online poker

Archive for септември, 2011

сеп-22-2011

Кавалери от 21 век*

Posted by Maria Kassimova under Поза и позиция

Целуването на ръка е романтичен жест, който полека се завръща, докато в бизнес етикета предимство за дами няма.

Съвременните жени често с носталгия казват, че днес няма кавалери. Кавалерството, такова каквото си го представят повечето хора, всъщност е категория, която се променя с времето. Затова няма как да искаме да срещаме из улиците рицари, след като няма нито замъци, нито битки за чест, нито дами в онзи средновековен смисъл. Кавалерството обаче съществува и то е част от съвременния социален, дори и бизнес етикет.

Малко история в доспехи

Особеният култ към жестовете наистина се ражда в средните векове, когато позицията на жената е най-незавидна. Църквата насажда представа за нежния пол като за отбор изкусителки с плътски мисли, които трябва да бъдат въдворявани и да раждат деца. Точно тогава, в пълен противовес разцъфтява романтичната представа за дами на сърцето, в името на които странстващи рицари вършат чудеса. Красотата и добродетелта на избраната от рицаря дама не подлежат на съмнение, въпреки че често те двамата така и никога не се срещат наистина. Цялото рицарство е белязано с куп задължителни ритуали, които е трябвало да бъдат извършвани. Сред тях е даването на предимство на друг рицар, щедрост и публично пилеене на пари, за да се демонстрира нематериалност, любовни жестове като пращане на подаръци и дуели в името на дамата, невъзможност да се обръщаш директно към кралска особа, ако тя не е започнала разговора първа и още куп други формалности. Всъщност много от познатите ни днес жестове за демонстриране на кавалерство са си точно същите, само средата и публиката са различни.

Бон тон, британски обноски и… Холивуд

Кавалерството е особено на почит, когато етикетните норми се създават и спазват стриктно във Викторианската епоха и в годините, когато Луи XIV- Краля Слънце е на френския трон. Тогава дамите се посрещат с поклон и сваляне на шапка (дори Кралят Слънце често е спазвал това правило), господата са задължени да подкрепят дамите, когато вървят до тях, да им подават ръка при преодоляване на малки препядствия, да им отстъпват местата си за сядане и да им осигуряват удобство във всяка ситуация. В този период става популярен и жестът целуване на ръка, като правилото, което фигурира в етикета и до днес, е, че ръка се целува само на омъжени дами. Има и специален начин, по който кавалерът трябва да целуне ръката – устните му леко докосват (без истински да целуват) само кокалчетата на лявата ръка, именно там, където се намира венчалният пръстен. Правилото да се целува само лявата ръка е непроменено в етикета поради факта, че в западноевропейската традиция годежните и венчални пръстени се носят на левия безименен пръст, тъй като оттам минава вена, директно свързана със сърцето. Всички неомъжени дами се поздравяват с малък поклон, без да се докосват. Те съответно поздравяват с приклякане и свеждане на глава, докато съпругите достолепно приемат целуването на ръка с усмивка и нежно кимане. Това, разбира се, в романтичното минало на дългите рокли и фракове.

В началото на двайсети век обаче целуването на ръка е съвсем забравено. Нещата се променят, когато излизат първите романтични холивудски филми, в които красиво облечени Кларк Гейбъли сластно целуват ръцете на разни мултиплицирани Мерилин Монро. Модата тръгва и през 60-те години на миналия век романтичният жест е използван от всеки мъж почти към всяка жена. Така и за известно време се установява в етикетните норми като правилото е, че се целуват ръцете на всяка жена.

Съвременни кавалери и дами

Ако трябва да съм честна, целуването на ръка е един от жестовете, за чието изчезване в последните години ми е най-мъчно. Днес е прието да се целуват ръцете на високопоставени дами само в определена ситуация – коронясване, бал, специално честване. Разбира се, някои мъже, които искат да бъдат припознати като господа с обноски, го правят и в делнични ситуации и това определено се харесва на жените. В етикетните норми на социалния живот мъжете са много повече кавалери, отколкото в етикетните правила на бизнес общуването. Когато дама влезе в помещение, където има мъже, те все още са задължени да станат, да свалят шапки, ако имат такива ,и да се представят на дамата. Тя съответно има правото да им подаде ръка, да откаже запознанството или пък да прецени с кого първо ще размени поздрав. В бизнес среда обаче жените и мъжете се третират като равни и затова този кавалерски жест не е задължителен. Но е много приятно, когато въпреки това се спази. Въпрос на избор са и останалите задължителни за социалната среда правила като отстъпване на място, осигуряване на удобство или предимство. Лично аз бих посъветвала всеки мъж, дори и на бизнес събитие, да бъде кавалер с дамите наоколо. Не е необходимо, разбира се, мъжът да съпроводи жената до тоалетната например (както това е правило в социалния етикет), но може спокойно да й осигури питие, да се погрижи за палтото й, да й попаде ръка при слизане от автомобил или да й предложи по-доброто място за сядане.

Има, разбира се, няколко неизменни за всички ситуации кавалерски правила, които и днес е добре да бъдат спазвани. Едно от тях е правилото мъжът да върви винаги от външната страна на тротоара, когато съпровожда дама. Съвсем валидно е и правилото, когато кавалер и дама изкачват стълби, той да върви след нея, а когато слизат – да стои стъпало пред нея, за да може да й бъде подкрепа в случай, че има някакъв инцидент. В социалното общуване задължително си остава правилото мъжът да се грижи за комфорта на дамата. В този смисъл, когато той я е поканил на ресторант например, редно е да изиска за нея меню без цени, да става всеки път, когато тя е изправена, да се погрижи да я настани на мястото й, да занесе и донесе палтото й от гардероб и, разбира се, да плати сметката. В бизнес общуването правилото е различно – там винаги плаща сметката този, който е отправил поканата. Затова, ако сте бизнес дама, която кани на вечеря свой бизнес партньор, сметката трябва да платите вие, независимо, че сте от нежния пол. Партньорът обаче трябва да ви върне жеста при следващата ви среща.

Грешките на дамите

В годините на войнстващата еманципация и крайния феминизъм жените загубиха част от мъжкото кавалерство. Днес, когато в световен мащаб и двата пола по-спокойно приемат идеята за равнопоставеност, кавалерството полека се завръща като жест на внимание и учтивост. Намирам това за прекрасна тенденция, защото кавалерството е възпитание, което превръща мъжете в истински господа, а жените – в дами. От това, струва ми се, няма да пострада нито идеята за равенствон между половете, нито самочувствието на модерните жени и съвременните мъже. Можем само да се радваме на по-добро общуване и да правим живота си по-елегантен.

*тази статия беше публикувана във в.“Труд“


Tags:

Не разделяйте масата на мъжка и женска част, не притеснявате гостите си с прекалено подканяне и винаги отваряйте подаръците пред всички

Известно е, че българите сме гостоприемни хора. Да поканиш някого у дома, да го посрещнеш и да му подсигуриш приятна атмосфера обаче е трудно занимание, което не се отнася само до способността на една нация да посреща гости на своя територия.

Българска традиция

Според законите на българския бит гостът е специален човек, който се посреща по достоен начин. Традицията повелява гостите, дори когато са неканени, да не се отпращат. Кани се у дома всеки, застанал на прага ти с добри намерения. Обичаят е от времето, когато всяко пътуване е било свързано с определени лишения и рискове и затова на странника винаги се предлагат храна, вода и подслон. От стари времена датира и обилното предлагане на гостби и почти неотменимото задължение на госта да ги изяде. Всеки от нас е ставал “жертва” на някоя своя мила баба или леля, която го е тормозела да омете до троха обилно отрупана с храна чиния, а след това и още една, с онова толкова трогателно “яж, че ще ме обидиш!” Сред типичните български обичаи при гостуване е още носенето на подарък на домакина, често събуването на обувките до външната врата, задължителното непомагане при сервиране или прибиране на масата, както и редовното разделяне на “мъжка” и “женска” част на масата с идеята, че така темите за разговор ще са повече.

Европейската практика

Когато се отнася до национална традиция и бит, нито един начин на посрещане на гости не може да бъде определен като правилен или грешен. Важно е обаче да знаем съответните особености, за да не изненадваме неприятно гостите си или пък да оставим грешни впечатления у домакините си.

Според европейския етикет домът е най-съкровеното място на човека и гостуването там е особена чест и признание. В този смисъл всяка покана за посещение вкъщи вече е демонстриране на добри чувства и готовност за приятелство и трябва да го имаме предвид, когато сме и в ролята на домакини. Поканата за гостуване се отправя рано, но не по-рано от две седмици преди датата на гостуване. Тъй като в България все още общуваме по-неформално, е прието да се канят гости дори в самия ден на събитието и това не е грешка. Когато става дума за официална покана към хора, които не са ни така близки (колеги, бизнес партньори или познати) добре е да поканим официално, чрез телефонно обаждане или дори чрез специална картичка покана (както се кани за коктейл например). Домакинът трябва да даде информация за повода и вида на събитието. Добре е да уточни и какво ще е менюто, за да могат гостите да се подготвят или пък да кажат, ако по някакви причини не ядат определени храни например. Тази информация помага и на гостите да се ориентират какво да донесат като подарък, защото според етикета не се ходи на гости с празни ръце. Подходящият подарък може да бъде различен, но няма да сгрешите, ако поднесете цветя, бутилка алкохол или пък красива свещ за дома. Като домакин е редно да приемете всеки подарък с усмивка и благодарност, като непременно го отворите пред гостите си. Едва ли е необходимо да го казвам, но все пак да припомня, че не е добре да изисквате от гостите да си събуят обувките в дома ви. Обувките са част от тоалета и общия вид на един човек и нямаме право да го разваляме. Затова колкото и да сме се старали да е чисто у дома и колкото и да не ни се иска някой да шляпа с прашни подметки по светлите ни килими, не трябва да гледаме укорително гостите си в краката. Друг е въпросът, че би трябвало и те да се погрижат да дойдат в дома ви с чисти обувки.

Правилата около масата

Когато каните хора у дома на вечеря или обяд около маса, добре е да не каните повече от осем човека, защото толкова са хората, които бихте могли адекватно да обслужвате по време на гостуването без външна помощ. В случай, че сте поканили повече хора, осигурете си някой от семейството, който да ви помага или наемете сервитьор. Планирайте добре кой до кого ще седи, дали имат общи теми на разговор и избягвайте да поставяте един до друг съпруг и съпруга. Според правилото съпрузите винаги се разделят, за да седнат около масата, стига да не са в първата година от брака си или пък да имат кръгла годишнина от него. Не е подходящо още да сложите мъжете и жените поотделно. За себе си като домакин трябва да изберете мястото, от което ще ви е най-удобно да ставате или пък да наблюдавате тези, които ще се грижат за сервирането и обслужването на гостите ви. Съветвам ви също, когато каните официални гости у дома си, да не се появявайте по домашни чехли например, а да се облечете така, както очаквате да се бъдат облечени поканените от вас. От домакина зависи настроението на самото събитие, така че избягвайте да говорите за проблеми и болести, внимателно изберете музиката така, че да е подходяща за хранене и я сменете, ако например дойде време за танци. Следете всеки да има питие и да опита от всичко на масата, но не настоявайте с поканите. Всеки човек знае добре възможностите и апетита си и не е редно да го насилваме. Като домакиня знам колко е приятно гостите да похвалят усилията ти, но се опитвайте да не си просите комплименти. Нормално е, разбира се, да попитате дали храната се харесва.

Малките детайли

Има няколко неща, които правят всяко събитие специално. Постарайте се да създадете истинска атмосфера в дома си. Свещите винаги създават уют, така че не ги забравяйте. Украсете масата с вкус, като не прекалявате с джунджуриите. Ако приготвяте храната сами и сте поканили чужденци, изберете нещо традиционно. Ако събитието е посетено от хора, които ви познават добре, изненадайте ги с нещо ново и различно. Не ви съветвам да се хвърляте да готвите неща, които трудно се консумират като охлюви или раци, защото те могат да притеснят гостите ви. В случай, че някой от тях счупи чиния или чаша или пък накапе покривката със сос, не се тръшкайте, а с усмивка уверете госта си, че няма проблем и бързо отстранете последствията. Не се учудвайте, ако гостите ви, особено ако са чужденци, се втурнат да ви помагат да приберете масата в края на вечерта. За много нации това е част от етикета и демонстрира желанието им да улеснят домакина, който вече достатъчно се е постарал и вероятно се е уморил от приготовленията. Не им отказвайте категорично, както е прието у нас – това може дори да ги обиди. Но можете, естествено, да ги уверите, че има кой да ви помогне. В края на вечерта благодарете отново за присъствието и подаръците. Оттук нататък е ред на гостите ви, които в рамките на 48 часа трябва да ви се обадят по телефона, да пратят мейл или специална картичка, с които да благодарят за поканата и посрещането.

* текстът беше публикуван във в.“Труд“


Tags:
сеп-6-2011

Приказки с шампанско

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

Пенливата напитка се сервира студена и без лед, ягодите и избухващата тапа са клише

В пиенето на шампанско има много финес, култура и изискано удоволствие. В същото време то може да се превърне и в карикатура на парвенюшка сбирка, ако не е сервирано и консумирано по правилата.

Къде шампанското се чувства добре

Мястото на тази толкова свежа напитка е едно от най-непостоянните по време на официални събития и особено вечери. Най-често с шампанско ви посрещат още на вратата на прием, градинско парти или друго официално събиране. Тогава то може да бъде сервирано в компанията на други напитки за разнообразие. От алкохолните това са най-вече бяло вино, розе или дори червено вино, макар и много по-рядко. Неалкохоната алтернатива е минерална вода (газирана или не), доматен или портокалов сок. Лично аз винаги предпочитам шампанското, заради тръпчивия вкус и приповдигнатото настроение, което ми дават балончетата му. Шампанското е напитка за тост, затова може да бъде сервирано дори още в началото на официална вечеря, когато някой от домакините или гостите ще вдигне наздравица. Все пак мястото, което наистина му подхожда е в края на вечерята, след поредицата вина, за десерта например.

Шампанското като спектакъл

Това много изискано питие си има своята декорация. То се сервира наистина добре охладено – до около 9 – 11 С. В шампанското никога не се слага лед, както между другото не бива и бялото вино да се пие върху ледени блокчета. Но, хайде сега, всички го правим, особено по отношение на бялото вино през горещото лято. По отношение на шампанското обаче правилото е непоклатимо. Най-важното в шампанското е състоянието на неговите газирани балончета. Затова по-добре е то да се сервира във висока и тънка чаша със столче. Има и още една чаша, направена специално за тази напитка и тя е разлата, ниска и отново на столче. Не я препоръчвам, защото загубвате най-приятното усещане, когато пенливото ви вино е в нея – удоволствието да проследявате бягствата на балончетата от дъното на чашата към повърхността. Чашата се държи винаги за столчето, за да не се топли напитката от естествената топлина на ръцете ни.

Когато ви сервират шампанско на градинско парти например или на събитие, на което се предполага, че ще се движите между хората и ще създавате контакти, то трябва да стои в лявата ви ръка. Дясната трябва да е свободна да се здрависва. Във висококласните общества шампанското е и повод да създадете контакти. Когато искате да се присъедините към дадена група от хора, които не познавате, винаги можете да завържете разговор с тях, като кажете наздраве и споделите мнението си за качествата на питието.

Някои клишета

Шампанското е от напитките, около които има най-много блясък и съответно парвенющина. Едно от най-големите клишета е например сервирането на шампанско с ягоди. Това, разбира се, не е грешка, но тази напитка може да бъде сервирана и по далеч по-интересен начин. Подходящо е около нея да има и други плодове, особено такива, чийто аромат може да се усети в дъха на пенливото вино, като праскови, нектарини, грозде и пъпеш. Съвсем в седа на нещата около шампанското може да има различни видове сладкиши, като най-добре е те да са без много крем и с повече шоколад.

Другото клише за шампанското е начинът на отваряне чрез “избухване” на капачката. Всъщност това съвсем не е задължително. Удоволствето от пенливото вино не е в пяната, която то би образувало в чашата, а в студенината, нежната газираност и лекия вкус. Пък и не е нужно да се правим на току-що взели златни медали пилоти от Формула 1 и да се пръскаме с шампанско, за да изкажем радостта си. А и между другото, онова шампанско, с което те се пръскат, е подготвено специално за този случай, бутилира се в огромни бутилки, силно газирано е и има вкус на нищо и половина.

*тази статия беше публикувана във в-к „Труд

Tags: