някои арабски страни се целуват и по носовете, като правилото е първо по-младият да целуне носа на по-възрастният. Всеки обаче се стреми да го направи пръв, за да демонстрира своята признателност. Затова въпросното целуване по носовете често започва с нещо като надпревара и борба за уж съпротива с цел да покажеш пръв уважение. Когато приближавате някого или група мъже, трябва да ходите бавно, с достойнство. Най-напред върви най-възрастният. Важно е да се обърнете първо към домакина, а ако не се ориентирате кой е, неговите близки хора ще ви го посочат. Соченето не е невъзпитано. Когато се запознаете и пивествате стопанина, започнете да се здрависвате с всеки един поотделно, като започнете с хората, стоящи отдясно на стопанина. Говорете бавно и ясно и не се впускайте в разговори. Когато приключите, седнете на посоченото място и очаквайте всички да ви поздравят. Отговорете им на поздрава. Усмихвайте се, но не прекалено и не се смейте гръмко.

Важните арабски жестове

Може да се запознаете с някой, който ви изглежда маловажен, заради прашните си дрехи или неугледно лице. Трябва да му демонстрирате уважение като към всеки друг, защото е твърде възможно той да е шейх или местна знатна особа. Отнасяйте се към всички като към варни.

Приемливо е да не ставата, за да поздравите някой твърде млад, но пък той може и да ви целуне по бузата в знак на уважение.

В компанията на араби не сядайте крак върху крак така, че подметките ви да сочат към събеседниците ви. Това е обидно. Дори вашият домакин да е седнал по този начин, вие не го правете.  Не трябва и да протягате краката си пред себе си.

Позата, в която седите, трябва да е компактна, а не разпищолена.

Ако трябва да седите на пода, това трябва да е със скръстени крака или с подгънат един крак под другия.

Стремете се да не жестикулирате, когато говоите.

Не приемайте и не предавайте нищо с лявата си ръка – това е т.нар “мръсна” ръка, защото тя извършва всички нечисти движения и затова избягвайте да я употребявате.

Ако ви предложат кафе, то ще е в малка чашка и много силно. Поклащайте чашката, за да изстине напитката, защото се сервира много гореща. Може да ви долеят няколко пъти, но докато пиете, не слагайте чашката на земята.

Когато си тръгвате, не е необходимо отново да се ръкувате. Трябва обаче да кажете Фи амаан – “Бог да ви пази!”

*статията беше публикувана първо във вестник „Труд“

Tags: