online poker

Archive for ноември 10th, 2010

ное-10-2010

(Анти)стилът на Обамови

Posted by Maria Kassimova under Издънки

Бели чорапи, шамии и погрешни здрависвания

Барак и Мишел Обама се разхождат в Белия дом, хванати за ръце. Барак и Мишел Обама се качват на президентския самолет, тя е облечена в нежна сивобяла рокля, а той я докосва по лакътя, за да я подкрепи при изкачването на стъпалата. Барак и Мишел Обама в малки жестове, уловени мигове и разменени погледи. Типични герои от едно съвременно риалити.

Че Президентът на Щатите и неговата Първа дама са под обстрела на клюката и нездравия интерес е ясно. Ясно е обаче, че от висотата на тази позиция етикетът и приетите норми и кодове трябва да се спазват. В противен случай могат да доведат до политически скандали и ужасно неприятни исторически грешки.

И така, след като си позволи да гушне Кралицата Майка на Великобритания в нещо като топъл изблик на съчувствие  в стил „младата жена се грижи за миловидното бабе“, Мишел не седна да си научи уроците по етикет. И по-точно онази част, която най-много я касае – кой, на кого, какво и как казва, подава или приема.

Новият гаф беше сътворен вчера, когато при среща на високо ниво при посещението на Барак Обама в Индонезия, Първата дама подаде ръка за поздрав и се здрависа с министър Тифатул Сембиринг. Нищо кой знае какво, ако въпросният министър не беше ревностен мюсюлманин.  Според неговата религия мъже могат да докосват само жените от собственото си семейство и в никакъв случай „чужди“ жени, пък били те и Първи дами на Америка.

От гледна точка на етикета обаче нещата не са съвсем ясни. Първо, да, страната е мюсюлманска и там мъжът е на първа позиция. От друга страна обаче гостите – семейство Обама – са изключително високопоставени и, идвайки на гости, те би следвало да уважават религията и обичаите на своите домакини, но да не потъпкват своите. В този смисъл г-жа Обама не е длъжна например да си слага кърпа на главата, както постъпи тя днес, за да влезе в джамия, но пък един такъв жест има висока дипломатическа стойност. Чрез него тя показва недсвусмислено уважението и респекта си към религията на своите домакини.

В Европа и Северна Америка, където социалният и бизнес етикети се създават и следват, ръкуването на Първата дама с когото и да е (освен с кралските особи, където не е допустимо тялото им да бъде докосвано) би се приело за съвсем нормален израз на добри чувства и би било гордост. За клетия митистър мюсюлманин това обаче е сериозен проблем. Затова и веднага след „инцидента“ той седнал зад компютъра и се заобяснявал в Туитър как всъщност тя му подала ръка и понеже била много близко до него, то просто нямало как да не се докоснат. И в известен смисъл, той се бил почувствал притиснат от  Първата дама на Америка да си подаде ръката. Да, но камерите са заснели нещо съвсем различно – Мишел Обама подава ръка, но в същото време министър Сембиринг я обхваща не с една, а с двете си ръце и се здрависва с щастливо изражение на лицето. Според езика на жестовете двойното прихващане на ръката, подадена за поздрав, е израз на особено топли чувства, подкрепа и откритост. Няма съмнение, че индонезийският държавник е изразил именно това. И щеше да бъде много по-коректно политически, ако беше обяснил „гафа“ с желанието си да изрази гостоприемство към съпругата на американския президент.

От своя страна Мишел Обама е можело да постъпи разумно и да следва правилата на страната домакин, като не подава ръка на мюсюлмани мъже. Следвайки европейския и американски етикет обаче като високопоставена дама сред мъже тя е тази, която трябва първа да подаде ръка в израз на желанието си да осъществи контакт. Не би подала първа ръката си само пред друга дама, която стои по-високо в йерархията от самата нея или е по-възрастна. Като случая с Английската кралица Майка, пред която подаването на ръка за ръкостискане би била груба грешка на поведението и нормите.

За да затихнат малко коментарите около тази прословута размяна на ръкостискания с не-когото-трябва, First Lady се забради, за да влезе в джамия. И както казах, тя не е длъжна да го прави, но пък жестът й бе изтълкуван като позитивен знак за респект към домакините.

Що се отнася до американския президент няма да пропусна да отбележа грубата грешка в неговия аутфит – белите чорапи на черния костюм… Ох!

В света на добрия стил няма нормален официален костюм, който да се носи с бели чорапи. Те могат да бъдат обличани само за спорт, съответно тенис, голф, крикет, боулинг и т.н. Белият костюм, разбира се, също предполага бели чорапи, но с него случаят е деликатен, защото бял костюм не може да се носи при всички обстоятелства. И, честно казано, не стои на всеки. В този смисъл, като държавен глава на височайше посещение Барак Обама просто няма как да бъде облечен в нещо различно от делови строг тъмен костюм, освен ако не реши да демонстрира еднозначно добрата си воля и не облече традиционна дреха на страната, в която гостува. Това обаче е въпрос на имиджмейкърство, политика, пиар и какво ли още не.

Но бели чорапи на тъмен костюм….

Това е като мед на варено яйце, като Шанел от „Илиенци“, като уиски със салата или ракия със сладолед. Много ми се ще да коментирам и обувките, „приютили“ белите чорапки, но това би ми отнело още един час писане, а на вас – поне половин час четене. Но това е принцип, който не бива да се нарушава – белият чорап на тъмен официален костюм си е жива грозна гледка.

Tags: