online poker

Archive for март 14th, 2011

мар-14-2011

С дупе към зрителя

Posted by Maria Kassimova under Издънки

Или малко етикет в театъра

Ако ходите често на театър, ще ме разберете!

Знаете как става – уговорки кой ще купи билетите, следене на програмата, набиране на информация дали става за гледане…

Да кажем, че това е вече минало и вие сте във фоайето на театъра. Дошли сте с вмирисано такси, в което чичката шофьор не е пожелал да си изгаси цигарата и докато сладичко я е допушвал до филтъра, вие сте се опитвали да опазите спомена за току-що взетия душ и свежия аромат на косата ви мъничко преди да тръгнете от вкъщи. Или пък сте пътували със собствена кола? Ами тогава сте се въртяли като мишка в буркан около театъра, за да намеритя места за паркиране, накрая, три минути преди началото на спектакъла, сте се заболи на някакво място между кофи за боклук, което е отдалечено от театъра колкото и кооперативния пазар на Люлин, но нищо – все пак сте паркирали. Нищо чудно, когато се върнете след два часа, колата да е вдигната от паяк, защото имало било знак. Трясвате вратата и с все сили хуквате през локвите и плякащите плочки на София към театъра и запъхтяна и потна се изсипвате пред гардероба. Там започва една друга история. Не знам защо, но половината от зрителите в нашите театри не си дават палтата на гардероб, а предпочитат да си ги гушкат на скута в салона. Не, че е студено вътре – отмина това време. Просто царува някаква пристрастеност към палтата и якетата и част от публиката наистина не може да се раздели с тях и затова иска да се наслаждава на изкуството, надзъртайки над планината от шушляк и подплата, изникнала пред погледите им.

Вие обаче искате да си оставите палтото на гадероб. Ако сте със средноинтелигентен кавалер, вероятно той ще се погрижи да ви вземе връхната дреха и да я предаде на жениците пред закачалките, но ако сте дами, редно е всяка да се погрижи за своето палто или пък, ако сред тях има доста по-възрастна госпожа, възпитано е по-младите да се заемат с тази подробност.

Така. Сега влизате в салона. Тук се сблъсквате с още една странна група театрални фенове. Те имат билет в края на реда, но сядат първи и започват с отегчение да стават, когато тези с места в средата на реда, започнат да прииждат. Или пък обратното – имат места в центъра на реда, но за сметка на това идват последни и с наслада вдигат един по един като пионки зрителите, разположили се вече удобно на седалките си. Та затова е добре да припомня, че когато мястото ви е на края на реда, добре е да почакате останалите да влязат и тогава вие да седнете, за да избегнете онова „Извинете – моля – извинете – моля…“.

Следва още един деликатен момент – как точно е добре да минете през настанилите се хора до мястото си, ако то е навътре на реда и ви се налага да вдигнете поне десет човека? Най-често срещаната грешка е, че кой знае защо хората смятат, че е редно да преминат пред и без това вече притеснените хора, отърквайки задните си части в тях. Да не говорим, че някои от тях изобщо не си правят труда и да се извинят. Така побутвайки ви със задник, те се изсулват до мястото си и се пльосват на стола, като че са изкачили планина. Доброто възпитание изисква да се промъкнете до мястото си, след като се извините на всеки изправил се специално за вас поотделно. Това се прави с лице обърнато към хората и глава леко встрани, за да се избегне дишането лице в лице, което за никого не е приятно.

Мястото на дамската чанта, когато сме на театър, не е на съседния стол, освен ако салонът не е толкова празен, че да го позволява. Иначе чантата трябва да стои отстрани на седалката, допряна до подлакътниците. Ако така не ви е удобно, можете да я сложите под стола. Лично аз предпочитам този вариант, защото е много по-приятно да не ме притиска в кръста и без това възголямата ми чанта.

По време на антракта, ако има такъв, кавалерът, също ако има такъв, би следвало да предложи на дамата си нещо за пиене или хапване. Негова е задачата и да се погрижи да го достави, ако тя прояви някакво желание. „Стой на реда, докато пикам!“ не е проява на кавалерство. Ако дамата иска да посети определеното място, “ за да си оправи грима“, редно е неговият кавалер да я изчака пред вратата. Е, разбира се, ако сме го пратили да се реди на опашката на театралното кафене, нека си стои там – все ще го намерим.

В края на спектакъла у нас се появи традиция да се аплодира един път от място, а после – в изправено състояние. Преди години на крака се ставаше само за най-добрите  и впечатляващи спектакли или изпълнения. Сега не е така и хубаво, не хубаво, цялата зала рипва да аплодира на крака случилото се на сцената. Дори и да не споделяте ентусиазма на останалите, когато те всички станат, добре е да станете и вие. Що се отнася до напускането на спектакъл преди той да е свършил, мога да кажа много. Ще се огранича да споделя само, че например в Холандия никога и никой не напуска театралната зала (на националните големи театри, де), защото това се счита за супер неучтиво спрямо труда на актьора. Ако обаче у нас ви се наложи да напуснете или пък наистина никак не можете да издържите повече, поне го направете тихо и в момент, когато на сцената се случва нещо шумно.

Знам, че не го правите, но да припомня, че театърът не е кино и вафлите, пуканките, питиетата и включените мобилни телефони, са абсолютно забранени. На сцената има живи хора, които, докато ние се забавляваме, работят и техният труд изисква нашето уважение. Най-малко.

На тръгване от театъра започва поредното бутане за палтата. Понякога имам чувството, че има нещо като промоция – „Първите двайсет си избират палтата, които им харесват!“ – и затова най-амбициозните очакват именно този момент от самото начало на спектакъла. Оставете ги да се борят – така и никога никой няма да вземе вашето палто, така че можете спокойно да си поговорите за театъра, политиката, къде да хапнете, времето или задачите за утре и чак след това спокойно да се облечете.

Всички тези театрални мисли ме сполетяха, когато на предпоследното представление, на което бях, сякаш напук, ми се случи всичко, за което пише по-горе, в най-лошия вариант.

Приятно гледане!

Tags: