online poker

Archive for ноември 21st, 2011

В асансьорната кабина не флиртувайте, не пушете и гледайте в светлинното табло

Опитайте се да си направите сметка колко пъти в седмицата средно влизате в асансьор. Ще останете изненадани от факта, че го правите почти толкова пъти, колкото влизате в тоалетната. И докато в помещението означено с WC няма нужда от кой знае какъв етикет, защото там би следвало да сме насаме със себе си, то в асансьора определено трябва да се спазват някои правила в името на краткото, но удобно пътуване.

Асансьорни традиции

Устройството, което ни помага да се придвижваме нагоре-надолу без да използваме стълби, е творение на повече от сто години. По времето, когато е създадено, поведението и неговите норми са особено важни за обществото и то, съвсем естествено, е създало свои правила и за използването на въпросното съоръжение. Общо взето тогава етикетът следва този на влизането и пребиваването в стая. Ако пред вратата на кабината има дама и кавалер, той трябва да извика асансьора, да отвори вратата и да пусне дамата да влезе първа. След това, разбира се, негово е задължението да попита до кой етаж ще се вози спътницата му и да я “откара” там. Всички подробности, свързани с обслужването на самото “пътуване” също са били в задълженията на кавалера – именно той дърпал решетката, уверявал се, че всичко е наред, пускал монетка, ако това е било необходимо за задвижването на кабината, отварял вратата при излизане на дамата и учтиво й пожелавал хубав ден. В големите административни сгради и в хотелите по това време е имало и специални служители, които са упавлявали асансьора. В този случай, кавалерът просто се е държал като такъв с амите наоколо. Когато пък пред асансьора са били само господа, отстъпвал е най-младият или най-нискостоящият в йерархията.

Какво е “асансьорна ситуация”

Още в първите години на този така разпространен днес начин да преодоляваме височини в сгради се е създал термина “асансьорна ситуация”. Тя описва всъщност какво се случва, когато по принуда за кратко време сме в тясно помещение с повече хора, много често непознати. Проблемът идва от близостта, в която ни се налага да сме, докато сме в кабината. По принцип нормалното разстояние за общуване между хора, които не се познават и не са близки, е равно на една протегната напред ръка. Когато тази дистанция се намали, естествено изпитваме притеснение, защото усещаме, че някой навлиза в личното ни пространство. Колкото и кратко да е съприкосновението ни с хората в асансьора, то ни носи известна доза дискомфорт. Налага ни се да имаме контакт с лични неща за един човек, като неговата миризма, начин на дишане, погледа му, изражението. И твърде често това не е приятно, дори напротив – кара ни да се чувстваме неудобно и може даже да ни развали настроението за целия ден.

Съвременните правила в кабината

Днес няма как да спазваме асансьорните традиции от миналото, защото това ще ни отнеме много време, а и ще ни накара да се чувстваме доста извън времето и пространството. Все пак основното притеснение в кабината – това от непосредствената близост с други хора – си остава и то е, което определя правилата на поведение там.

  1. Има разлика между това дали ползвате асансьор с колеги в работна сграда или с приятели в жилищна кооперация.
  2. Отношенията в службата не предполагат различаване по пол, затова и поведението в асансьора в бизнес средата не я прави. Всеки извиква асансьора сам и си натиска етажа, на който иска да стигне, стига кабината да не е препълнена.
  3. Първо трябва да излязат хората, които са вътре в асансьора, затова тези, които чакат, трябва да стоят не отпред, а от двете страни на вратата.
  4. Когато излезе последният човек, влизат останалите, като е редно тези, които отиват на по-далечен етаж, да влязат по-навътре.
  5. В бизнес среда не е необходимо мъжете да държат вратата на асансьора, но въпреки това е много приятно за дамите, ако го направят. Въпрос на желание.
  6. От кабината излизат първо тези, които са най-близко до вратата. Не е необходимо мъжете да дават място на дамите, които са навътре.
  7. Ако се намирате навътре в асансьора, а трябва да слизате, извинете се и полека се придвижете напред, докато асансьорът пътува към вашия етаж.
  8. В асансьора не говорете по телефона, не яжте, ни пийте и в никакъв случай не пушете, дори и да сте сами. Няма по-гадно нещо да влезеш в опушено и омирисано на цигари пространство.
  9. В тясни помещения, каквото е асансьорната кабина, не гледайте хората в очите. Най-подходящо е да гледате таблото с етажите или да сведете поглед надолу.
  10. В асансьор не се говори и за да се избегне размяната на дъх. Не е приятно за никого да разбере какво сте яли, дали пушите или току-що сте пили кафе, докато охотно разказвате нещо на спътниците си.
  11. Всеки трябва да заема малко място в асансьора. Никой етикет не включва мъкненето на огромни багажи, с които да притискате спътниците си. По-добре изчакайте и се качете, когато има повече място.
  12. Майката с количка, възрастният човек, както и хората с двигателни проблеми имат право да ползват първи асансьора. На тях трябва, разбира се, трябва да кавалерстваме.
  13. Ако страдате от клаустрофобия, използвайте стълби или се качвайте винаги с някого, на когото имате доверие.
  14. Когато се качвате или слизате в асансьора, не е необходимо да поздравявате, но аз ви съветвам да го правите винаги. Няма нищо лошо в това да сте любезни и да създадете добро настроение.
  15. Не флиртувайте в асансьора. Ситуацията на близост понякога ни провокира в тази посока, особено, когато има интересен човек срещу нас, но по-добре оставете това за момента, когато слезете на “твърда” земя.

* текстът беше публикуван във вестник „Труд“

Tags: