online poker

Archive for ноември 17th, 2011

Когато споделяте храната си с хора от други религии или с различни традиции, бъдете готови да уважите предпочитанията им

Нали си спомняте онази басня за щъркела, който бил поканен на вечеря от лисицата и бил “нагостен” от нея с вкусна каша, сервирана обаче в плитка тава? Така че клетата клюнеста птица така и си останала гладна, защото нямало как да вкуси храната…

В днешното общество на много и различни култури и религии е съвсем възможно да попаднете в подобна ситуация, както като домакин, така и като гост. И в двете роли ще се почувствате еднакво неловко – от една страна, защото не сте съобразили например менюто и начина на сервиране с обичаите на вашия гост, а от друга – че поради грешно разбиране за възпитание или просто поради нехайство не сте предупредили домакините си за своите предпочитания, свързани с традиции и религии.

Въпрос на подготовка

Когато каните някого на събитие, свързано с консумиране на храна, вие всъщност допускате по-близо човека до себе си. Самият процес на хранене не е особено красив, погеднат като физиология – така и така все пак виждате едно лице, което се разтяга насам-натам, докато дъвче поетата храна. В този смисъл да се храниш с някого във всички култури и религии има значение на демонстрация на доверие и желание за по-близък контакт. И ако за европейците храненето е свързано с определен общопризнат етикет на сервиране и консумиране, то за хората с арабски, азиатски или африкански произход тези правила не само не важат, но в определени случаи могат да изглеждат странно и обидни. Затова, когато каните някого на обяд или вечеря и знаете, че той има различна от вашата религия или националност, която предполага доста различия в поведението, гледайте да се подготвите добре. По-лесно е, разбира се, в такъв случай да поканите своите гости в ресторант, като предварително ги помолите да ви ориентират във вкусовете си. И все пак, не канете араби в ресторант с еврейска кухня, нито пък ортодоксални евреи – в място, където не можете да организирате храна тип “кашер”. Гостите чужденци обикновено очакват да опитат местната кухня, но е добре винаги да ги предупреждавате за нейните особености, като силното присъствие на свинско месо например.

Заповядайте у дома

И друг път е ставало дума, че гостито у дома е истинско признание за приятелски чувства и добри намерения. Когато трябва да се представите пред хора с различна от нашата религия, трябва да обмислите менюто много добре. Например, ако гостите ви са мохамедани, избягвайте да ги каните по време на ислямските религиозни празници, защото според тяхната религия това е време на самовглъбение и отдаденост на вярата – точно както и в християнските пости. Разбира се, ако гостите ви не са съвсем радикално вярващи, можете да ги поканите след залез слънце, когато за повечето мюсюлмани определена храна е позволена. Не предлагайте алкохол на араби, освен ако не знаете със сигурност, че нямат нищо против една бира или вино например. За турците е много важно ръцете да се измият ритуално преди самото хранене, затова ще направите особено добро впечатление, ако първо сервирате затоплена влажна хавлиена кърпа със сапун, влажна кърпа с чиста вода и суха хавлия за избърсване.  Нужно да съобразявате всичко със своите гости, защото все пак ги каните, за да демонстрирате и своите традиции. Недопустимо е обаче да сервирате продукти, които са забранени за консумация от религията или традицията на вашите гости. В този смисъл свинско месо не се сервира на мюсюлмани и евреи, а телешко – на индийци. Ако имате на гости азиатци, подгответе се да сервирате всичко на масата наведнъж. Съвсем допустимо е още да предоставите и пръчици за хранене, заедно с обичайните сетове с вилица, лъжица и нож. За китайците е напълно допустимо и даже е израз на добро отношение, ако споделяте храната на всички и опитвате от всички чинии. Подобен е обичаят и на гърците, затова не се учудвайте, ако изведнъж някой от гостите ви се пресегне през масата и набоде парчето месо от вашата чиния – той просто иска да ви покаже, че ви чувства близък.

Малко странни обичаи

Когато става въпрос за религия, етикетът мълчи. Затова и народната носия например може да е вашата дреха за най-официалния възможен дрес код в етикета – “уайт тай” или бяла папийонка. Същият е принципът и за храната – не ива никого да принуждаваме да консумира нещо, което той поради религиозните си съображения, не яде, нито пък някой може да ни накара да направим същото. Ако сте в позицията на поканен в Китай например, не се учудвайте, ако се окажете гост в огромна компания от роднини на вашия домакин. За китайците това е начин на приобщаване и затова семейството е добре дошло на бизнес обяди или вечери. В Япония ще приготвят деветдесет процента от храната на масата пред очите ви, защото според тяхната култура това е начин да покажеш на гостите си, че не им мислиш лошото. В арабските страни може да ви предложат да седите на земята, да се събуете и да ядете с ръце. Мляскането, докато се храните, там също е част от етикета, защото за арабите това е знак, че изпитвате удоволствие, докато ядете. Когато сте в ролята на поканен, предупредете деликатно какво не ядете и не пиете. Имате абсолютното право да откажете да ядете каквото и да е, ако не ви е обяснено какво е то или какво съдържа. Преди време една моя позната от куртоазия не отказала да изяде нещо с доста странна визия в една африканска държава, а в края на вечерта й обяснили, че е яла стомах на маймуна. Резултатът беше, че два дни не беше излизала от стаята си в хотела и до края на престоя си беше яла само банани, които лично е обелила.

За да сте добри домакини и да оставите в гостите си добро чувство от вашето гостоприемство, обръщайте внимание на всяка подробност, макар и тя да ви се струва обидна според европейския етикет. Турците например ще се оригнат шумно след като се нахранят, за да ви покажат, че храната е била прекрасна и достатъчно. Същото ще направят и китайците. Западноевропейците ще ометат чиниите си, защото за тях е обидно да оставят храна, която им е сервирана. Обичаят идва от рицарско време, когато хората понякога не са се хранели с дни и е било грях да изхвърлиш какъвто и да е продукт, който може да бъде изяден. Не бива да се учудвате и на някои странни съчетания на храни и напитки, които вашите гости от други страни или с други религии могат да ви предложат. Имам един приятел, женен за японка. Един ден в офиса му подарили скъпо шампанско и той решил да пита съпругата си с каква храна би искала да го опитат вечерта. Тя помислила, помислила и отговорила: “Ами може да сготвиш боб!”…

В края на краищата онази басня с щъркела и лисицата завършва подобаващо – гостът  щърк отмъщава на несъобразителната си домакиня, като пък я кани у дома и й сервира ястието в дълъг и дълбок съд, така че и тя да остане гладна. Колкото и засегнати да сте се почувствали по време на обяд или вечеря с ваши близки или партньори с други религии и традиции, не го натяквайте и не отмъщавайте. По-възпитаният винаги излиза от положение и показва със стил и добър пример какви са били грешките на този, който си е позволил да го обиди. Ако той не го забележи и оцени, не са си заслужавали усилията да споделяте храната си с него.

*текстът беше публикуван във в-к „Труд“

Tags: