online poker

Archive for януари 4th, 2011

яну-4-2011

Рапорт за портото

Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

Портото е онази кехлибарена течност, която обикновено се появява в края на официална вечеря. Сервира се в чашка със столче, която има формата на обърнат конус. Има онзи тръпчиво силен, леко сладникав, в същото време невероятно ароматен вкус, който всеки описва по различен начин.

Няма една версия за това откъде произлиза портото. Най-разплостранената история обаче е, че по време на англо-френската война през ХVІІ век англичаните искали да открият заместител на плътните френски вина, които много обичали, и точно с тази цел се насочили към Португалия. Но не точно очакваното вино открили те там. Попаднали на млади и „луди“ португалски вина, които решили да смесят с още една своя любима напитка – брендито. Това, което получили, нарекли Порто в името на страната, където го открили. Според други пък новата напитка се нарича така, заради името на града, в чийто околности са най-големите компании за производство на порто  - Опорто. Портото бързо станало част от трапезата и питейните навици на лондончани, а век по-късно вече било разпространено в цяла Европа.

Магичната деветка

Девет са видовете порто, които днес са одобрени за производство и които можете да срещнете на официално събитие. Какво ще бъде качеството на портото и как ще се определи вкусът му зависи от използваното грозде, времето и мястото, където отлежава. Разбира се, важна е и технологията на производство. Традиционното произвоствто например изисква смачкването на гроздето с крака – така както се е правело това преди четири века. Днес много компаниии производители твърдят, че именно така подготвят портото си, но малко вероятно е това наистина да е така.

Рубиненото порто е най-евтино, съответно и доста добре разпространено на пазара. То отлежава до три години в стоманени или дървени бъчви преди да се бутилира. Вкусът му е сладък и остър едновременно. Трябва да се пие незабавно. Трикът при избора на този вид е порто е в малката бележка на етикета „премиум“. Ако тя липсва, очаквайте портото да е доста рязко на вкус.
Портото от характерна реколта е всъщност супер премиум рубинено порто. Преди да се бутилира, то отлежава от четири до шест години и има силен, дързък вкус.

След него се нарежда  Светлокафявото порто, което е от две или повече реколти и отлежава само в дървени бъчви между три и четиридесет години. Цветът, който го определя и отделя от останалите, е резултат от дългия престой в бъчвите. Светлокафяво порто може да се получи и при смесване на два вида порто – бяло и червено. Можете да отличите сместа от истинското светлокафяво порто по възрастта обозначена на утилката. Светлокафявото оригинално порто е винаги отлежало.
Colheita е светлокафяво порто от една реколта, което отлежало най-малко седем години в дървена бъчва, преди да бъде бутилирано. На етикета трябва да е указана датата на бутилиране и портото трябва да се изпие до една година след тази дата. Има аромат на ядки и сухи плодове и имаблед цвят. То е един от най-редките видове – само 0,5% от производството.
Относително най-ново на пазара е Бялото порто. Представено е за първи път на пазара през 1934 година от компанията Taylor’s през 1934 г. Прави се от бяло грозде, като някои от видовете са сухи, а други – сладки. Производството е като това на портото от червени гроздове. Най-сухите от този вид отлежават до десет години.
Бялото порто се пие охладено като аперитив, не в края на вечерята. Вкусът му е характерен и не допада на всеки.

Порто crusted (или с с утайка) не се филтрира преди да се бутилира. Вкусът е силен, а цветът – много наситен. Фактът, че утайката остава, го прави изключително.

Портото тип Single-quinta (estate) се приготвя по стиловете на светлокафявото и отбраното порто, но от едно лозе. Характерното за него е, че то се приготвя от реколтата грозде от неизключителни години. Качеството обаче е добро.

Късно бутилираното отбрано порто също се прави от едно лозе, но отлежава между 4 и 6 години, след което се филтрира и бутилира.
То е направено от едно лозе и отлежава между 4 и 6 години, преди да се филтрира и бутилира.

Короната но портото е това от отбрана реколта. То е най-скъпо и се приема за най-добро. Производството му не е така масово – едва 4 – 5% от цялото производство. Прави се от една изключително качествена реколта – за първи път се обявява такава през 1734 г. През 90-те години такива са: 1991, 1992, 1994, 1997. Портото отлежава в бъчва между две и три години, бутилира се и продължава да отлежава до 50 години, като не се филтрира.

Порто култура

Да избереш, опиташ и опишеш порто е вид изкуство. Съхранява се в хладни и тъмни помещения и обикновено се поднася с десерта, с изключение на бялото порто, което е по-скоро аперитив и се сервира като антре. Чашата за сервиране е безцветна, за да може да се оцени цвета на напитката. Портото се завърта в чашата както виното, за да може да се оцени алкохолното му съдържание и да се усетят ароматите му. Портото от бутилка е редно да се пресипе в гарафа, за да се махне утайката. Това се прави поне 24 аса преди сервиране, за да може утайката да остане на дъното. Според традицията портото стои пред домакина, който налива на почетния си гост отдясно. След това портото върви от гост на гост на масата по часовниковата стрелка, т.е. обратно на всяко друго нещо, което се движи между седналите около масата. С порто могат да се сервират и различни сирена, като подходящи са тези със силен вкус – чедар, стилтън или някои видове силно синьо сирене. Ядките и сухите продове също са подходящи, защото те лесно допълват вкуса на портото.

Да има или не лед в чашата с порто?

Въпросът е като с виното – абсолютно кощунство е да сложиш бучка лед в чаша бяло вино, но доста често хората го правят. За червеното пък е повече от немислимо, пък и като напитка за по-студените месеци, то някак е избягало от перспективата да се окаже „прегърнато“ с бучки лед. В портото не е редно да се слага лед, за да не се наруши вкусът му и да остане ароматът му силен и активен. Въпреки това обаче често може да се види дори на официални вечери порто, гарнирано с лед. Въпрос на вкус или… незнание.

Tags: