online poker

Archive for януари, 2012

яну-12-2012

Ъъъ… дами и господа!

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

Не наричайте една дама “жената” в нейно присъствие и си спестете “вие, господине”, когато говорите с дядото от село

“Алоууу, другарко, я се разкарай от вратата на трамвая!”

Спомняте ли си подобни реплики от не толкова далечното минало? Ако отговорът ви е да, значи сте успели поне да вкусите от недодялания “етикет” на социалистическото общество. Според идеологията на това време нормалните обръщения към околните като госпожо, господине и госпожице бяха остатък от буржоазно капиталистическия морал и в този смисъл имаха значението и силата почти на мръсни думи. Вместо тях бяха изкуствено наложени въпросните другарю и другарко (в някои случаи дори другаркЕ), които заличаваха информацията по социален статус мома/омъжена, както и по възрастов принцип – другарката можеше да е на възраст от 16 до 116 години. Другарят си беше другар и толкоз. С времето основното значение на тази дума – приятел, близък човек – абсолютно се измести и затова редовно ставахме свидетели на квартални свади или скандали в транспорта, където хората се наричаха другари, псувайки се откровено и грозно. Големи другари, няма що…

С обществено политическите промени преди двайсет години си върнахме и класическите обръщения в български език – господин, госпожа, госпожица. Заедно с тях обаче започнаха и масовите недоразумения.

Госпожа или госпожица

Госпожа наричаме дама,чиято възраст видимо предполага, че тя е омъжена. Но не само. Госпожа е дама, към която искаме да засвидетелстваме респект и по отношение на служебното й положение или статус в обществото. В този смисъл съвсем нормално е да наречем госпожа една неомъжена млада жена, която обаче е, да кажем, политик или директор на завод. С “госпожице” се обръщаме най-често към момичета на възраст от 12-13 години докъм 25 години. Госпожица обаче може да си остане например и секретарката, хигиенистката в офиса или продавачката в магазина, независимо, че може да е омъжена или пък да е около трийсетгодишна. Истина е обаче, че в българското общество тези две обръщения към дамите имат и едно доста по-суетно значение. Затова и когато искаме да предразположим една дама на средна възраст, обикновено съвсем нарочно я наричаме госпожица. Така постъпваме и когато не сме наясно дали общуваме със семейна или неомъжена жена. В нюансите на нашия език се долавя и още едно тънко отношение – когато искаме да изразим негативно отношение към една дама, обикновено натъртваме на обръщението госпожО. Представете си само една изнервена продавачка в магазин, която се опитва да води разговор с възрастна жена – непременно някъде ще се появи репликата “Кажете, госпожО!” И обратно – в по-елегантното общуване по-често ще чуем “С какво можа да ви помогна, госпожа?” Това е така, защото с течение на годините класическата за нашия език звателна форма, наследство на някогашен звателен падеж, започва да изчезва и да се приема като отживелица. Та кой днес би се обърнал мило към жена си например с обръщението “Марийо, Николино или Йордано”?!

За “жената” и за “дамата”

Лично аз много мразя ситуацията, в която някой говори пред мен и за мен в трето лице, като ме нарича “жената”. “Виж какво иска жената?” е въпрос, който често можете да чуете в български магазин например. И това никога няма да ви се случи във Франция или в Англия, защото там би звучало обидно.

В балканската среда обръщението “жената” е наследство от нашия си патриархален модел на общуване, в който роднинските връзки и семейните отношения са водещи. Затова тук си имаме бай, чичо, вуйче и лельо, които използваме и спрямо хора, стоящи извън домашното ни обкръжение. По същия начин постъпват и в Гърция, където също без притеснения могат да ви нарекат “жената”. И колкото и да обичам традициите у нас, точно тази няма да ви съветвам да следвате. Когато наричате една дама “жената” в нейно присъствие, без да искате я обиждате. Представете си, че постъпвате така с един мъж например. Сигурна съм, че никога няма да го наречете “мъжа” пред него самия – вероятно вместо това ще употребите “човека” или най-добре “господина”. Най-добре е да следвате това правило и когато говорите за една жена – наричайте я просто “дамата” или “госпожата”. Тя ще ви е благодарна.

Ти, вие или ъъъ…

В последните години стана много модерно да се говори на ти с всеки. Не мога да кажа, че съм изцяло против тази тенденция, но отговорно заявявам, че ти формата не е универсална и може да доведе до много неочаквани недоразумения. Пък и за културата на един човек можем да съдим и по преценката му към кого как да се обръща. Редно е с непознати хора да говорим учтиво и на вие. Кога ще преминем на ти решава дамата вместо кавалера, по-възрастният или по-високопоставеният в служебната йерархия. Учтивата форма е много специална в българския език и грешките в употребата й са много. Все по-често чуваме например “Ходил/ходилА ли сте?” вместо правилното “ходилИ ли сте?”. Имаме и нещо като междинна учтива форма, в която говорим на вие, но се обръщаме с малко име, вместо с фамилия – “Как се чувствате, Мария?” вместо “Как се чувствате, госпожо Касимова?” Намирам тази полуучтива форма за доста подходяща, когато в общуването си с един човек сме стигнали до онзи леко спънат момент, в който не знаем дали да продължаваме на вие или да преминем на ти. Оттук до неформалното общуване често има една крачка. Тя обаче трябва да бъде направена отново от дамата, от по-възрастния или от по-високопоставения.

Има едно обръщение, което познаваме като “обръщението към свекървата”. То се изразява в едно леко продължително, тъпо и не много активно “ъъъ…”. “Ъъъ, би ли ми подала еди-какво-си?” или “Ъъъ, как сте днес?”. Според българската традиция обръщението към свекървата е “мамо”, но истината е, че на много от нас трудно ни се откъсва тази дума от устите, когато не говорим за родните си майки. По-съвременният начин на обръщение към точно тази жена в живота ни е да използваме името й, но трябва да имаме нейното разрешение да го направим. Когато и аз си имах свекърва, за съжаление, не достигнах до каквото и да е обръщение към нея, защото така и не уточнихме този въпрос.

В този смисъл, когато не знаете към кого как да се обръщате, просто попитайте. Няма нищо неудобно в това да уточните как ще се наричате взаимно. Що се отнася до свекървата, има един добър компромисен вариант – можете да я наричате по име, като прибавите преди това и едно “майко”.

Когато се обръщате към някого, много е важно да съобразите не само етикета, но и ситуацията, традициите и личните му предпочитания. Затова няма да е добра идея да наричате “господин” милия дядо от село, който ви продава домашен мед на пазара например. Можете спокойно да го наречете “бай”, “чичо” или “майсторе”, защото така ще го накарате да се почувства по-спокоен. Според етикета най-важното е да накараме хората, с които общуваме, да се усещат добре в нашата компания, като не правим компромиси със собственото си възпитание. Това е положението, дами и господа!

Tags:
яну-5-2012

Багажна култура

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Не облепвайте куфара си с лепенки, не слагайте багажа в скута си и винаги залагайте на стилните чанти

Има един много специален хаос около приготвянето на багаж. И той не зависи нито от дестинацията, нито от повода, нито от времето на пътуването ни. Правим си го сами и всеки път се заричаме да не позволяваме да ни се случва отново. И при всяко ново пътуване пак се започва – това къде ми е, защо не съм изпрала еди какво си, какво точно да взема и в кой куфар да го настаня.

Колкото и странно да изглежда, етикетът си има известни правила и при подреждането и пренасянето на багаж. Те са сформирани основно в последните 40-50 години, най-вече след като служебните пътувания на кратки дестинации станаха много повече от ваканциите. Защото едно е разточително да подготвяш тоалетите си за двуседмична почивка на море, а съвсем друго – да стягаш куфар за тридневна командировка.

Какъв е поводът

Това е първият въпрос пред който ще бъдете изправени, огато се подготвяте да вдигнете котва. Ако ви предстои почивка, знаете, че можете да заложите на дрехите за свободно време и да помъкнете половината гардероб. Обикновено употребяваме едва една трета от всичко, което сме си складирали, но това е в реда на нещата. Нагласата ни за почивка се пренася и върху избора ни на дрехи и предмети, които да носим със себе си – взимаме наред, пък на място решаваме кое ни трябва.

Големият проблем идва, когато трябва да спретнем багаж за командировка. Обикновено служебните пътувания не са много дълги – най-често се пътува за два-три дни. По-дълга командировка е петдневната, а когато ни няма за повече от седмица, пътуването вече си е направо преместване. И докато личното пътуване ни дава свободата да избираме какво и как да носим, защото така и така ще си го носим сами, при служебното има някои правила, с които е необходимо да се съобразим.

Правилата на служебния куфар

От особено значение е първо какъв куфар ще изберете. За малките дву-тридневни пътувания съвсем достатъчен е един средно голям куфар тип “тролей”  (на колелца), който може да се побере в пътническата кабина на самолета. Добре е да изберете куфар с този размер, за да не се налага да го давате на багаж (освен ако вътре не пренасяте неща, забранени за съхранение в пътническия салон). Така ще имате възможността бързо да се изнесете към изхода и евентуално да не карате вашите колеги посрещачи да ви чакат дълго. Не е добър избор да съберете багажа си в спортен сак, защото самият куфар е част от вашия имидж и трябва да изглежда добре. Точно тук прилагаме правилото на обувките – какъвто и костюм да носите, ако обувките ви не струват и изглеждат стари и грозни, не можете да разчитате, че имате добър външен вид. С куфара е същото – той трябва да е стилен, в тъмни цветове, без много ципове, катарами или “разкрасяващи” лепенки. Съветвам ви вашият служебен “тролей” да е с твърди страни, за да можете да пренасяте безопасно например бутилка вино (един много чест корпоративен подарък), козметика или пък да опазите ризите си изгладени и добре подредени.

В корпоративния свят качеството на живот е символ на качеството ви на работа и нивото ви в йерархията. Затова качествените стоки са необходимост. Това, разбира се, не означава непременно да са скъпи – важното е обаче да са стилни и изискани. В този смисъл не е нужно да имате куфари и пътни чанти с щампата на Луи Вютон. Можете да заложите на далеч по-скромна, но доказала се марка за този вид аксесоари. Ако ви се налага да пътувате винаги с повече от една чанта – например имате нужда от специален куфар за дрехи, чанта за компютър и калъф за костюм – изберете ги да са от един стил и марка или пък да са в една цветова гама. Не ги опаковайте в найлон, не ги облепвайте с всякакви лепенки и етикети и се грижете да са чисти. Представете си се как слизате на летището и какво биха си помислили хората, които ви чакат и ще ви видят за първи път, ако се появите с всякакви видове и размери куфари като клоун от пътуващ цирк.

Какво да взема и какво – не

Като истинска жена мога да си призная, че ми отне години, докато сама се науча кое с кое да комбинирам и как да го складирам в куфара. Днес обаче мога да спретна багаж за 3-5 или седем дни за половин час и почти никога нямам провал в избора. За служебно пътуване винаги имам по риза/блуза на ден, плюс една за всеки случай. Всички те се комбинират с една пола и един панталон. Не забравям връхна дреха – сако или жилетка. Чорапите и бельото са на същия принцип – чифт за всеки ден, плюс още един-два. Не забравяйте кат ежедневни дрехи – дънки и спортна риза например. Разбира се, два чифта обувки за офис облеклото и чифт спортни – за casual стила. Останалото е въпрос на избор – минимум лекарства, козметика, джапанки или спортен екип.

Багажът и неговото място

В нито едно превозно средство багажът ви не е с предимство. Така че трябва да се съобразите първо с хората около вас, а не с вашия личен куфар. Настанете пътните си чанти така, че да не притесняват никого. Не е вариант да го поставяте на седалки в автобуси, самолети или влакове. При влизането си в пътническия салон, трябва бързо да настаните багажа си, за да не пречи на останалите, а след това и вие да освободите пътеката. В автобус или метро седнете там, където куфарът ви няма да блокира пътеката или изхода. Можете да го сложите под седалката или над нея, ако иа специално място. Ако сте дама, която пътува служебно с колеги, не разчитайте те да ви носят куфара. Погрижете се вашият да е на колелца и да не е огромен. Разбира се, мъжете трябва да ви предложат помощта си, когато багажът трябва да се вдигне или пренесе на ръце. Не отказвайте, а приемете и благодарете. Не е правилно обаче да оставяте клетият колега да мъкне вашите тоалети насам-натам – етикетът предполага така да се погрижим за това, което носим, че то да не е в тежест на никого – дори на самите нас. В този смисъл и допълнителните чанти като кутии за шапки, бюти кейсове и други торбички и ранички са излишни.

Нещата, които НЕ трябва да правите с багажа си

Не тъпчете куфара до пръсване – изглежда грозно и карате другите да се питат какво толкова сте помъкнали. Пък и трябва да имате място за евентуални допълнителни неща, които ще носите на връщане.

Не слагайте куфара в скута си. Не стои добре, ще ви измачка и ще изглеждате като бежанец.

Не сядайте върху багажа си и не го използвайте като маса, на която да се храните.

Не отваряйте куфара си на публични места. Ако се наложи, направете го дискретно.

Не залагайте на изкрящите цветове – розово, сигнално зелено или жълто са цветове за деца, кабаретни актриси и тийнеджъри.

Не носете счупен куфар.

Грижете се за удобството си и това на другите – избирайте си пътни чанти, които се комбинират една с друга.

Носете си винаги някъде сгъваема допълнителна чанта – никога не се знае за какво ще ви потрябва, а винаги е по-подходяща от пликче от супермаркет.

Заключвате багажа си с красив катинар, не с първия, който ви е попаднал. Не забравяйте и да сложите елегантен и дискретен етикет с името си.

Когато пътувате със самолет и чекирате багажа си, носете у себе си “екзистенц минимум” – малко козметика, бельо и чифт дрехи. Това ще ви спаси в случай, че ви загубят куфара и нямате багаж за известно време.

Tags: