online poker

Archive for януари 12th, 2012

яну-12-2012

Ъъъ… дами и господа!

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

Не наричайте една дама “жената” в нейно присъствие и си спестете “вие, господине”, когато говорите с дядото от село

“Алоууу, другарко, я се разкарай от вратата на трамвая!”

Спомняте ли си подобни реплики от не толкова далечното минало? Ако отговорът ви е да, значи сте успели поне да вкусите от недодялания “етикет” на социалистическото общество. Според идеологията на това време нормалните обръщения към околните като госпожо, господине и госпожице бяха остатък от буржоазно капиталистическия морал и в този смисъл имаха значението и силата почти на мръсни думи. Вместо тях бяха изкуствено наложени въпросните другарю и другарко (в някои случаи дори другаркЕ), които заличаваха информацията по социален статус мома/омъжена, както и по възрастов принцип – другарката можеше да е на възраст от 16 до 116 години. Другарят си беше другар и толкоз. С времето основното значение на тази дума – приятел, близък човек – абсолютно се измести и затова редовно ставахме свидетели на квартални свади или скандали в транспорта, където хората се наричаха другари, псувайки се откровено и грозно. Големи другари, няма що…

С обществено политическите промени преди двайсет години си върнахме и класическите обръщения в български език – господин, госпожа, госпожица. Заедно с тях обаче започнаха и масовите недоразумения.

Госпожа или госпожица

Госпожа наричаме дама,чиято възраст видимо предполага, че тя е омъжена. Но не само. Госпожа е дама, към която искаме да засвидетелстваме респект и по отношение на служебното й положение или статус в обществото. В този смисъл съвсем нормално е да наречем госпожа една неомъжена млада жена, която обаче е, да кажем, политик или директор на завод. С “госпожице” се обръщаме най-често към момичета на възраст от 12-13 години докъм 25 години. Госпожица обаче може да си остане например и секретарката, хигиенистката в офиса или продавачката в магазина, независимо, че може да е омъжена или пък да е около трийсетгодишна. Истина е обаче, че в българското общество тези две обръщения към дамите имат и едно доста по-суетно значение. Затова и когато искаме да предразположим една дама на средна възраст, обикновено съвсем нарочно я наричаме госпожица. Така постъпваме и когато не сме наясно дали общуваме със семейна или неомъжена жена. В нюансите на нашия език се долавя и още едно тънко отношение – когато искаме да изразим негативно отношение към една дама, обикновено натъртваме на обръщението госпожО. Представете си само една изнервена продавачка в магазин, която се опитва да води разговор с възрастна жена – непременно някъде ще се появи репликата “Кажете, госпожО!” И обратно – в по-елегантното общуване по-често ще чуем “С какво можа да ви помогна, госпожа?” Това е така, защото с течение на годините класическата за нашия език звателна форма, наследство на някогашен звателен падеж, започва да изчезва и да се приема като отживелица. Та кой днес би се обърнал мило към жена си например с обръщението “Марийо, Николино или Йордано”?!

За “жената” и за “дамата”

Лично аз много мразя ситуацията, в която някой говори пред мен и за мен в трето лице, като ме нарича “жената”. “Виж какво иска жената?” е въпрос, който често можете да чуете в български магазин например. И това никога няма да ви се случи във Франция или в Англия, защото там би звучало обидно.

В балканската среда обръщението “жената” е наследство от нашия си патриархален модел на общуване, в който роднинските връзки и семейните отношения са водещи. Затова тук си имаме бай, чичо, вуйче и лельо, които използваме и спрямо хора, стоящи извън домашното ни обкръжение. По същия начин постъпват и в Гърция, където също без притеснения могат да ви нарекат “жената”. И колкото и да обичам традициите у нас, точно тази няма да ви съветвам да следвате. Когато наричате една дама “жената” в нейно присъствие, без да искате я обиждате. Представете си, че постъпвате така с един мъж например. Сигурна съм, че никога няма да го наречете “мъжа” пред него самия – вероятно вместо това ще употребите “човека” или най-добре “господина”. Най-добре е да следвате това правило и когато говорите за една жена – наричайте я просто “дамата” или “госпожата”. Тя ще ви е благодарна.

Ти, вие или ъъъ…

В последните години стана много модерно да се говори на ти с всеки. Не мога да кажа, че съм изцяло против тази тенденция, но отговорно заявявам, че ти формата не е универсална и може да доведе до много неочаквани недоразумения. Пък и за културата на един човек можем да съдим и по преценката му към кого как да се обръща. Редно е с непознати хора да говорим учтиво и на вие. Кога ще преминем на ти решава дамата вместо кавалера, по-възрастният или по-високопоставеният в служебната йерархия. Учтивата форма е много специална в българския език и грешките в употребата й са много. Все по-често чуваме например “Ходил/ходилА ли сте?” вместо правилното “ходилИ ли сте?”. Имаме и нещо като междинна учтива форма, в която говорим на вие, но се обръщаме с малко име, вместо с фамилия – “Как се чувствате, Мария?” вместо “Как се чувствате, госпожо Касимова?” Намирам тази полуучтива форма за доста подходяща, когато в общуването си с един човек сме стигнали до онзи леко спънат момент, в който не знаем дали да продължаваме на вие или да преминем на ти. Оттук до неформалното общуване често има една крачка. Тя обаче трябва да бъде направена отново от дамата, от по-възрастния или от по-високопоставения.

Има едно обръщение, което познаваме като “обръщението към свекървата”. То се изразява в едно леко продължително, тъпо и не много активно “ъъъ…”. “Ъъъ, би ли ми подала еди-какво-си?” или “Ъъъ, как сте днес?”. Според българската традиция обръщението към свекървата е “мамо”, но истината е, че на много от нас трудно ни се откъсва тази дума от устите, когато не говорим за родните си майки. По-съвременният начин на обръщение към точно тази жена в живота ни е да използваме името й, но трябва да имаме нейното разрешение да го направим. Когато и аз си имах свекърва, за съжаление, не достигнах до каквото и да е обръщение към нея, защото така и не уточнихме този въпрос.

В този смисъл, когато не знаете към кого как да се обръщате, просто попитайте. Няма нищо неудобно в това да уточните как ще се наричате взаимно. Що се отнася до свекървата, има един добър компромисен вариант – можете да я наричате по име, като прибавите преди това и едно “майко”.

Когато се обръщате към някого, много е важно да съобразите не само етикета, но и ситуацията, традициите и личните му предпочитания. Затова няма да е добра идея да наричате “господин” милия дядо от село, който ви продава домашен мед на пазара например. Можете спокойно да го наречете “бай”, “чичо” или “майсторе”, защото така ще го накарате да се почувства по-спокоен. Според етикета най-важното е да накараме хората, с които общуваме, да се усещат добре в нашата компания, като не правим компромиси със собственото си възпитание. Това е положението, дами и господа!

Tags: