online poker

Archive for декември 16th, 2010

дек-16-2010

Симпатягата Луи

Posted by Maria Kassimova under Поза и позиция

Откакто се занимавам с етикет и протокол,  постепенно развих една абсолютно непоклатима симпатия към Луи ХIV. Това същество, което сме гледали по учебниците като деца и сме се кикотели на огромната му перука и „ластичните“ панталони, всъщност е сътворило истински чудеса не само в изкуството, науката и политическата мощ на Франция, но и в установяването на определени правила на поведение, които днес все още познаваме под името етикет.

Не смятам в този текст да разказвам историческите факти около дългогодишното царуване на този доста прозорлив и приятно откачен мъж. Това, което малко се знае за Краля Слънце обаче е например, че той е ял с ръце. Разпространено е мнението, че като създател на определени норми на поведение Луи ХIV едва ли не е узаконил ползването на прибори за хранене. Истината обаче е друга – майка му Ана Австрийска научила сина си да се храни с ръце, защото такива били порядките в нейното семейство, а и ползването на лъжица и нож и от време на време вилица (тя започва да се употребява най-късно, защото е приемана за дяволско творение, поради приликата и с вилите, които носят дяволите в пъкъла) по това време все още не е масова практика.

Поради доста тежкото си детство на изгнаник и заточеник, Кралят Слънце развил истинска синовна привързаност към майка си, но и неконтролируем страх, че един ден ще бъде убит. Затова по време на царуването си въвел специален етикет за ползването и поставянето на приборите на масата. На него дължим поставеният с резците към чинията нож и обърнатата с бодлите надолу вилица. Отново поради панически страх, че всеки момент някой на масата се приготвя да го прободе с каквото му попадне, Луи държал, когато не се хранят с приборите, велможите и придворните дами около масата да държат ръцете си поставени на нейната повърхност без да се подпират на лактите. Английският етикет например не само позволява, но и настоява, когато не се ползват приборите, ръцете да са поставени в скута под масата. Къде ти обаче Луи ХIV ще се се храни спокойно, докато няма видимост с какво точно се занимават ръчичките на уж приближените му под масата…

Цялата театралност, която съпътствала живота на Краля Слънце създала някои правила, които днес ни се струват направо парадоксални. Любимо ми е правилото за почукване на вратата на покоите на Луи ХIV, което всъщност можели да правят само съвсем тесен кръг от хора в двореца. Та правилото е: На вратата на Негово Величество не се чука, а се дращи леко със специално пуснат нокът на кутрето на лявата ръка!…  Не знам точно как и дали е разбирал, ако например подращиш със средния пръст на дясната ръка или с нещо различно от нокът, но на мен просто ми харесва конкретността на това правило, а и лудостта да го определиш по този начин.

Този симпатичен крал дал указания и още кого дамите да НЕ държат под ръка, докато се разхождат придружени от мъже в градините на Версай. Въпреки че кринолините им били огромни и едва ли техният радиус е позволявал някой да се доближи до тях толкова, че да го хванат под ръка без да се накланят рязко встрани или противоположния край на кринолина да не се вирне неприлично.

Сред правилата на Краля Слънце има още специален начин за сядане на мъжете, който да е съобразен с изключително тесните им панталони. Всъщност целият пакет от неща, които трябвало да правиш и да не правиш в присъствието на краля, бил наречен етикет. Името дошло след няколко дворцови партита, на които гостите успявали да превърнат цялата градина на Версай в боклучарник. Хвърляли навсякъде отпадъци, тъпчели тревата, когато им станело разгорещено, скачали във фонтаните, изобщо забавлявали се подобаващо. На Луи обаче хич не му било приятно да види на сутринта опустошената си градинка и затова заедно с градинаря решили да поставят нещо като табели, на които било указано какво е забранено да се прави в кларската градина. Така на следващото парти се появили първите „знаци“, на които пишело „Не скачайте във фонтана“, „Не тъпчете тревата“, „Хвърляйте боклуците само на определените места“ и т.н. Тези указателни табели градинарят наричал етикети и скоро името се прехвърлило върху цялата система от правила за поведение в обществото.

Ако днес Луи ХIV беше част от нашето общество, вероятно щеше да е същото цветно петно на фона на общата сивота. Със сигурност щеше да си носи лудостта, на която дължим поне 50% от съвременния протокол и етикет. Ами как да не го харесваш?!

Tags: