online poker

Archive for декември, 2010

дек-16-2010

Симпатягата Луи

Posted by Maria Kassimova under Поза и позиция

Откакто се занимавам с етикет и протокол,  постепенно развих една абсолютно непоклатима симпатия към Луи ХIV. Това същество, което сме гледали по учебниците като деца и сме се кикотели на огромната му перука и „ластичните“ панталони, всъщност е сътворило истински чудеса не само в изкуството, науката и политическата мощ на Франция, но и в установяването на определени правила на поведение, които днес все още познаваме под името етикет.

Не смятам в този текст да разказвам историческите факти около дългогодишното царуване на този доста прозорлив и приятно откачен мъж. Това, което малко се знае за Краля Слънце обаче е например, че той е ял с ръце. Разпространено е мнението, че като създател на определени норми на поведение Луи ХIV едва ли не е узаконил ползването на прибори за хранене. Истината обаче е друга – майка му Ана Австрийска научила сина си да се храни с ръце, защото такива били порядките в нейното семейство, а и ползването на лъжица и нож и от време на време вилица (тя започва да се употребява най-късно, защото е приемана за дяволско творение, поради приликата и с вилите, които носят дяволите в пъкъла) по това време все още не е масова практика.

Поради доста тежкото си детство на изгнаник и заточеник, Кралят Слънце развил истинска синовна привързаност към майка си, но и неконтролируем страх, че един ден ще бъде убит. Затова по време на царуването си въвел специален етикет за ползването и поставянето на приборите на масата. На него дължим поставеният с резците към чинията нож и обърнатата с бодлите надолу вилица. Отново поради панически страх, че всеки момент някой на масата се приготвя да го прободе с каквото му попадне, Луи държал, когато не се хранят с приборите, велможите и придворните дами около масата да държат ръцете си поставени на нейната повърхност без да се подпират на лактите. Английският етикет например не само позволява, но и настоява, когато не се ползват приборите, ръцете да са поставени в скута под масата. Къде ти обаче Луи ХIV ще се се храни спокойно, докато няма видимост с какво точно се занимават ръчичките на уж приближените му под масата…

Цялата театралност, която съпътствала живота на Краля Слънце създала някои правила, които днес ни се струват направо парадоксални. Любимо ми е правилото за почукване на вратата на покоите на Луи ХIV, което всъщност можели да правят само съвсем тесен кръг от хора в двореца. Та правилото е: На вратата на Негово Величество не се чука, а се дращи леко със специално пуснат нокът на кутрето на лявата ръка!…  Не знам точно как и дали е разбирал, ако например подращиш със средния пръст на дясната ръка или с нещо различно от нокът, но на мен просто ми харесва конкретността на това правило, а и лудостта да го определиш по този начин.

Този симпатичен крал дал указания и още кого дамите да НЕ държат под ръка, докато се разхождат придружени от мъже в градините на Версай. Въпреки че кринолините им били огромни и едва ли техният радиус е позволявал някой да се доближи до тях толкова, че да го хванат под ръка без да се накланят рязко встрани или противоположния край на кринолина да не се вирне неприлично.

Сред правилата на Краля Слънце има още специален начин за сядане на мъжете, който да е съобразен с изключително тесните им панталони. Всъщност целият пакет от неща, които трябвало да правиш и да не правиш в присъствието на краля, бил наречен етикет. Името дошло след няколко дворцови партита, на които гостите успявали да превърнат цялата градина на Версай в боклучарник. Хвърляли навсякъде отпадъци, тъпчели тревата, когато им станело разгорещено, скачали във фонтаните, изобщо забавлявали се подобаващо. На Луи обаче хич не му било приятно да види на сутринта опустошената си градинка и затова заедно с градинаря решили да поставят нещо като табели, на които било указано какво е забранено да се прави в кларската градина. Така на следващото парти се появили първите „знаци“, на които пишело „Не скачайте във фонтана“, „Не тъпчете тревата“, „Хвърляйте боклуците само на определените места“ и т.н. Тези указателни табели градинарят наричал етикети и скоро името се прехвърлило върху цялата система от правила за поведение в обществото.

Ако днес Луи ХIV беше част от нашето общество, вероятно щеше да е същото цветно петно на фона на общата сивота. Със сигурност щеше да си носи лудостта, на която дължим поне 50% от съвременния протокол и етикет. Ами как да не го харесваш?!

Tags:

Искам да задам един въпрос на тези, които обличат българските водещи на сутрешни блокове. И този въпрос ще е ЗАЩО БЕЕЕЕ? Защо обличате хората в най-безумните дрехи на света, които не само, че не стоят добре на клетите хорица, но и ги правят да изглеждат смешни? Защо каквото и да изберете и да го поставите върху познатите тела от екрана, то започва да изглежда евтино, грозно и кич? Защо и как така всички тези дрехи са сякаш подбрани от магазин за втора употреба на дрехи, носени през седемдесетте в някою скучен германски град с универсален магазин и бирария в центъра? Защо вместо да са секси, водещите в телевизиите са като пенсионери на деветомайски купон?

Първенството  в негласното състезание по унизително обличане на журналистите от екрана водят стилистите на „Тази сутрин“ – сутрешният блок на bTV. Понякога направо се чудя откъде в днешно време може да се намери тревно зелено поло, което да се комбинира с нещо като сако, но без ръкави. Карирано, в бежово кафявата гама. Ето с такова „ансамбълче“ беше издокарана наскоро водещата журналистката Ани Цолова. Стилистите на сутрешния блок на тази иначе така реномирана телевизия вероятно не могат да мислят трезво в ранните часове на деня, но техните „стилни“ предложения обикновено не излизат от стилистиката „любимата учителка по литература от езиковата гимназия в Ловеч“… например. Горката Ани Цолова е принудена да пристяга сравнително пищната си женска фигура в някакви елеци, презрамки, кръстосващи се жилетки, ризи с бебе якички, сукмани и подобни клети дрехи, които направо я правят смешна. В същото време колегата й Виктор е докаран от стилистите в комбинации от типа „абитуриент“, в които преобладават розово лилавите нюанси и леко лъскавите елементи по вратовръзките.

Тази сутрин попаднах на финала на „Тази сутрин“, когато Ани Цолова скокна изплашена от присъствието на някакъв австралийски таралеж (огромно животно с дъъълги бодливоподобни косми) и така успяхме да видим и бежовите й спортни панталони, гарнирани с масленозеленото поло и въпросното карирано елече. Честно казано, приличаше повече на лесничей, отколкото на хубава жена, затова пък Виктор беше решен в розовата гама с умопомрачителна вратовръзка в пембено…

Страховито е положението и с новинарите. Мариана Векилска например винаги е в костюмчета за директорки на начални училища – два номера по-малко сакенце, пола до средата на коляното и от всичко това извира пристегната плът. Цветовете отвово са „свежи“ – червено, жълто, светло синьо…

Като превключих на Нова ттелевизия, попаднах на Гала и снопове стърчащи пера, пристегнати корсети, нечовешки големи китки и какво ли още не. Направо може да ти стане неудобно да гледаш. Не стига това, но често в това предаване се появяват и стилистки, които на своя ред в ефир започват да мятат по себе си купища шалове, шапки, аксесоари и чудеса, които би трябвало да са номер едно в трендовете за момента. Така заприличват на избягали от лудницата маниачки, които слагат върху себе си всичко, което могат да поемат. Водещите на останалите рубрики също са с дрехи като за карнавал – дебеличките обикновено са в бонбонено розово, а останалите – с еполети, катарами, джунджурии и аксесоарчета тип Батман.

Не по-различно е положението в Националната телевизия, където в новините е пълно с хора с лошо поддържани зъби, които са облечени в нещо като драперии за маса, а костюмите на мъжете са в стила „покойният е бил по-едър…“ – никога не са по мярка и винаги стоят износени.

Любими обаче си остават за мен момичетата от прогнозата за времето на Нова телевизия. Вероятно има някаква негласна политика те предимно да се явяват в панталони, които са така стегнати около бедрата им, че откровено следват формите на задниците им и женските им полови подробности. На всичкото отгоре костюмчетата често са лъскави, с ципчета и пробляскващи метални джаджи.

От години все се надявам да видя поне един добре ушит и по мярка костюм на журналист от мъжки пол в българския ефир. Истината е обаче, че на Юксел Кадриев още не могат да му съберат мускулите в подходящ ръкав и всичките му костюми са нагънати на най-невероятни места, а вратовръзките му имат изключително незабалежителен характер. В Канал 1 пък мъжете новинари приличат на второкурсници в техникум по двигатели с вътрешно горене и какъвто и костюм да носят, той им стои като ученическа униформа.

Мисля си, че щеше да бъде добре, ако за тези хора, чийто тела и физиономии гледаме ежедневно, можеха да бъдат обличани от хора, на които наистина им пука как изглеждат.

Tags: