online poker

Archive for ноември, 2011

В асансьорната кабина не флиртувайте, не пушете и гледайте в светлинното табло

Опитайте се да си направите сметка колко пъти в седмицата средно влизате в асансьор. Ще останете изненадани от факта, че го правите почти толкова пъти, колкото влизате в тоалетната. И докато в помещението означено с WC няма нужда от кой знае какъв етикет, защото там би следвало да сме насаме със себе си, то в асансьора определено трябва да се спазват някои правила в името на краткото, но удобно пътуване.

Асансьорни традиции

Устройството, което ни помага да се придвижваме нагоре-надолу без да използваме стълби, е творение на повече от сто години. По времето, когато е създадено, поведението и неговите норми са особено важни за обществото и то, съвсем естествено, е създало свои правила и за използването на въпросното съоръжение. Общо взето тогава етикетът следва този на влизането и пребиваването в стая. Ако пред вратата на кабината има дама и кавалер, той трябва да извика асансьора, да отвори вратата и да пусне дамата да влезе първа. След това, разбира се, негово е задължението да попита до кой етаж ще се вози спътницата му и да я “откара” там. Всички подробности, свързани с обслужването на самото “пътуване” също са били в задълженията на кавалера – именно той дърпал решетката, уверявал се, че всичко е наред, пускал монетка, ако това е било необходимо за задвижването на кабината, отварял вратата при излизане на дамата и учтиво й пожелавал хубав ден. В големите административни сгради и в хотелите по това време е имало и специални служители, които са упавлявали асансьора. В този случай, кавалерът просто се е държал като такъв с амите наоколо. Когато пък пред асансьора са били само господа, отстъпвал е най-младият или най-нискостоящият в йерархията.

Какво е “асансьорна ситуация”

Още в първите години на този така разпространен днес начин да преодоляваме височини в сгради се е създал термина “асансьорна ситуация”. Тя описва всъщност какво се случва, когато по принуда за кратко време сме в тясно помещение с повече хора, много често непознати. Проблемът идва от близостта, в която ни се налага да сме, докато сме в кабината. По принцип нормалното разстояние за общуване между хора, които не се познават и не са близки, е равно на една протегната напред ръка. Когато тази дистанция се намали, естествено изпитваме притеснение, защото усещаме, че някой навлиза в личното ни пространство. Колкото и кратко да е съприкосновението ни с хората в асансьора, то ни носи известна доза дискомфорт. Налага ни се да имаме контакт с лични неща за един човек, като неговата миризма, начин на дишане, погледа му, изражението. И твърде често това не е приятно, дори напротив – кара ни да се чувстваме неудобно и може даже да ни развали настроението за целия ден.

Съвременните правила в кабината

Днес няма как да спазваме асансьорните традиции от миналото, защото това ще ни отнеме много време, а и ще ни накара да се чувстваме доста извън времето и пространството. Все пак основното притеснение в кабината – това от непосредствената близост с други хора – си остава и то е, което определя правилата на поведение там.

  1. Има разлика между това дали ползвате асансьор с колеги в работна сграда или с приятели в жилищна кооперация.
  2. Отношенията в службата не предполагат различаване по пол, затова и поведението в асансьора в бизнес средата не я прави. Всеки извиква асансьора сам и си натиска етажа, на който иска да стигне, стига кабината да не е препълнена.
  3. Първо трябва да излязат хората, които са вътре в асансьора, затова тези, които чакат, трябва да стоят не отпред, а от двете страни на вратата.
  4. Когато излезе последният човек, влизат останалите, като е редно тези, които отиват на по-далечен етаж, да влязат по-навътре.
  5. В бизнес среда не е необходимо мъжете да държат вратата на асансьора, но въпреки това е много приятно за дамите, ако го направят. Въпрос на желание.
  6. От кабината излизат първо тези, които са най-близко до вратата. Не е необходимо мъжете да дават място на дамите, които са навътре.
  7. Ако се намирате навътре в асансьора, а трябва да слизате, извинете се и полека се придвижете напред, докато асансьорът пътува към вашия етаж.
  8. В асансьора не говорете по телефона, не яжте, ни пийте и в никакъв случай не пушете, дори и да сте сами. Няма по-гадно нещо да влезеш в опушено и омирисано на цигари пространство.
  9. В тясни помещения, каквото е асансьорната кабина, не гледайте хората в очите. Най-подходящо е да гледате таблото с етажите или да сведете поглед надолу.
  10. В асансьор не се говори и за да се избегне размяната на дъх. Не е приятно за никого да разбере какво сте яли, дали пушите или току-що сте пили кафе, докато охотно разказвате нещо на спътниците си.
  11. Всеки трябва да заема малко място в асансьора. Никой етикет не включва мъкненето на огромни багажи, с които да притискате спътниците си. По-добре изчакайте и се качете, когато има повече място.
  12. Майката с количка, възрастният човек, както и хората с двигателни проблеми имат право да ползват първи асансьора. На тях трябва, разбира се, трябва да кавалерстваме.
  13. Ако страдате от клаустрофобия, използвайте стълби или се качвайте винаги с някого, на когото имате доверие.
  14. Когато се качвате или слизате в асансьора, не е необходимо да поздравявате, но аз ви съветвам да го правите винаги. Няма нищо лошо в това да сте любезни и да създадете добро настроение.
  15. Не флиртувайте в асансьора. Ситуацията на близост понякога ни провокира в тази посока, особено, когато има интересен човек срещу нас, но по-добре оставете това за момента, когато слезете на “твърда” земя.

* текстът беше публикуван във вестник „Труд“

Tags:

Когато споделяте храната си с хора от други религии или с различни традиции, бъдете готови да уважите предпочитанията им

Нали си спомняте онази басня за щъркела, който бил поканен на вечеря от лисицата и бил “нагостен” от нея с вкусна каша, сервирана обаче в плитка тава? Така че клетата клюнеста птица така и си останала гладна, защото нямало как да вкуси храната…

В днешното общество на много и различни култури и религии е съвсем възможно да попаднете в подобна ситуация, както като домакин, така и като гост. И в двете роли ще се почувствате еднакво неловко – от една страна, защото не сте съобразили например менюто и начина на сервиране с обичаите на вашия гост, а от друга – че поради грешно разбиране за възпитание или просто поради нехайство не сте предупредили домакините си за своите предпочитания, свързани с традиции и религии.

Въпрос на подготовка

Когато каните някого на събитие, свързано с консумиране на храна, вие всъщност допускате по-близо човека до себе си. Самият процес на хранене не е особено красив, погеднат като физиология – така и така все пак виждате едно лице, което се разтяга насам-натам, докато дъвче поетата храна. В този смисъл да се храниш с някого във всички култури и религии има значение на демонстрация на доверие и желание за по-близък контакт. И ако за европейците храненето е свързано с определен общопризнат етикет на сервиране и консумиране, то за хората с арабски, азиатски или африкански произход тези правила не само не важат, но в определени случаи могат да изглеждат странно и обидни. Затова, когато каните някого на обяд или вечеря и знаете, че той има различна от вашата религия или националност, която предполага доста различия в поведението, гледайте да се подготвите добре. По-лесно е, разбира се, в такъв случай да поканите своите гости в ресторант, като предварително ги помолите да ви ориентират във вкусовете си. И все пак, не канете араби в ресторант с еврейска кухня, нито пък ортодоксални евреи – в място, където не можете да организирате храна тип “кашер”. Гостите чужденци обикновено очакват да опитат местната кухня, но е добре винаги да ги предупреждавате за нейните особености, като силното присъствие на свинско месо например.

Заповядайте у дома

И друг път е ставало дума, че гостито у дома е истинско признание за приятелски чувства и добри намерения. Когато трябва да се представите пред хора с различна от нашата религия, трябва да обмислите менюто много добре. Например, ако гостите ви са мохамедани, избягвайте да ги каните по време на ислямските религиозни празници, защото според тяхната религия това е време на самовглъбение и отдаденост на вярата – точно както и в християнските пости. Разбира се, ако гостите ви не са съвсем радикално вярващи, можете да ги поканите след залез слънце, когато за повечето мюсюлмани определена храна е позволена. Не предлагайте алкохол на араби, освен ако не знаете със сигурност, че нямат нищо против една бира или вино например. За турците е много важно ръцете да се измият ритуално преди самото хранене, затова ще направите особено добро впечатление, ако първо сервирате затоплена влажна хавлиена кърпа със сапун, влажна кърпа с чиста вода и суха хавлия за избърсване.  Нужно да съобразявате всичко със своите гости, защото все пак ги каните, за да демонстрирате и своите традиции. Недопустимо е обаче да сервирате продукти, които са забранени за консумация от религията или традицията на вашите гости. В този смисъл свинско месо не се сервира на мюсюлмани и евреи, а телешко – на индийци. Ако имате на гости азиатци, подгответе се да сервирате всичко на масата наведнъж. Съвсем допустимо е още да предоставите и пръчици за хранене, заедно с обичайните сетове с вилица, лъжица и нож. За китайците е напълно допустимо и даже е израз на добро отношение, ако споделяте храната на всички и опитвате от всички чинии. Подобен е обичаят и на гърците, затова не се учудвайте, ако изведнъж някой от гостите ви се пресегне през масата и набоде парчето месо от вашата чиния – той просто иска да ви покаже, че ви чувства близък.

Малко странни обичаи

Когато става въпрос за религия, етикетът мълчи. Затова и народната носия например може да е вашата дреха за най-официалния възможен дрес код в етикета – “уайт тай” или бяла папийонка. Същият е принципът и за храната – не ива никого да принуждаваме да консумира нещо, което той поради религиозните си съображения, не яде, нито пък някой може да ни накара да направим същото. Ако сте в позицията на поканен в Китай например, не се учудвайте, ако се окажете гост в огромна компания от роднини на вашия домакин. За китайците това е начин на приобщаване и затова семейството е добре дошло на бизнес обяди или вечери. В Япония ще приготвят деветдесет процента от храната на масата пред очите ви, защото според тяхната култура това е начин да покажеш на гостите си, че не им мислиш лошото. В арабските страни може да ви предложат да седите на земята, да се събуете и да ядете с ръце. Мляскането, докато се храните, там също е част от етикета, защото за арабите това е знак, че изпитвате удоволствие, докато ядете. Когато сте в ролята на поканен, предупредете деликатно какво не ядете и не пиете. Имате абсолютното право да откажете да ядете каквото и да е, ако не ви е обяснено какво е то или какво съдържа. Преди време една моя позната от куртоазия не отказала да изяде нещо с доста странна визия в една африканска държава, а в края на вечерта й обяснили, че е яла стомах на маймуна. Резултатът беше, че два дни не беше излизала от стаята си в хотела и до края на престоя си беше яла само банани, които лично е обелила.

За да сте добри домакини и да оставите в гостите си добро чувство от вашето гостоприемство, обръщайте внимание на всяка подробност, макар и тя да ви се струва обидна според европейския етикет. Турците например ще се оригнат шумно след като се нахранят, за да ви покажат, че храната е била прекрасна и достатъчно. Същото ще направят и китайците. Западноевропейците ще ометат чиниите си, защото за тях е обидно да оставят храна, която им е сервирана. Обичаят идва от рицарско време, когато хората понякога не са се хранели с дни и е било грях да изхвърлиш какъвто и да е продукт, който може да бъде изяден. Не бива да се учудвате и на някои странни съчетания на храни и напитки, които вашите гости от други страни или с други религии могат да ви предложат. Имам един приятел, женен за японка. Един ден в офиса му подарили скъпо шампанско и той решил да пита съпругата си с каква храна би искала да го опитат вечерта. Тя помислила, помислила и отговорила: “Ами може да сготвиш боб!”…

В края на краищата онази басня с щъркела и лисицата завършва подобаващо – гостът  щърк отмъщава на несъобразителната си домакиня, като пък я кани у дома и й сервира ястието в дълъг и дълбок съд, така че и тя да остане гладна. Колкото и засегнати да сте се почувствали по време на обяд или вечеря с ваши близки или партньори с други религии и традиции, не го натяквайте и не отмъщавайте. По-възпитаният винаги излиза от положение и показва със стил и добър пример какви са били грешките на този, който си е позволил да го обиди. Ако той не го забележи и оцени, не са си заслужавали усилията да споделяте храната си с него.

*текстът беше публикуван във в-к „Труд“

Tags:
ное-9-2011

Party-зански правила

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Не събувайте гостите си у дома и не ги посрещайте по пантофи

Зимата е времето на тихите вечери у дома, с чаша хубаво червено вино,семейни разговори и музика. В идеалния вариант. Има обаче още едно много приятно нещо, което може да разнообразява зимните ни вечери – шумните големи партита у дома.

Едва ли има съвременен човек, който да няма спомени от големи шумни купони в ученическа или студентска възраст. Знаем какво се случва на тях – изсипва се маса народ, който не си поканил, излежава се по земята, отваря ти шкафчетата у дома, бърка ти в хладилника, дори ти спи по леглата или си взима душ в банята ти. Разбира се, има и една много романтична страна – музиката безкрай, бутилките евтин алкохол и сандвичите с пастет, флиртовете и приятният факт, че можеш да преспиш или пък да си тръгнеш с някого.

Е, няма да говорим за този тип зимни партита. Ще обърнем внимание на тези, които се налага да направим у дома, защото идват празници, защото семействата се събират или пък е крайно време колегите да видят къде и как живеете. И, повярвайте, в организирането на едно такова парти трябва да има толкова строг ред, колкото в организирането на избори например.

С какво се започва

Това е първият и най-важен въпрос. Започнете с причината за това парти. Помислете си и си изяснете защо искате да го организирате и какво трябва да очаквате от него. Ако идеята е да поканите дългогодишните си колеги от офиса, то тогава заложете на познатите за всички ви неща – подгответе се с някакви работни закачки, потърсете тема, която да е интересна за тях и си дайте сметка кого искате да поканите и кого няма как да не поканите. В случай, че идеята ви е да организирате купон за приятелите си, имате много повече свобода на въображението.

Списък и разместване

Независимо кого и защо каните, направете си списък с имената на хората. Преценете дали всеки един от тях би се чувствал добре на организираното от вас събитие и какво би му било интересно. Хубаво преценете колко хора може да побере жилището ви. Представете си, че трябва да поканите петдесет човека, но живеете в жилище, което е осемдесет квадратни метра заедно с помещенията за спане. Със сигурност нито вие, нито гостите ви ще се чувстват удобно. В този случай просто редуцирайте списъка. Преценете дали поканените се познават и дали биха имали общи теми на разговор. Направете няколко варианта на освобождаване на място в дома си. Опитайте се да махнете всички по-ценни или пък прекалено дребни предмети, които биха могли да се счупят или да изчезнат. Съветвам ви да махнете килимите, защото не е редно да карате гостите си да се събуват. Обувките са част от общата визия на един човек и не е в никоя етикетна норма да накараме дамата д хубавата рокла да тръгне из дома ни по чорапогащник. Можете, разбира се, да подсигурите препарати и гъби, с които обувките могат да бъдат дискретно почистени, защото, да си признаем, по нашите географски ширини калта изобщо не е отживелица.

Когато имате много гости вкъщи, трябва да им подсигурите място. Преценете кои маси могат да се използват за поставяне на чаши и чинии и кои – за храна, напитки и кетъринг. Ако имате на гости повече от осем човека, добре е да си осигурите човек, който да ви помага – може да е близък или пък нает персонал. В стремежа си да осигурите празно пространство внимавайте да не разкарате например всички столове или места за сядане. Имайте предвид, че хората в един момент ще поискат да седнат. И понеже не са на студентски купон, едва ли ще са склонни да седнат на земята. Вече има места, откъдето моете да наемете всимо за едно домашно парти, дори и преносими леки столове. Възползвайте се от тази опция, но пък и не прекалявайте, за да не превърнете дома си в киносалон или пенсионерска вечеринка.

Покани и приемане

Когато организирате парти у дома, вие допускате поканените до най-интимното си място. В бизнес света да те поканят в дома на някого е много голям и високо ценен жест. Затова поканете хората както подобава – с писмена покана поне две седмици преди самото събитие или пък по телефона, ако хората са ви близки и можете да си го позволите. Поискайте деликатно да ви отговорят дали ще дойдат – това не е просто тяхно право, а задължени, защото за всички е ясно, че гостито в дома на някого е свързано с много повече логистика и усилия. Отново се информирайте кой какви претенции има относно храната и гледайте в менюто да има избор за всеки. Не е необходимо да осигурявате пълен бар с всякакви напитки. Можете да анонсирате, че ще има вино и безалкохолни, а който иска да пие нещо различно, може спокойно да си го донесе.

За да имате достатъчно време да се подготвите, винаги си оставяйте един час преди пристигането им, за да си починете. Иначе ще сте стресирани и уморени, а това ще развали настроението и на другите. Обявете час, който да даде възможност на поканените също да се подготвят след работа и да имат възможността да си починат. Между седем и осем и половина е идеалното време за начало на партито.

Полезните съвети за добрите парти животни

Тъй като правилата, които трябвя да се спазват от страна на домакина и от тази на поканения са много, но всички те могат да се променят според обстановката, предлагам ви да запомните поне най-основните, които ще ви подготвят достатъчно добре за шумното изсипване на народ вкъщи.

  1. Измислете си тема на партито – винаги е по-интересно. Може да е свързана с цветя, с празник, с цвят или с емоции. Това вече ще даде настроение на гостите ви, а и идеи за декорация на вас.
  2. Указвайте добре адреса на хората, които не знаят къде живеете и подгответе съседите си за шума, който ги очаква поне седмица предварително. Извинете им се и най-добре поканете на партито тези, които са съвсем до вас. Те вероятно ще откажат, но пъск няма да могат да се оплакват.
  3. Никога не посрещайте гостите си в домашни дрехи или по пантофи.
  4. Организирайте място за палта, чанти и вази за цветя, за да не се щурате из дома си като че за първи път го виждате, гушнали по някоя дреха или букет.
  5. Радвайте се на всеки новодошъл и му обръщайте нужното внимание. Ако се струпат много хора едновременно, дайте си време след това по време на вечерта да се видите с всеки от тях и да си поговорите.
  6. Грижете се лично или оторизирайте близките си да се грижат за чашите, напитките и бюфета.
  7. От време на време проверявайте състоянието на тоалетната и зареждайте с хартия, сапун или свещи.
  8. Запознавайте хората, които не се познават и им предлагайте общи теми на разговор.
  9. Ако някой е имал ниблагоразумието да се появи с деца и да не ви е предупредил, опитайте се да намерите занимание на детето – да рисува, да гледа телевизия или пък да играе на компютър.
  10. Гледайте да не се прозявате пред гостите си и да сте в добро настроение. Никой не иска да види колко ви е отегчително или колко съжалявате, че всички тези хора са в дома ви.
  11. Спокойно можете да не допускате хора до спалните или по-интимните помещения. За целта може да заключите стаите, но много по-добре е да блокирате входа към тях например с някаква лека мебел или саксия с цветя.
  12. Забавлявайте се и не правете забележки и кисели физиономии, ако нещо се счупи или изцапа. Вие така или иначе сте поели този риск, не карайте гостите си да се чувстват виновни.
Tags:
ное-3-2011

Телефон все ни свързва…

Posted by Maria Kassimova under Издънки

И телефон ни дели, когато не знаем как и къде да говорим по него

“Ааалоооу! Кой?” Със сигурност поне веднъж в живота си сте получавали такова загадъчно телефонно обаждане. Няма “Добър ден!”, няма “Удобно ли е да говорим?” – човекът си има реч и според него вие задължително трябва да я чуете.

В такива случаи аз обикновено прекъсвам връзката. Правя го обаче след години, в които търпеливо обяснявах коя съм и още по-търпеливо изслушвах отсрещната страна в търсене на нещо смислено от този телефонен разговор.

Днес никой не се съмнява, че знае как да говори по телефона. Всяко хлапе и всяка баба имат телефони в джобовете си и сякаш културата на телефонния разговор ни се струва нещо, което всички си знаем и няма какво толкова да учим. Истината обаче е друга. Според скромните проучванията на един американски университет например процентът на провалените потенциални търговски контакти заради недобре проведени телефонни разговори е впечатляващо голям – цели 43%. Когато се представяме за първи път пред някого от другата страна на жицата , трябва да знаем, че 70% от впечатлението, което ще създадем зависи не от информацията, която имаме да споделяме, а от начина, по който звучим – глас, настроение и тон. Затова съвременният етикет се занимава много с развиване на добри умения при говорене по телефона. Нещо, което в зората на етикетните норми по времето на Краля Слънце, изобщо не е било необходимо.

Обичайните ало грешки

Когато звъните на някого по телефона, първо вижте кое време е. Много често си позволяваме да наберем номера в неподходящ час. Има хора, които стават в ранни зори и за тях да звъннат на някого в осем е съвсем нормално. За нощните птици пък да се обаждаш след 11 вечерта също е в реда на нещата. Според етикета обаче забраненият за телефони часови диапазон е между десет вечерта и девет сутринта. Това е времето, в което трябва да оставим хората да си почиват, да се наслаждават на личните си занимания и интереси и затова, ако не звъним спешно или пък по предварителна уговорка, в тези часове просто забравяме за телефона. Има напористи клиенти или партньори, които наистина звънят в позволения часови пояс, но след работно време. Когато разговорът е свързан със служебни задачи, той няма място в извънработното време. В този смисъл не е подходящо да звъните след шест часа вечерта по работни въпроси. Ако пък сте от другата страна и някой упорито се опитва да се свърже с вас по работа след шест часа, имате пълното право да не вдигате телефона без каквито и да е обяснения. За разискване на офисни неща, разбира се, не се звъни и в почивните дни, както и на празници. Във време, в което всеки е много зает и работи усилено, трябва да уважаваме правото на почивка.

Сред много неприятните телефонни грешки е и любомито ми “ало” или “ъъъ…” начало. Знаете, има хора, които блокират, когато чуят гласа от другата страна и като че забравят за какво изобщо са набрали номера. Ако сте от тях, напишете си на едно листче основните думи и теми, по които искате да говорите и тогава наберете номера. Винаги започвайте с поздрав според момента от денонощието или пък отношенията ви с този, на когото звъните. Изчакайте да ви отговорят и тогава продължете с представянето си. Ненавиждам, когато от другата страна някой развеселен глас ме поздрави и потъне в мълчение, очаквайки да позная кой се обажда. И когато попитам, още по-развеселено да ми отговаря “Е познай де!” Честно казано, никога не се опитвам да позная, защото това изпитване ме притеснява. Не го правете и вие – никой не е длъжен да ни разпознава гласа, когато на нас ни скимне да звъним, а и телефоните не са за игрички от типа “играем си на криеница”. Бъдете делови, кратки и приветливи, вместо да се разпускате в ненужни загадки, които само биха притеснили отсрещната страна, ако да речем ви обърка с прастарата си баба или пък изобщо не може да се сети кой сте.

Разговори за пример

Когато в Америка подготвят млади момичета и момчета да станат офис мениджъри или лични асистенти на големи шефове, едно от основните им обучения е говоренето по телефона. Сред правилата, които те трябва да спазват, са първият поздрав и представянето. Веднага след “Здравейте, обажда се Мария Иванова от офиса на фирма Х” идва логичният въпрос “Удобно ли е да говорим?” Не забравяйте този въпрос, защото той е важен най-вече за вас. Ако от отсрещната страна са ви вдигнали, не приемайте това непременно като готовност за провеждане на разговор и не затрупвайте с информация човека отсреща. Никога не се знае в какъв момент го хващате. Затова е по-добре да се обадите отново или да изчакате да ви върнат обаждане, отколкото да си изрецитирате предвиденото, без реално някой да ви обърне внимание. Когато ви отговорят, че е удобно да говорите, добре е отново да кажете името си, особено ако се чувате за първи път. Имайте предвид, че първата информация направо отлита покрай ушите на човека, на когото звъните, затова той едва ли ще е запомнил името ви. Представете причината и поводът за обаждането си кратко, като говорите нормално, без да бързате и без много думи. Опитайте се да използвате кратки изречения, без да изпадате в излишни подробности. Давайте възможност на отсрещната страна да реагира, за да не се чувствате като говорещи сами в празна стая. Ако пък вие сте този, на когото се обаждат, демонстрирайте, че сте на линия с онези малки “аха”, “да”, “разбирам”, които помагат да сме активно присъстващи по телефона. Когато приключвате разговора, благодарете за отделеното време и потвърдете взетото от този разговор решение. Например “Благодаря ви за този разговор, остава аз да ви се обадя утре в рамките на работния ден!”. Пожелайте накрая нещо приятно и оставете ведро настроение у човека отсреща. Прекъснете линията едва, когато сте сигурни, че сте чули и последната дума от отсрещната страна.

Мобилни неудобства

Изкушени сме от тези мобилни телефони, няма как. Когато не знаем какво да правим, когато скучаем или просто няма къде да денем ръцете си, хващаме мобилните си телефони и започваме да цъкаме. Няма нищо лошо, стига да не притесняваме околните. Мобилните телефони нямат бизнес срещи, затова те трябва да се изключват на такива събития. Телефонът не е най-чистият предмет на света, така че не е редно да го поставяме на масата за хранене. По-добре да изключим звука и да оставим вибрацията, когато сме на официално събитие, театър, кино или бизнес среща. Ако очаквате някакво важно обаждане, трябва да предупредите хората около вас за това и когато ви звъннат, да се оттеглите встрани, за да проведете разговора си. Внимавайте да не крещите, да не се смеете безконтролно, когато сте сред други хора и говорите по телефона. Никой не е длъжен да слуша личните ви неща или да споделя телефонните ви емоции. Случвало ми се е на гръцки плаж с часове да слушам един господин да си бърбори с приятелчетата, като беше пуснал и спикърфона, за да можем да се наслаждаваме пълноценно на целия разговор. Внимавайте много и каква е мелодията, с която звъни телефонът ви. Хайде чалга парчетата и другите там мелодийки да останат настрана! Най-елегантният звън е баналният телефонен ринг тон и производните му.

Преди години, когато бяхме тийнейджъри, на това невъзпитано “Алоу, кой?” отговаряхме “Бай Благой от Софстрой!” Спокойно можете да отговорите така, ако днес някой ви обезпокои по телефона по този начин. Няма го в учебниците по етикет, но пък ще оставите траен спомен у отсрещната страна, която така и така си го е заслужила.

Tags: