online poker

Archive for октомври, 2011

какво правим:

Преподаваме европейски и американски социален и бизнес етикет. Дванайсет модула, в които ви запознаваме с изкуството на кореспонденцията, създаване на добро впечатление, поведение на официални места, начин на обличане и определяне на личен стил, умения при водене на разговор, мултикултуални традиции и обичаи, свързани с бизнеса и общуването. Класът е подходящ за хора с различни професии, свързани с общуване, представяне пред аудитория или активен обществен и бизнес живот, както и за всеки, който иска да се чувства добре в различни социални среди.

Как го правим:

Индивидуални обучения или в малки групи. Дванайсет срещи с презентации, упражнения и самостоятелни и колективни задачи. Четирима професионални преподаватели специалисти в своята област. Официална вечеря в ресторант, английска чаена церемония и урок по бални танци и основи на валса. Среща с професионален стилист. В края на курса получавате сертификат и всички представени презентации. Цена на целия пакет 490 лв. При двама записали се – отстъпка от 10% и за двамата. Възможност за разсрочено плащане.

Къде сме:

кв.Витоша, ул.проф.Георги Златарски 19 А, ет 5, ап.5, места за паркиране и хубаво кафене наблизо.

Телефон за информация 0888 537 007, www.etiquettemastudio.com

и на страницата на MA Studio във Facebook

Tags:

какво правим:

Учим децата на европейско възпитание и стил. Правим го неусетно, чрез игри, книги, музика, театър, разговори и уникални педагогически методи, развити от личен и професионален опит през годините. Обичаме децата и уважаваме тяхното въображение, достойнство и семейна среда. Можем да водим обученията на български, на английски или и на двата езика.

Как го правим:

две възрастови групи  – 6 – 9 години

-10 -14 години

два пъти седмично – понеделник и сряда 16.30 – 18.00ч – малка група

вторник и четвъртък – 17-18.30ч – голяма група

Малки групи от по 6 – 8 деца.

Къде сме:

Просторен апартамент с място за игри, кухня и санитарни помещения. кв.Витоша, ул.проф.Георги Златарски 19 А, ет 5, ап.5, места за паркиране и хубаво кафене наблизо.

Телефон за информация 0888 537 007,  HYPERLINK „http://www.etiquettemastudio.com/“www.etiquettemastudio.com HYPERLINK „http://www.etiquettemastudio.com/“

и на страницата на MA Studio във Facebook

Tags:
окт-17-2011

Колко е важна визитката*

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Картончето с най-важната ни информация представлява нас самите, затова визитната картичка изисква уважение като към самия й притежател

Визитната картичка не е просто картонче, на което прилежно са записани контактите ни. В това малко листче хартия се съдържа всъщност много повече инфорация, отколкото си представяме. Картичката сама по себе си представлява нашето лице пред хората, с които се запознаваме. Затова и нейния вид, както и начина, по който се отнасяме с нея, си имат правила и строги закони.

Коя е елегантната визитка

В корпоративния свят правилата за това как да изглеждат визитните картички са много, но всички те могат да се сведат до едно много важно – елегантност. Всеки обаче си представя елегантността по различен начин. В последните години се нагледахме на визитки, върху които има какво ли не. Цветът им е искрящ, хартията е лъскава, шрифтът е златен, а лицето на картичката е затъпкано с информация. Виждала съм картички календарчета и дори “златни” монети в пластмасови прозрачни кутийки. Върху някои има и снимка, при това, оказва се, има компании, които настояват служителите им да се представят така, без дори да вземат под мнимание мнението на съответния човек.

Дали една визитка е елегантна първо зависи от хартията, на която е напечатана информацията й. Тя най-често тя е плътна, може да е съвсем леко релефна, в цветовата гама от бяло до бежово. Всяка прекалена лъскавост отнема от елегантността й, но нежен перлен отблясък е съвсем в нормата. Визитките в черно или друг плътен цвят също могат да бъдат опция, ако се занимавате наприер с нещо креативно. В случай че сте от корпоративния свят, заложете на класиката.

Следващият важен компонент е шрифтът. В английските справочници и учебници за добро поведение и етикет има около дванайсет препоръчителни шрифта за визитни картички. Сред тях повечето са такива, които разчитат на семпло изписване и яснота. Има и шрифтове, чийто стил се свързва повече с ръкописа, но те са подходящи за картички с малко информация по тях и обикновено предназначени за неформални контакти. Върху светъл фон единственият подходящ цвят на шрифта е черният, така че избягвайте червени, зелени или сини цветове, за да не превърнете визитката си в тетрадка на петокласник.

За хората от бизнес света е важно и как точно е напечатана информацията върху картичката. Най-изисканите визитки са тези, върху които информацията е напечатана чрез топъл печат и изписаните букви са релефни. Можете да усетите тяхната грапавина като минете с върха на пръстите си върху напечатаната информация. Такива са визитките на големите босове или на хората с голяма значение и влияние в една компания.

Какво трябва да има в една визитка

Визитките не са само и единствено част от корпоративния свят. В добрата стара Англия подобни представителни картички са се печатали за всеки повод, в зависимост от ролите на участниците в нея. Така например, когато сър Джон контактува със свои партньори, върху неговата визитна картичка се очаква да е изписано името му, длъжността му и координатите му. Вероятно отгоре или в десния край на картичката ще има и лого или герб на неговата компания. Ако пък Джон трябва да се представя пред своите приятели в голф клуба, освен името и съответните контакти, визитката трябва да дава информация за неговата длъжност само и единствено в клуба, без да споменава нищо за работата му.

Според етикетните норми един съвременен активен човек трябва да има поне две визитни картички – едната за работа, а другата – за социални контакти, които не са свързани със служебното положение. И на двете обаче информацията трябва да е максимално точна, кратка и написана четливо. На обратната страна на картичката може да се пише само в един случай – да се преведе абсолютно същата информация на друг език. Стилът на изписване следва да е същият и от двете страни на картончето.

Правилата на визитката

Едно от най-пренебрегваните правила на визитните картички е, че върху тях не се пише ръкописно. Свикнали сме непрекъснато да допълваме или коригираме информацията върху картончето с химикалка или молив, като всъщност по-правилното е просто да си напечатаме нови картички. Визитната картичка представлява самия човек, така че не е прилично и да я въртим в ръцете си, да кривим ръбчетата й, да си играем с нея или да я мачкаме. За китайците например визитката е изключително важна, затова те ще приемат за абсолютна обида, ако, когато ви я подадат с две ръце, вие я приемете с една и не я погледнете. Визитката се подава на другия човек с изписания текст към него, така че да може веднага да прочете името на нея и да го произнесе. След това картончето се съхранява в специална кутия или визитник, като за изключително грубо се счита например просто да го пъхнете в задния джоб на панталона. Често са ме питали кога е удобният момент за размяна на визитки. Според етикета те не трябва да се раздават, когато на масата има храна. Затова е добре, ако сте на бизнес обяд например, да си размените визитки по време на кафето или десерта. На бизнес среща в офис е малко по-различно – тогава картичките могат да се дадат в началото или в края на срещата.  И още нещо – знам колко по-лесно е, но не се изкушавайте да плъзвате визитката си по повърхността на заседателната маса към другия човек. Нищо няма да ви коства да станете и да я подадете с ръка, готови да приемете визитката и на отстрещната страна. След като я получите, благодарете за жеста, прочетете на глас името и прилежно приберете картичката.

*текстът беше публикуван във вестник „Труд“


Tags:
окт-6-2011

Език мой, враг мой

Posted by Maria Kassimova under Издънки

На официални събития не говорете за болести и смърт, не критикувайте домакина и храната и не пускайте неприлични шеги

Преди време бях поканена на коктейл, организиран в градината на една чуждестранна резиденция. Докато разклащахме леда в чашите си и се криехме на сянка от юнската жега, една дама се приближи към групата, с която бях, и непринудено започна разговор за времето. Съвсем безобидна и подходяща от гледна точка на етикета тема – времето не може да се разсърди, не можем да накърним достойнството му, нито пък говорим зад гърба му. След като обсъдихме температурите и предстоящите валежи, дамата премина бързо върху темата за горещината и как тя влияе на жените. Всичко вървеше в рамките на добрия тон, разбъбрихме се за това кой колко обича да му е топло и как преодолява жегата, разменихме някои идеи за разхлаждане и си останахме в приятната атмосфера на непринуден и неангажиран разговор с непознати на официално място. Точно тогава дамата реши да премине в малко повече конкретика, спомена за мъжете, които те карат да се сгорещиш и изведнъж каза: “Ето като този страхотен мъж там! Гледам го и се препотявам. Някоя от вас знае ли кой е той?” И тогава, сред настъпилата женска оживеност, една друга дама погледна първата косо в очите и с най-долния регистър на гласа си каза: “Аз го познавам. Това е съпругът ми.”…..

Едва ли е необходимо да ви казвам, че следващите секунди на сконфузено мълчание ни се сториха часове, а лицето на напористата дама избледня, посиня, позеленя и почервеня в рамките на едно вдишване. Глупава ситуация, която завърши с това, че и дамата и съпругата с така харесвания съпруг си тръгнаха рано и с горчиво чувство.

В изкуството на етикета и официалното общуване наистина си има правила. Тяхната задача е не да ви задължават да говорите витиевато и със сложни изречения, а да ви предпазват да не влизате точно в такива неловки капани.

Теми под ключ

Както вече стана ясно, няма да ви се налага да се изчервявате, ако на многолюдни събития просто не обсъждате гласно никого. Можете да си мислите каквото искате, да го споделяте с най-близките си хора, но не и в компанията на тези, които срещате за първи път. Няма как да подозирате кой с кого е свързан и какви са техните отношения, затова по-добре изказвайте само положителни мнения или продължете да си говорите за времето. По същата причина не коментирайте домакина или подготовката му, ако те не са ви харесали. Едно официално събитие изисква много енергия и фактът, че сте сред поканените, означава, че домакинът се радва на присъствието ви и за него вие сте важен. Отвърнете му с уважение и дискретност. В този смисъл не е добър вкус да се коментира на всеослушание качеството на храната или напитките. Когато хората се събират на официални събития с радостен характер (не погребения или помени), не бива да говорят за тъжни неща като болести и смърт например. Вашите домакини не искат да ви видят разстроени.

Има още няколко теми, които е добре да избягвате на официални социални събития. Разбира се, първата от тях е свързана с отделителната ни система и чувството ни за чистота. Моята мила баба обожаваше да разказва пред хора за регулярността на стомаха си, което за пет минути й осигуряваше истински вакуумен балон, в който нямаше нито един човек. Свързани с тази тема са и нецензурните изрази, вицовете с драстично сексуален подтекст, расистките и антисемитски изявления.

В социална среда много лошо впечатление правят още разговорите за пари. Не е редно да питате събеседниците си за тяхната заплата или месечни доходи, както не бива да споделяте и своите. Не се коментират с лошо бивши и настоящи работодатели. Кой какво си е купил напоследък също не е обект на внимание.

Има един определен тип хора, които обичат да стоят твърде близо до събеседниците си и буквално нахлуват в личното им пространство. Ако не знаете дали, макар и несъзнателно, и вие не сте от тях, дайте си сметка на какво разстояние стоите, когато се запознавате с непознати. Минимумът се равнява на една протегната и изпъната напред ръка. В случай, че стоите по-близо, не се учудвайте, ако събеседникът ви започне да пристъпя притеснено назад, да гледа встрани от вас и да се опитва да си тръгне.

Добрите теми за разговор

Казахме, че доброто старо време е чудесен начин да захванете неангажиращ разговор на формално събитие. Заедно с него можете да обсъждате напитките и храната, стига да не ги критикувате. Удобна тема винаги е работата, но не влизайте в големи подробности и детайли, защото можете да станете досаден. Същото се отнася и до темите, свързани с деца и домашни любимци. Избягвайте особено онова първо лице множествено число, което майките много обичат – “ние вече папкаме каша” или “поникна ни първото зъбче”. Разкажете за децата си, за успехите им, но не ангажирайте хората с целия им живот. Сред добрите теми може да са още изкуство, мода, спорт, кулинария, нови обществени места, социални каузи, дори политика, но в умерени граници и с много внимателно изслушване. Когато пък знаете политическите възгледи на хората около вас или на домакина и те не съвпадат с вашите, по-добре не влизайте в спор и отново се върнете на безобидната тема за времето.

Каквото и както и да говорите, според етикета е важно да го правите възпитано, да изслушвате събеседника си, да не повишавате тон и да се оттегляте елегантно, когато усетите, че напрежението се нагнетява покрай темата на разговор. Не забравяйте да говорите на вие с хората, с които се запознавате сега, и да преминете на ти само след като те са ви предложили. Вие можете да предложите да снижите официалността само на по-млади или по-нискостоящи в йерархията хора от вас.

А що се отнася до сконфузената дама от началото на този текст, мога да ви уверя, че оттогава до днес, където и да я видя по официален повод, я чувам да говори единствено и само за времето. Много е запозната.

Tags: