online poker

Archive for the ‘„Масова“ култура’ Category

дек-17-2013

Религиозна обща култура

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура
Не канете евреин на вечеря с морски дарове, не вдигайте алкохолни наздравици с мюсюлманин и не убеждавайте хиндуист, че баба му не е преродена в розов храст или свещена крава

Етикетът има задачата да урежда всякакви взаимоотношетия, да определя правилата при общуване, за да го направи елегантно и да гарантира стил във всяка ситуация. Има обаче една област, пред която етикетът капитулира – религията. Защото, когато става дума за вътрешната нагласа на човека, за неговата най-съкровена вяра, съществува само едно правило – да бъдем толерантни. Толерантността от своя страна изключва както да ангажираме другите със своите вярвания и религиозни практики и да мисионерстваме, така и да се отнасяме пренебрежително с техните различия и да се опитваме да ги омаловажим.
Малко религиозни знания
За да можем да приемем религията на другите и в същото време да не преекспонираме своята, трябва най-напред да познаваме основните световни религиозни практики. Според статистиките двете най-многобройни световни религиозни учения са ислямът (около 1.3 млрд души) и католицизмът (приблизително 1.1 млрд души). След тях се нареждат хиндуизмът( около 850 млн), будизмът (375 млн) , православието (225 млн) и юдаизмът (15 млн). Всяко едно от тези вероизповедания има своя история, правила и определен начин на изповядване. Всяка добра обща култура изисква поне да познаваме основните прилики и различия между тях, без да предявяваме претенцията да определяме кое от тях е по-стойностно или достоверно.
Ислям
Възникването на тази изключително широко разпространена религия е ясно посочено от самата нея – търговецът Мохамед от Мека получава откровенията на Аллах, възвестени от ангел. Основната книга на тази вяра е Коранът, който се състои от 114 сури, събрал словата на Мохамед. В него са адаптирани мотиви, които срещаме и в Библията. Праотци на пророка са Авраам, Мойсей и Исус. Съществуват пет задължения, които всеки мюсюлманин трябва да изпълни, за да влезе в рая. Не трябва да има друг бог, освен Аллах, трябва да се моли всеки ден по няколко пъти, длъжен е да дава милостиня, задължен е да пости по време на свещения месец Рамазан и да осъществи поклонничество в двещения град Мека. Мюсюлманинът става такъв от момента на произнасянето на едно от петте основни религиозни задължения, като на бебетата те им се прошепват в ухото. Мъжете задължително се обрязват. Интересно е да се отбележи, че в Корана няма правилник за начина на обличане, въпреки това жените са задължени да покриват косите и контурите на тялото си. Когато влизат в джамията, мъжете се събуват и измиват на входа. Никой няма право да влиза в ислямски храм по къси панталони или дрехи без ръкави. В исляма свинското месо и алкохолът са забранени, а по време на Рамазан се пости трийсет дни. Най-големите религиозни празници са Денят на жертвоприношението Курбан Байрям, когато се яде ритуално закано животно, и краят на постите Шекер Байрям. Що се отнася до взаимоотношенията между мъжете и жените, то те следват различни правила, според социалния статут на жената. Мъж и жена не могат да се срещат, ако не са встъпили в брак, съпругата следва заръките на мъжа, а майката в едно семейство е на почит. Полигамията се одобрява, когато е извършвана от мъжа. Изневярата и блудството са престъпления, равносилни на убийство. Самата религия се издържа от дарения и закат или задължителната ислямска милостиня. След смъртта всеки мюсюлманин ще застане пред пред Страшния съд, за да отиде според достойнствата си в Рая или Ада. Фундаменталистите мъченици вярват, че ще отидат направо в рая.
Католицизъм и протестанство
Основната фигура в тази религя е Исус Христос, който провъзгласява идването на Божието царство. Разпятието на Исус и неговото възкресение след това води до създаването на първите християнски общности. Също като Исляма, християнството има своя основна книга – Библията. Евангелието на Исус от Назарет се уповава на Сария завет. За християнин се приема този, който вярва, че Христот е Син Божи и Спасител. За да станеш католик, трябва да бъдеш кръстен. Кръщението следва определен ритуал и може да бъде извършено само от духовник. В католицизма няма определени правила на обличане, но на влизане в църква мъжете трябва да свалят шапките си, а жените и добре да покриват главите си с кърпа или елегантна шапка. С къси панталони, разголени рамена и къси рокли също не е прието да се прекрачва прага на храма. Католиците и протестантите днес не спазват строги правила относно храненето, освен евентуалните пости. Принципно в петък, тъй като това е денят, в който е разпънат Христос, не се яде месо. Рибата обаче е позволена, затова можете спокойно да каните приятели католици на риба в петъчните вечери. Католическите свещеници водят безбрачен живот, а жените могат да бъдат епископи само в протестанството. Що се отнася до семейството, то за католиците и протестантите то е свещено, затова и изневярата е смъртен грях. Мастурбацията, противозачатъчните и хомосексуализмът се забраняват от твърдите последователи на тази християнска практика. Най-големите празници за католиците и протестантите са Великден, Петдесетница, Света Троица, Рождество Христово. След смъртта католиците също като мюсюлманите, се изправят пред Страшния съд и според делата си могат да отидат в рая, чистилището или ада. При протестантите адът има по-малко знаение и спасението може да се постигне чрез вяра, възкресение на мъртвите и покаяние.
Хиндуизъм
За разлика от споменатите досега, това вероизповедание няма основоположник. Неговото учение се формира от много свети мъже, а индусите могат да бъдат атеистични, монотеистични или политеистични. Основното учение се предава чрез Ведите, писани в периода 1500 – 500 г.пр. Хр. Основните богове в хиндуизма са Вишну, Шива и Шакти. Можеш да бъдеш хиндуист само, ако си роден в една от кастите, а смяната на религиите не е възможна. Споед класическото учение омъжените жени не си подстригват косата, а облеклото не може да е провокативно. Начинът на хранене на хората, изповядващи това вероучение, е специфичен. В него се споменават като „нечисти“  месото, рибата, яйцата, алкохолът и тютнът. Кравите са свещни животни, затова те не се обезпокояват. На обществени места е недопустимо мъж и жена да демонстрират близост, затова дори и допирът помежду им може да е притеснителен. Хиндуистите следват правилото да се женят според принадлежността си към определена каста, а смесените бракове между различни касти могат да бъдат неприети. Това е религията, която има специална книга за секс и еротика, но днес проповядва силно ограничен сексуален морал. Хиндусите празнуват много празници и общо взето религията им не се притеснява да бъде изповядвана с много веселие, танци и смях. В хиндуизма има много празници, но един от най-пищните и важни празници е Дивали. Познат е като Празника на светлината и се празнува през ноември. Катоз начимост и в част от ритуалите си доста напомня християнската Коледа, особено Бъдни вечер, когато се сервират постни ястия, а боговете ритуално се хранят, обличат и почитат. След смъртта си хиндуистите вярват, че влизат в цикъл от прераждания, като крайната цел на земния начин на живот е да се стигне до неговото прекъсване. При това прераждането може да бъде в друг човек, в животно, растение или бог.
Будизъм
Това е една от най-интересните световни религии, тъй като в крайна сметка всеки може да стане будист по коя воля, стига да изрече или да му бъдат изречени заклинателните формули. Основната личност за будитите е принц Сидхрта, който на 29 години става аскет, нарича себе си Будда, а на трийсет и шест години основава учението си, което нарича Средния път. Важно е да се знае също, че в Индия той основава орден, към който принадлежат и жени. Особено важно за будистите е изминаването на т.нар. Осемстепенен път, който включва методи за медитация, етично поведение и преодоляване на страданието. Като във всички религии и в тази облеклото не може да бъде притеснително и провокативно, но за сметка на това няма никакви забрани относно храна и алкохол. Единствените, които не могат да се радват на алкохолното опиянение според последователите на Сидхарта, са монасите и монахините. Те трябва да водят и отшелнически живот, но пък непосветилите се изцяло в учението разполагат с доста разхлабени сексуални правила. В същото време обаче мъжете и жените не следва да демонстрират близост на обществени места, така че няма да е добра идея да награбите приятел будист насред площада например. Жените будисти също нямат право да гледат монасите в очите. Най-големият будистки празник е Весак или първото майско пълнолуние. Тогава се празнува раждането на Буда и неговото просветление. Нирвана е термин именно от будизма и означава уникално състояние на баланс между духа, съзнанието и тялото. Това съвършенство може да бъде постигнато, но пътят към него е непрекъснато прераждане.
Православие
Като православни християни ние познаваме своето учение и начин на практикуването му. И все пак нека припомним, че за разлика от католицизма, ние изповядваме един бог, който е троичен по лица – Отец, Син и Свети Дух, които са еднакви помежду си. Затова и кръстният знак, който правим, събира в една точка палец, показалец и среден пръст и върви в посока чело – стомах – дасна част на гърдите и лява част на гърдите. Католиците се кръстят с два събрани пръста (показалец и среден), за да символизират Бог и неговия син Исус, като знакът върви в посока чело – стомах – сърце – дясна част на гърдите. Православието стои върху основата на Свещеното писание, Свещеното предание и решенията на първите седем Вселенски събори. Православен можеш да станеш само чрез кръщение, извършено от духовно лице. Според правилата в православието се пости приблизително около 200 дни, като съществуват четири постни периода, както и еднодневни пости в сряда и петък. Семейството е обща духовна същност, което прави човека едно цяло. Глава на семейството обаче определено е мъжът. В православието съществува т.нар. бяло духовенство, което задължително трябва да встъпи в брак. Затова и поповете е редно да бъдат в брачен съюз. Черното духовенство са монасите, които нямат право на пътски удоволствия и живеят в отдалеченост от светската суета. Сексът е благословен само в брака, а свободното сексуално общуване е грях, присъщ на низшите същества. Православието почита много празници, най-големите от които са Великден и Рождество Христово или Коледа. Докато за католицизма Рождество има по-голямо значение, то за православието Възкресението е по-важният християнски празник, защото той утвърждава спасението. Православието почита също много светци, а заедно с тях и хората, които носят техните имена. След смъртта си всеки православен християнин вярва, че душата му четиридесет дни е обикаля местата, които е обитавала приживе. След това тя бива отпратена в рая или ада според земните си дела и грехове.
Юдаизъм
Това е единствената религия, която не мисионерства и не търси да привлече последователи. Това е причината често да не знаем много неща за нея и нейната история. Всъщност юдаимът е създаден 1000 г.пр. Хр, когато Мойсей поставя началото на библейската религия. Той се оповава на Авраамовия завет, сключен с Бога на Синайската планина и обещанието за спасение на израелския народ. Тората е книгата, която поповядва вяра в бог Яхве. Човекът е създаден по подобие на Бог от самия него. Евреин е този, чиято майка е еврейка, мъжете задължително се обрязват, а смяната на религията е възможен избор. Що се отнася до правилата за влизане в синагогата, то те приличат на християнските и мюсюлманските – главата задължително се покрива, като мъжете носят т.нар. кипа. Ортодоксалните евреи забраняват на жените да носят панталони, а начинът на живот и поведение е много строг. Сексът в брака се приема за задължителен, но той трябва да се извършва не за удоволствие, а за продължаване на рода. Затова ортодоксалните евреи осъществяват интимните си отношения през специален чаршаф с дупка, за да се избегне всяко удволствие на плътта. Храната е особено важна в юдаизма – месото трябва да е от ритуално заклано животно и да не се докосва до никакви други храни или продукти. Морските храни и деликатеси са забранени. В големите търговски вериги по света има специални щандове, късето се продава специално отгледана и съхранена според юдейските првила храна, която се нарича кашер. В тази религия има групи от хора, които живеят в нещо като комуна, наречен кибуц, където всеки член на обществото извършва труд, полезен за него и останалите. Най-големите еврейски празници са Пасха, Ханука и Йом Кипур, като семейното събиране и родствената заедност са основни в тяхното празнуване. След смъртта си евреите вярват, че ще отидат в света на сенките, където Бог е разделен от хората.
Tags:
ное-30-2013

Магическото 40*

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура


Хората обичат да празнуват юбилеите си, защото те са свидетелство за завършен и цялостен период от човешкия живот, в който, щеш – не щеш, си правиш равносметки. Единствената кръгла годишнина, която се подминава тихомълком обаче е четиридесетата. При това своебразната възбрана точно тя да се чества тържествено, е само по нашите земи – за един французин, англичанин или японец това е точно толкова сериозен и важен празник, колкото и всички други юбилеи.

Истината е, че у нас (а, както ще видим, и у други народи и вярвания) има специален култ към числото 40. И той е толкова древен, че е пропил в съвремието и някак естествено се е слял с домашните и с някои официални ритуали и обредни практики.

Многоликото древно 40

Според някои проучвания 40 е число, възприемано в древността като нещо като “универсална константа” – например в онези далечни години доживелите до 40 години са се считали за стари и в този смисъл особено мъдри. Тъй като човекът не е имал особена продължителност на живота, преминаването на 40-те е било приемано като навлизане в една друга, много по-уравновесена възраст, която носи нужният респект в обществото и статут на почитан в семейството. Четиридесет лунни седмици трае обичайно и бременността на жената – т.е. За този период от време се образува новият човек. Естествено е фолклорното съзнание, което не прави разграничение между живота на земята и живота отвъд, да търси едни и същи символи и да ги изразява по време на земното съществуване на едно човешко същество и след това, когато то се пресели в други измерения. Затова и 40 непрекъснато се повтаря – толкова дни родилката “се очиства” след раждането, новопоявилият се човек може да бъде представен пред обществото на четиридесетия си ден, обичайната карантина при болест е била 40 дни, вярва се, че четиридесет дни след смъртта на човек душата му се възкачва в небето.

За питагорейциге, за християните и за окултистите числото 40 е най-важното число от тези, които са по-големи от 10. Древните вавилонци пък приемали 40 за число на съдбовни и важни периоди, в които е нужно да проявиш търпение. Толкова са дните, в което съзвездието Плеада (което българите наричат Квачка, защото виждат звездите от него като 6-7 пилета) не се вижда.

Числото 40 е на особена почит и в много други древни култури. За изряилтяните и мюсюлманите числото 40 е свързано нй-вече със смъртта и прехода в задгробния живот. Те, както и православните християни между другото, вярват, че душата на умрелия се лута четиридесет дни на местата, които човекът е посещавал приживе. Точно такова е и вярването на учението Анги Йога, според което четиридесет дни душата на човека тихо живее близо до мястото, което е обитавал. Особеното присъствие на това магическо число може да се разпознае и в някои изрази устойчиви изрази или легенди. Една от най-древните ислямски приказки е тази за “Али Баба и четиредесетте разбойника”. В английски език съществува израз “човек с 40 лица”, с който се описва лицемерен и неуловим в отношението и поведението си човек. И до днес в много езици можем да срещнем 40 като синоним на “много” в смисъл на дълъг период от време – “За да разбереш хората, трябва да живееш между тях четиридесет дни”, казва една арабска поговорка. “Животът започва на 40”, пък казват и днес европейците, имайки предвид, че това е горе-долу времето, в което децата ти са пораснали толкова, че да не са зависими непрекъснато от теб, кариерата ти е в своя пик, а младостта все още не си е тръгнала от тялото ти.

Библейското 40

Много хора мислят, че символиката на числото 40 идва единствено от Библията. Въпреки че не е съвсем така, истина е, че за християните то е специално и сакрално, защото бележи знакови събития от живота на Христос, както и на пророците и светиите. Периодите на бедствия и изпитания в Израел са отброявани спрямо 40, а точно толкова дни трае и всемирния потоп. Ной, който възражда човешкия род, пътува със своя Кораб 40 дни и 40 нощи. В търсене на Обетованата земя след като напуснали Египет, израилтяните се скитали из пустинята 40 години, водени от Мойсей. За толкова време Господ смята, че ще измре поколението, което е сторило зло пред него.

В пустинята 
Христос пости 40 дни, докато е изкушаван от Сатаната. В Новия завет числото 40 е свързано повече с молитвата, поста, въздържанието от всичко светско и очистване от греховете. Великият великденски пост трае 40 дни до Възкресение Христово. Това е време, в което не само чрез храната, но и чрез мислите и делата човек трябва да се върне към Бога, като загърби изкушенията на материалния свят. Постът преди Коледа също трае четиридесет дни и има задачата да върне съзнанието и душата в по-чистия им духовен вид.

40 по български

С раждането си всеки човек попада в своя личен цикъл от 40. В традиционните вярвания, ако една жена роди момче, тя може да се върне обратно в обществото (респективно в църквата) четиридесет дни по-късно. Днес практиката новороденото дете и неговата майка да не излизат и да не се събират с други хора, освен с най-близките от семейството, е отживелица. Все още обаче има места, където хората продължават да спазват тази забрана. В някои села дори, ако новороденоте е момиче, майката и бебето не излизат 80 (2х40) дни извън границите на дома. Според народното съзнание това е времето, в което родилката се намира между живота и смъртта. Преди да е навършило 40 дни пък бебето е реално застрашено да умре, а тъй като не е кръстено, тогава ще се превърне в зловещо и опасно същество. То няма да може да се пресели на небето и ще кръстосва земята в търсене на майка си. И както са вярвали старите българи, такова същество трябва да намери родилка и новородено, за да ги убие или да се всели в тях. Четиридесетдневният период след раждане завършва със специален църковен ритуал за майката с бебето, последван от т.нар. обичай Погача.

Ако строгата българска обредност при новородено дете и неговата майка не се спазва така стриктно, то ритуалите, свързани с числото 40 и смъртта са устойчиви и в съвремието ни. Според народните вярвания след края на живота си на земята душата остава да обикаля между нея и небето 40 дни. На 40-ия ден се прави т.нар. равнение на гроба, за да може душата да се приготви за дълъг път. Точно това е и периодът на дълбок траур, в който в дома на починалия не трябва да се меси хляб с квас, мъжете не бива да се стрижат и бръснат, не бива да се вдига шум или да има много светлина в къщата. Всяка сутрин през този четиридесетдневен период жените ходят на гроба на починалия и го преливат с вода и вино. Първият голям почен се прави на 40-тия ден, когато се организира трапеза на гроба. В празничния народен календар има и празник, наречен Младенци. Той съвпада с деня, посветен на Св. 40 мъченици – 9 март. Този ден е нещо като гранична зона, в която “слънцето се обръща към лятото” и животът се възражда – това е време, в което вече може да се сее и сади, животните се будят от имен сън или излизат от бърлогите си, а неомъжените момичета сънуват за кого ще се омъжат. Според празничната обредност на този ден трябва да се изпекат 40 специална хляба във формата на кукла, да се навият 40 сарми, да се напълнят 40 чушки, да се сипят 40 аши вино и толкова ракия, да се изядат 40 залъка и да се изпият 40 глътки вода.

40:4 факта

    - В България 40-тия рожден ден не се празнува, заради вярването, че, бидейки в средата на живота си, предизвикваш неговия лош обрат. Съществува поговорката “Който празнува 40, не стига до 50”. Можете да си организирате тържество обаче на следващия ден след деня на раждането ви.

    - 40 годишният сватбен юбилей се нарича “рубинена сватба”

  • 40 е най-големият номер, който е отброяван на улица “Сезам” от прочутото телевизионно шоу
  • английският израз “40 мигвания” означава кратка дрямка
  • 40” е името на песен на U2 от албума им War от 1983 година
  • работната седмица в една голяма част от Западноемропейските страни е 40 часа.
  • В хиндуизма най-популярните религиозни молитви съдържат 40 куплета.
  • Мохамед се моли в пещерата 40 дни, след което има 40 последователи, чрез които да разпространява исляма.
  • Бройката 40 за разбойниците от известната приказка за Али Баба от “1001 нощ” всъщност е метафора със значение на “много”
  • Forty Shades of Green (40 нюанса на зелено) e израз, който се употребява за Ирландия. Популяризиран е от кънтри певеца Джони Кеш в едноименна песен от 1961 година.


    * текстът беше публикуван във вестник „Преса“ през ноември 2013

Tags:

… и взимайте по-често душ
Извинявам се предварително на всички мъже, които взимат душ два пъти на ден, не носят два дена една и съща риза, сменят си ежедневно чорапите, мият си зъбите сутрин и вечер и се бръснат преди да са заприличали на обидени от живота чичковци. Текстът, който предстои, е написан изцяло вследствие на моята женска, физическа сетивност, излята в думи. И тъй като това е най-адекватният начин на съпротива, на който съм способна в случая (все пак няма как да натикам под душа хиляди мъже между 60 и 160 кг), ще се опитам да се отдалеча от натрапчивия аромат на човешко нечисто, който вилнее в емоционалната ми памет, и да превърна гнева на обонянието си във вид писание.

По миризмата им ще ги познаете

В книгите за индианци, които четях като дете, в портретите на доблестните каубои обикновено влизаше и кратко описание на миризмата им. Ухаеха на тютюн, кожа, конска и своя пот и уиски. За индианците никога нищо телесно ароматно не се споменаваше, може би защото авторовите епитети, свързани с описанието на ухание, бяха впрегнати предимно да пресъздават мириса на някоя и друга изпушена лула на мира. Онази ароматна среда, в която съществуваше всеки достоен каубой обаче, за мен беше истинския пълнеж на израза “ухание на мъж”. И странно, идеята за този всъщност доста отблъскващ микс от думи изобщо не предизвикваше у мен бърчене на нос в погнуса. Тъкмо напротив – някак поетично под ноздрите ми се възцаряваше ароматен облак, в който нюанса на кожа и кон (ама не пот, а просто кон) надделяваше силно над останалите физиологични подробности.

Действителността обаче далеч не е като тази в книгите. Разбрах го още в тийнейджърските си години, когато пубертетът на момчетата в класа взе да се изразява най-вече като тежка, силна миризма от неконтролирано и отчайващо непочиствано тяло. Беше време, когато осемдесет процента от населението се къпеше един път седмично и дори собствената ми майка вярваше, че през зимата душовете трябва да са разредени, за да не съм настинела. Признавам, имах около едногодишен период, в който почти на буксир ме вкарваха под душа, но все пак бях в извинителната възраст на дванайсетгодишните. С момчетата обаче нещата стояха по друг начин. Дезодорантите се построиха плавно в стаите им едва, когато оттам излязоха колекциите мач бокс, кибритени кутии и пластмасови войничета. Ползваха ги плахо, предимно за заличаване на последиците от вече осъществено обилно потене на кварталното игрище. Пръскаха ги и зад ушите си, защото по онова време много много не знаехме каква точно е разликата между дезодорант и парфюм. Твърдя със сигурност, че ежедневното взимане на душ така и никога не стана практика на една забележителна част от тогавашните момчета, днес – четиридесетгодишни мъже. И което е плашещо, макар и в намаляваща прогресия, същото се случи и с няколко следващи поколения.

Митът за мърлявия по природа българин

“Прост и нечистоплътен народ сме и такъв ще си останем”, ми каза това лято един симпатичен мъж с кола за шестцифрена сума, докато изпод косматите му мишници на талази се стелеше мириз на вкиснато. Не събрах сили да го разубеждавам, виждайки в присъствието му най-голямото доказателство за собствената му теза. Всъщност обаче историята на нашето чувство за чистота не е точно такава. В онези средни векове, когато и ние сме имали царе, хигиенната практика на българина е била далеч по-добра. Както поетично раказваше една моя преподавателка по старобългарски език от университета “покрай реките ни моми с дълги бели ризи са перяли ежедневно дрехите си, миели са косите със сапун с билки, а чистите им току-що сплетени плитки са удряли меките им бели, боси пети…” За мъжката хигиена от това време също имаше версия, според която бръсненето (без мустаците) е бил ежедневен ритуал, а умиването на краката, мишниците и деликатните места – задържителна сутрешна и вечерна практика. Само за сравнение ще припомня известните факти от френската дворцова история например, според които Луи XIV се е къпал един единствен път в живота си, перуките са прикривали плодовити семейства въшки, а парфюмите са били създадени с единствената цел да тушират носещата се из златните дворцови зали зловонна човешка смрад. Така че, спокойно – лошата хигиена не е изначална българска черта, тъкмо напротив. Нещата се обръщат някъде в дългите векове на тъмно селско съществуване, откогато идва и така популярният все още на доста места в България поздрав “Честита баня!”.

Уханието на съвременния BG мачо

Да си мачо в България е въпрос на нещо повече от престиж. В страна, в която показността е на първо място, все още има мъже, които живеят с майките и бабите си в панелни гарсионери  до табелата на града, но карат скъпа кола, имат дебел златен или сребърен ланец около врата, носят предимно черно и имат чанта диагоналка. Другите да те смятат за голяма работа е много по-важно от това наистина да си голяма работа. И чудно как в цялата тази показност елементарната чистоплътност все още не може трайно да се намести. Тези момчета смятат парфюма и дезодоранта не за част от хигиената, а за още един начин да демонстрират криворазбрания си мачизъм. Поради тази причина считат за необходимо да се къпят и ароматизират само, когато ще се показват в някакъв вид общество – чалготека или ресторант най-често. Места като кина, молове, гостита у приятели или просто разходка на улицата следователно не заслужават да бъдат удостоявани със специален аромат – там момчетата могат са се появяват в анцуг, ухаещи на вчерашното следобедно “мачле” с момчетата, чесновия остатък от сутрешната шкембе чорба за изтресняване или мириса на мръсни дрехи, дълго стояли на кълбо в гардероба.

Преди време по стечение на лични обстоятелства редовно се разхождах сутрин в един от най-големите парижки паркове. В него от години ежедневно тренират парижките пожарникари. Налага се да уточня, че парижкият пожарникар по нищо не прилича на българския такъв. Няма и помен от бирен корем или разпищолен външен вид – тези перфектно тренирани мъже всеки ден покриват определени нормативи, за да са в постоянна отлична форма и да са ефективни на терен. Правят сутрешния си крос на групи и почти ежедневно се случваше неколкократно да минават покрай мен. Първите пъти инстинктивно блокирах обонянието си като започвах да дишам през устата, очаквайки потната воня да се забие в ноздрите ми. Една сутрин обаче съвсем случайно попаднах в лекия повей, който се носеше след пожарникарите. Ухаеха на прани, изгладени дрехи и току-що избръснати мъжки лица. Практиката от времето на Луи XIV очевидно отдавна си е останала в една друга цивилизация, далеч от съвременната, където да си чист означава да си миеш зъбите редовно и да вземаш поне един душ дневно. Развиват се хората…

И малко преди да ви замирише…

съм длъжна да оправя една възникнала полова несправедливост. С огромно прискърбие трябва да призная, че сред българското общество на смърдящите нечистоплътковци има и плашещо количество дами. За него имам друго обяснение, достойно обаче повече за страници на женско списание, поради тънката физиологична лексика, която би се наложило да употребя. Единственото, което мога да кажа накрая, е че едно от най-евтините и гарантиращи успех и здраве земни удоволствия е личната хигиена. При това изобщо не е скъпо – най-обикновения тоалетен сапун струва деветдесет стотинки. Парфюмът пък е нещо, което можем да ползваме цели три месеца, така че ежедневно това приятно ухание ще ни струва не повече от лев и петдесет.

Tags:
авг-30-2012

Чисто и просто

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Защо е важно да не ухаем на необуздана човешка природа и как парфюмът работи за имиджа ни

“Честита баня!” е традиционна реплка за нас, българите. В последните години я употребяваме уж повече на шега, но истината е, че една неприлично голяма част от българското население си честити изкъпването съвсем насериозно. Просто защото до ден днешен то е рядък лукс, на който то подлага тялото си най-много един път седмично.

Силата на уханията

Обонянието е едно от най-силните човешки усещания. Благодарение на него не просто се запознаваме с околната среда и хората покрай нас, но и запомняме случки, възприемаме с удоволствие или неприязън, събуждаме емоционалната си памет. Често си създаваме впечатление за един човек основно според уханието, което се носи от него. И ако сред първите неща, които хората забелязват у нас, са силуетът, усмивката и косата, то най-трайно оставаме в съзнанието им най-вече с миризмата си. В този смисъл, колкото и добре да изглеждаме, колкото и очарователни да сме, ако от нас се носи миризма на нечисто, ще останем у другите неприятен спомен за себе си. При следващата ни среща те неволно ще пристъпват към нас с подозрение или умишлено блокирани сетива, което ще направи комуникацията помежду ни сложна или предубедена.

Хигиенни традиции

Мит е, че българите по природа са нечистоплътни. Когато селските ни девойки са миели косите си на реката, а мъжете ежедневно са се бръснели под цъфналите дървета в дворовете си, френските благородници са носели перуки, за да крият въшките си. Самият Луи XIV, известен като краля Слънце, не се е къпал нито един път в живота си, защото страдал от истинска фобия от болести и бил убеден, че една баня може да го разболее смъртоносно. В мюсюлманската традиция добрата хигиена е част от вярата, затова и твърденията, че турското робство било отучило българите да се къпят, е чиста проба манипулация. В годините на европейския ренесанс френската буржоазия създава парфюмите, за да прикрива със силните им аромати собственото си нечистоплътие. В селската българска среда по това време уханията са природни – лавандула, босилек, роза или мащерка.

В началото на миналия век ситуацията с хигиената по нашите географски ширини е плачевна. В домовете на гражданите няма бани, къпането се осъществява един път седмично в обществена баня, където се ходи ритуално. На село нещата си остават прости – миенето на очите и краката е задължително всеки ден и всяка вечер, но пък останалото – един път на сезон. Тази традиция оцелява десетки години, въпреки че постепенно банята става задължителна част от домашното пространство и престава да бъде лукс. Всички сме чели и онези подканящи гражданите към хигиена табели от времето на социализма, в които се говори за баня веднъж седмично. Дори лекарите от това време препоръчват през зимните месеци къпането да се разреди, за да не се разболеем, а косата да се мие един път на две седмици, “за да не се изтощи”…

Българинът и ароматите

Голям срам е в страната, където се ражда и отглежда една от основните съставки на класната парфюмерия – българската роза – населението масово да ухае на… необуздана човешка природа. Факт е, че осемдесет процента от българите не смятат за нужно да взимат душ поне един път на ден и не виждат никакъв смисъл в ползването на дезодоранти и ежедневна освежаваща козметика. Че е така можете да се убедите, ако се качите на което и да е обществено превозно средство или просто да се разминете с няколко човека на улицата. Много хора все още вярват, че честото къпане е вредно, защото изсушавало кожата, изнежвало и изобщо било чисто и просто глезня. Наскоро изпаднах направо в недоумение, когато приятел зъболекар ми каза, че у нас масово хората мият зъбите си от дъжд на вятър, въпреки рекламите за пасти за зъби и профилактиката. Големите марки за масова козметика пък, в желанието си да продават повече, подклаждат антихигиенните тенденции като рекламират дезодоранти със 48 и 72 часово действие. И така следностатистическите чичо и леля от който и да е български град приемат за съвсем нормално да не припарват до топла вода и сапун поне за три дни, колкото е ефектът на “дезодорантът от телевизията”. Всъщност това е чисто и просто маркетингов трик, който обаче умело успокоява българите, че да си лягаш с препотеното от деня тяло и да излизаш сутрин за работа с миризмата на чаршафите, си е съвсем окей. Ако пък ти е толкова важно да ухаеш на нещо различно от естествената телесна миризма, взимаш си един дезодорант с тридневно действие и си готов!

Уханията и етикетът

И докато у нас можеш чудесо да се ориентираш на кой квартал кога се спира топлата вода по смрадта в автобусните линии, които го обслужват, в етикетните норми на цивилизования свят за парфюмите и хигиената се говори като за храна – приемат се за необходимост. Нечистоплътните някога французи днес най-често взимат вана един път на ден. Предпочитат да го правят сутрин след ставане от сън. Задължително мажат телата си с ароматни лосиони и взимат бърз душ преди лягане. Германската чистоплътност е пословична – досега не ми се е случвало да срещна представител на тази култура (изключвам битническия лайфстайл на немските туристи с ортопедични сандали и раници с размери на четирикрили гардероби), който да ухае на нещо различно от сапун, дезодорант и парфюм. Във Великобритания младите девойки са били учени да се грижат ежедневно за чистотата си, а ароматните сапуни са били съхранявани под ключ в семейството като особена ценност.

Според етикета парфюмът трябва да се ползва ежедневно, но не натрапчиво. Ароматните капки се слагат на точно определени места – на всички сгъвки на тялото като тези зад коляното и лакътя например, зад ушите, на челото, на врата, където започва косата и на вътрешната страна на китките. На повечето от тези места минават вени и пулсирането на кръвта по тях активира аромата на парфюмната формула.

Малко уханни правила

  • Добрата хигиена изисква да взимаме душ поне два пъти дневно – сутрин и вечер. Същото се отнася и за миенето на зъбите.
  • Дезодорантът не заменя парфюма и обратно. Той има задача да регулира работата на потните жлези – нещо, което парфюмът не може да направи.
  • Косата може да се мие всеки ден – продуктите днес са измислени така, че да щадят косъма.
  • Лосионите за тяло помагат на кожата да поддържа хидробаланса си, като в същото време ухаят приятно. Ползвайте ги.
  • Неприятната миризма може да развали и най-добре поддържания имидж.
  • През лятото избирайте дрехи, върху които не личат петната от изпотяване под мишниците. Ако ви се наложи да носите такива, можете да избегнете петната като поставите на ръкавите под мишниците тънка дамска превръзка.
  • Не прекалявайте с парфюма! Ароматът трябва да е дискретен и ненатрапчив. Можете да го подновявате на 4-5 часа.
  • По-добре е да използвате по-евтин парфюм отколкото никакъв.
  • Няма нищо по-секси от чист мъж, който ухае приятно. Повярвайте ми, чистотата не е критерий по който ние, жените, определяме сексуалната ориентация на един мъж.
Tags:
авг-2-2012

Плажни картинки*

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Не забравяйте, че около басейна или на брега на морето всички искат да си почиват, затова бъдете тихи и се грижете за доброто прекарване и на другите около вас.

Плажът е особено място. То има всичките характеристики на обществено пространство, защото там хората се събират доброволно, извършват горе-долу една и съща дейност и се очаква да се съобразяват с определени правила. На пясъка уж всички изглеждаме равни – стари, млади, дебели или слаби, но полусъблечени и в леко безотговорното състояние на хора в отпуска. Някой лежи изпружен под слънцето, друг чете книжка под чадъра, дечица копаят в пясъка, баби стоят до коленете във водата с ръце на кръста, красиви момичета грациозно се разхождат по плажната ивица, а съвременни гларуси ги дебнат с очакване за флирт… Позната, мила картинка!

Всички знаем обаче, че приятното плажно време може да се превърна в досадно, а и направо стресиращо преживяване, ако попаднем в някои неочаквани ситуации. Най-често, разбира се, те са свързани с възпитанието и поведението на хората около нас. Ето защо, за да не ставаме жертва на нечие плажно невъзпитание или пък причина някой друг да превърне почивката си в ад, трябва да имаме предвид някои малки, но важни ограничения на отпускарската свободия.

Типични наши и чужди плажни навици

Ако си мислите, че плажното невъзпитание е само българска работа, грешите. Уверявам ви, че плажният простак е феномен, който можете да наблюдавате по всички световни плажове. Най-често ще го забележите още преди физическото му появяване на пясъка или край басейна. Изключително предвидливо, този тип турист се е научил дисциплинирано да става възможно най-рано, за да може необезпокояван да “резервира” най-добрите места на плажа, метвайки върху шезлонгите плажни кърпи. След това, вече със спокойно сърце, организираният плажуващ сяда някъде да пие кафе, да закусва или да се мотае почти до обяд – така и така местата му са резервирани.

Когато завърши сутрешния си ритуал, туристът пристига царствено с цялото си домочадие на плаж. Със себе си, разбира се, той носи всички нужни и ненужни плажни атрибути – надуваеми фотьойли с размера на американска холна гарнитура, допълнителна тента с разглобяема конструкция, басейнче за детето, набор кофи, лопатки, федърбали и топки, гумен кит в почти реални размери, два-три дюшека за разкош. Всичко това трябва някъде да се разположи, така че определеният от размера на чадъра и двата шезлонга място се оказва крайно недостатъчно. Така нашият човек полека завзема съседни територии – басейнчето например се оказва твърде близо до вас и сладкото по принцип детенце започва здраво да ви изнервя с крясъците си, да ви пръска с вода и да сипва пясък върху хавлията ви, докато припка с крачета до морето. Баба му пък е готова на всякакви жертви в  името на детето и затова неконтролируемо крещи след него, пее песнички и копае формички в пясъка. Съпругата на нашия типичен плажен простак го играе отегчена по принцип и затова винаги и за всичко има шумни претенции. Когато детето започне да я дразни със сънливия си плач, тя  така гръмко му се скарва, че и съседите по чадър ги хваща страх. За да се отлъчи за малко от  целогодишните си семейни задължения, майката обикновено се отдалечава максимално от летния фамилен бивак, и така може да се окаже, че когато вдигнете главата си от вашия шезлонг, ще се натъкнете на нейните пети току пред носа ви. Цел на пребиваването й е да е неангажирана с детето си, но от време на време се налага да се включва във възпитанието му, най-често крещейки някаква забрана. Това пък активира бабешкия инстинкт за защита на внучето и бащиния – за избягване на скандали, и така след секунди се оказвате във водовъртежа на една типична семейна караница, в която никой не знае какво иска. Съседите по чадъри се правят, че не чуват, някои надигат сънливи глави и с упрек поглеждат към разгорялото се плажно семейно огнището, отнякъде дори може да се чуе и нечие “шшшшшшт”.

Когато минискандалът утихне за малко, защото детето е приспано, бабата се е кротнала, а майката е заета да чете жълта преса, идва времето на бащата. Типичният плажен простак има няколко любими навика – да спи на плажа, хъркайки и пуфтейки, да пие бира, оригвайки се, и да играе карти или табла с някой верен другар. Всичко това той прави така невъздържано и първично, че вие започвате да се чудите дали всъщност той наистина не е сам на плажа, а на вас само да ви се струва, че и вие сте там.

Непоносимият плажен “етикет”

Няма такова нещо като специален плажен етикет, разбира се. Да се държим така, че да не притесняваме другите обаче, е наше задължение. Всеки очаква на плажа да се наслади на слънце, спокойствие, тишина и време за себе си. Който предпочита коктейлите, музиката и ваканционния екшън на пясъка, трябва просто да отиде на определените за това плажове или да си намери уединено плажно парченце, скала или островче, където да не пречи на никого с навиците си. И тъй като такива самостоятелни плажни ивици у нас вече почти няма, редно е да се дъжим уважително към останалите хора и природата. В този смисъл е абсолютно задължително да почистваме мястото си след плаж, независимо дали има хора, които да се грижат за това. Те ще почистят в края на деня или на следващата сутрин, а дотогава никой не е длъжен да търпи летящите празни пластмасови бутилки, фасовете и огризките от ябълки наоколо.

Едно от най-непоносимите неща на плажа обаче е моментът, когато някоя добре организирана компания реши да се настани до вас. Тогава се започва едно шумно разпределение на местата, шеги и закачки, които не ви засягат, но се налага да слушате, телефонни разговори на висок глас, игри с топка, обсъждане на изминалата нощ и планове за предстоящата… Не дай си боже да мине примерно двойка продавачи на диня или сладолед! Тогава стартира масово тичане из плажа, деца врънкат родителите си за пари, майки ровят в чантите си за портмонета, навсякъде около вас се носят въпроси от рода на “Искаш ли сладолед?”, “Ванилов или шоколадов?” и “Кой още иска диня?”… След това компанията решава примерно да си наеме водно колело. Започва нова офанзива за отразяване на мероприятието с всякакви телефони и фотоапарати, част от децата неудържимо реве, защото още не е на борда, другата пък шумно ликува, а вие се молите и това скоро да свърши, за да продължите да си почивате. За да се отървете от групата, решавате да поплувате. Морето обаче е заето от други участници в плажното шоу. Младежи играят водна топка, други пък се затичват от брега и нагорещени от слънцето се гмурват с дивашки крясъци във водата, точно до вас някоя нововлюбена двойка романтично се гушка, а от другата стана застаряваща лелка лениво гребе с ръце върху дюшека си.

В края на почивката се прибирате у дома с една единствена надежда – да си починете от почивката.

Правилата на добрия плаж

Ако отивате на организиран плаж с чадъри и шезлонги, изберете своето място тихо – не е нужно всички да разберат, че идвате.

Никога не завземайте повече място от определеното. Много е неприятно някой да се настани в сянката на чадъра, който плащаш или да завземе част от пътеката с още чадъри или плажна мебел. Ако един чадър не ви стига, вземете си още един.

В случай, че сте с дете на плажа, гледайте да сте по-близо до морето, за да не се налага някой да е “командирован” на брега с детето, а и за да избегнете тичането по пясъка.

Избягвайте да говорите по мобилните телефони или поне го правете малко и говорете тихо.

Никой не може да определи как точно да сте облечени на плажа, но все пак нека дадем някои насоки – стринг долнищата (популярни като прашки…), особено за мъжете, изглеждат вулгарно. Огромните бижута и гримът нямат място на плажа. „Увеселителни“ уреди като плейъри или компютри трябва да се слушат със слушалки. Плажът не е модно дефиле, така че не е необходимо да сме брандирани от хавлията до шнолата.

Уместни са всички плажни дейности, които не обезспокояват останалите хора. В този смисъл не е добре да играете с топка или федърбал сред кротко почиващи курортисти.

На плаж се ходи в добро здраве. Препилият или болен човек е редно да си остане в стаята. Това е добре не само за останалите хора, но и за личното му здраве.

Ако плажната ивица е особено населена, гледайте да постелите хавлията си поне на три педи разстояние от другите до вас. Не е необходимо да си дишате в носовете или да си хвърляте пясък по главите, докато ходите наоколо.

Спазвайте правилата за безопасност на плажа. Не е голямо геройство да влезете с дюшек при червен флаг.

Когато хапвате сладолед или сочен плод на плажа, моля ви, не сърбайте шумно! Никой не иска от вас да ядете с нож и вилица на пясъка, но все пак, бъдете възпитани.

*статията беше публикувана във в.“Труд“

Tags:
юли-3-2012

Хотел “Звездоброй”

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Във високия клас хотели имате право на 24 часово обслужване, дистанционно за осветлението, чехли, халат и… оплакване по всяко време

Мария Касимова

Част от приятното прекарване на уикенд или ваканция е хотелът, в който отсядаме. Всъщност от това дали отсядате в чисто и елегантно място или пък сте принудени да спите в нещо подобна на хижа зависи какви впечатления изобщо ще имаме от приключението. Случвало ми се е да спя в един от най-красивите европейски градове – Париж, но в хостел, където трябваше да деля стая с още дванайсет момичета. На всичкото отгоре се наложи да държа раницата си под възглавницата от съображения за сигурност. Вярвайте ми, години минаха, докато отново се реша да се върна в града и да го видя с други очи. Наистина се насладих на красотата му едва, когато бях настанена като важна особа в петзвезден лукс, където банята беше голяма колкото тогавашния ми апартамент в София.

Факт е, че българите нямаме особена представа с какво трябва да разполагаме в един хотел според категорията му. Друг е въпросът и каква е категоризацията на хотелите у нас. Като всичко побългарено, стандартите тук са различни и много често петте звезди, които се мъдрят до името на хотела, са просто част от артистичното виждане на автора на логото. Разбира се, често тази артистичност си е чиста доза измама с цел да се заблудите – като с анцузите АдиБас.

Един пътуващ българин

Българите обичаме да се самоиронизираме и това е чудесно качество. Чували сте вицове и подигравки за нашенци по света, но днес ситуацията не е съвсем такава. В последните години българите пътуват много и вече познават добре хотелиерските правила. Още по-хубавото е, че започват и да си търсят правата, когато не са удовлетворени от обслужването – нещо, което социалистическият морал не възпитаваше.

Първото нещо, което разбираме, когато добием достатъчно хотелска култура обаче е, че това, което виждаме на снимката в туристическата агенция или в интернет сайта съвсем не е действителното състояние на хотела. Имайте предвид, че деветдесет процента от оплакванията на туристите в света са свързани именно с този факт. Хотелският мениджмънт умее да продава добре и затова снимката на уж стандартна стая в хотела всъщност е тази на луксозната и при това е направена непосредствено след ремонта преди десетина години. Често снимките се правят с обктив, който разширява образа и така миниатюрната стая изглежда просторна, а гледката от прозореца – същински пейзаж. Когато правите резервации по интернет, винаги искайте потвърждение точно в каква стая ще сте настанени, както и подробности за нещата, които биха ви интересували – дали например наистина има интернет и той платен ли е, какво значи “хотелът разполага с паркинг” (защото понякога се оказва, че той е до хотела, независим е и поради тази причина е и платен) и какво има в спа центъра и фитнеса. Преди година бях в гръцки хотел, който на сайта изгледаше като дом на гръцка богиня, а в действителност трябваше да обитавам стая с три легла, между които се провираш с глътнат корем, кухненски бокс над главата и баня, в която се къпеш, седнал върху тоалетната.

Правилата на звездите

В много препоръчван хотел на старозагорските минерални бани, който претендира да има петзвездно обслужване, ме изгледаха като нагъл робовладелец, когато попитах къде е момчето, което ще ми пренесе багажа. В краяна сметка изпратиха една възпълна възрастна жена, на която ми беше неудобно да връча тежкия си куфар и в крайна сметка си го влачих сама из коридорите. После пък се оказа, че климатикът бил настроен фабрично, така че ако искам да ми е по-малко от 35 градуса в стаята, трябвало да отворя прозореца вечерта, защото “то вечер става хладно, госпожа”, както ми каза дамата от рецепцията. Нагледали сме се на такива абсурди. В цивилизования свят си има правила за категоризацията на хотелите, както и за поведението на персонала. В четири и петзвездните хотели, където се звездите гарантират комфорт и лукс, клиентът е цар. Задължително е да има пиколо, който да ви посрещне, да паркира колата ви, да пренесе багажа до стаята ви и да се погрижи с усмивка за всичко, от което имате нужда при пристигане. Този така важен човек в хотела обикновено живее от бакшишите, така че е задължително да му дадете нещо за труда. Обичайният бакшиш в Европа е едно евро, у нас – един лев. Разбира се, не е невъзпитано да му дадете и повече.

Задачата на рецепционистката е да ви посрещне с усмивка и поздрав за добре дошли. В хотелите с истински добър мениджмънт обикновено има някаква приятна изненада за гостите – кана със студена вода и лимон, бонбони или свеж плод още при пристигането. Администрацията трябва бързо да обработи резервацията ви и още на място да ви осведоми катва стая получавате – с изглед, с двойно брачно легло (не две долепени), до асансьор или с по-малък балкон. Имате пълното право да я видите и да поискате да ви я сменят поради някаква причина, за която не сте били уведомени. Рецепционистката няма право да задържа личните ви документи, но да ви осигури напитка или забавление, ако й се налага да обработва документите по престоя ви по-дълго. След като се настаните, тя и пиколото са тези, които се грижат нищо да не ви липсва. Във високите катгории хотели имате право да ги притеснявате по всяко време и да искате от тях различни услуги, разбира се, предлагани в хотела.

Какво да очаквате според звездите

    Единичната стая в четизвезден хотел трябва да е 16 кв.м, а двойната – 22 кв.м. Трябва да имате маса с мека мебел, халат за баня, козметични принадлежности, тоалетка, лоби бар, голямо и комфортно фоайе, закуска на шведска маса с обслужване по стаите. Към тоалетните принадлежности спадат дори и малка четка и паста, въпреки че все по-л;малко хотели предлагат тази екстра. Можете обаче да попитате – обикновено имат запас за закъсали със зъбната хигиена.

    Петзвездният хотел трябва да има всичко това, което очаквате в четиризвезден плюс още екстри. Той ще ви предложи единична стая от 18 кв.м. и двойна – минимум от 26 кв.м. В стаята ви трябва да има специално посрещане – цветя, вода, плодове или бутилка вино като комплимент. За тази категория трябва да можете да си поръчате храна в стаята денонощно, въпреки че често за през нощта менюто е а ла карт. Тук, както и при четирите звезди, е редно да има сейф в стаята. Минибарът трябва да е богат и винаги зареден. Осветлението и техниката е редно да се ползват с дистанционно. В банята трябва да има както душ, така и вана. В някои хотели има дори вани тангентор и специална стая за обличане с маса за гладене за всеки случай. Задължителни са четката за дрехи, гъбата за почистване на обувки, малък сет с игли и конци. Зареждат е винаги по две рула тоалетна хартия, както и тоалетни кърпи, тампони за чистене на грим и пълен комплект тоалетни принадлежности – шампоан, балсам, лосион за тяло, душ гел и мляко за почистване на грим. Тези продукти трябва да са направени специално за хотела и да носят неговото лого или пък да са на престижна козметична компания в размире, подходящи за хотел. Високиют клас хотел предполага да сте обслужени от хора, които говорят поне три общопознати езика и умеят да комуникират спокойно на тях. В петзвезден лукс трябва да имате услуга химическо чистене от врата до врата, гладене и лимузина, които се заплащат допълнително. Всеки път, когато ви срещнат, работещите в хотела трябва да ви поздравяват, независимо на каква позиция са. Вие е редно да отвръщате със същото. Най-често в ресторанта на хотела обслужват професионални сервитьори и едно от етикетните изисквания към тях е да не се усмихват… с открити зъби. Когато консумирате нещо в ресторанта или лоби бара, можете спокойно да запишете сметката на стаята си, като оставите бакшиш на място. Възнаграждение може да се остави и на камериерката, особено ако е спазвала добре задължениета си – да е невидима, да не ви притеснява с присъствие и въпроси, да не преорганизира, а малко и леко да внася ред в нещата ви, да оправя леглото и да поддържа чистота. Вв високия клас хотели стаите се преглеждат два пъти – сутрин за основно почистване и освежаване, и вечер – за нощна подготовка. Тогава се дръ пат плътните завеси и се оставят малки нощни подаръци или аксесоари – може да е шоколадов десерт с надпис Лека нощ, цвете или изобщо знак на внимание и гостоприемство.

    Малките задължения на добрия клиент

  • Персоналът в хотела е на вашите услугиу но не ви е слуга. Дръжте се с него възпитано и с подобаващо уважение.
  • Отговаряйте на поздрав и благодарете. Винаги е вного приятно.
  • Не нарушавайте спокойствието на останалите хора в хотела. Стаята не е място за шумни купони или напиване. Ако сте в стая за непушачи (то вече няма друга възможност) наистина не пушете! Първо ще долети пожарната охрана и второ – след вас ще мирише лошо на следващия клиент.
  • Когато искате да оставите бакшиш на камериерката, оставете го на нощното шкафче или на бюрото, но така че да е видно, че това не са просто забравени пари.
  • Оставените кърпи на земята в банята или стаята означава че искате да ви ги подновят.
  • Не си присвоявайте неща от хотела. Мина времето на крадене на кърпи, одеала и лампи “за спомен”.
  • Ако имате някакви специални изисквания към хигиената, престоя или каквото и да е друго нещо, обявете ги на рецепцията – тяхна е задачата да се погрижат те да бъдат спазени.
  • Никога не си озволявайте да мамите с минибара! Имайте предвид, че камерирката знае какво сте консумирали, така че ако ви питат на рецепция при напускане, не спестявайте нищо. Класата си е класа и вие трябва да сте част от нея.
  • Имате право да предявите всякакво оплакване незабавно. Най-често номерът на рецепция от стаята е 0 или 9, а там са длъжни да намерят решение за вас възможно най-бързо.
  • Когато не искате да ви притеснявайт или искате отново да почистят стаята ви, сложете приготвената табелка на вратата от страната на желаното от вас послание. Така няма да рискувате да нахълтат с прахосмукачка, докато спите например.
Tags:

Бъдете толерантни към хората на летището, не изпадайте в конфликти на борда и не хъркайте на рамото на непознатия пътник до вас

Има теория, според която можеш много да разбереш за характера на един човек, ако го видиш как шофира. Аз пък имам и други наблюдения – хората, когато станат пътници в самолет, показват една доста различна страна от себе си. Разбира се, това най-често се дължи на обикновен човешки страх, а той е в състояние да затрие всичко – образование, възпитание и адекватна реакция. Както можете да се досетите, класически английски етикет, предназначен специално за ситуациите на борда на самолет, няма. Все пак във викторианската епоха не са кръжали самолети… Има обаче много правила, създадени специално за по-доброто функциониране на големи групи хора, в тесни пространства или в при обстоятелства, които ни карат да се чувстваме притеснени.

Летищни ситуации

Летището е гранична и много специална зона. Това е място, където се срещат хора от цял свят, носейки със себе си не само багажите, но и религията, възпитанието и ценностите си. На тази обща територия те трябва да прекарат определен период от време, като се чувстват достатъчно добре. Идеята е, че и без друго пътуването те подлага на стрес, така че поне в моментите, когато сме на земята, между полетите, трябва да имаме базисните неща – добра храна, нормална тоалетна, места за разсейване (салон за масаж, стая за почивка, на някои летища кино или зала за игри) и малко уют. В този смисъл летището е толерантно място и ние като пътници трябва да съблюдаваме тази толерантност. То не може да бъде територия на конфликти от каквото и да е естество, затова всякакви политически или религиозни претенции трябва да отстъпят пред идеята за човечността и равенството. Случвало ми се е да съм свидетел на масова молитва на мюсюлмани на летището в Мюнхен. За хората това беше много важно и много лично тяхно действие, затова преди определения час бяха попитали властите на летището къде могат да проведат молитвата си. Бяха им определили специални места в залите, така че да не пречат на пътя на останалите пътници. Останах приятно изненадана колко толерантни бяха хората наоколо – минаваха спокойно покрай молещите се и тихо изчакваха събитието да приключи.

Обществени места като гари и летища винаги са свърталище и на всякакви хора. От гледна точка на етикета е важно да не притеснявате никого и да се стараете да не затруднявате функционирането на обичайния режим. Не е подходящо да влизате с огромни колички за багаж в магазините на летището например, защото така задръствате пътя на останалите. Ако влачите със себе си кабинен багаж (малък куфар на колелца например) трябва да го поставяте близо до себе си или в края на рафтовете, където най-малко ще пречи, но и ще ви бъде под око. Храненето е добре да става на определените за това места – за никого не е приятно да слуша мляскане или да бърше трохи от седалките за изчакване или почивка в залите. Що се отнася до пушенето – то вече е ясно. Става само и единствено в определените за това зони, независимо, че най-често изглеждат ужасно. В залата за изчакване, разбира се, може да се подремне. На всеки се е случвало обаче да види цели фамилии, изтегнати да похъркват по седалките, докато останалите хора се чудят къде да подвият крак. Когато около вас има повече хора, можете да подремнете само на своята си седалка. Съжалявам, но другите пътници също може да са изморени!

Грешки на борда

Една от най-любимите ми ситуации при пътуване е когато стюардесата повика пътниците да се качат в самолета. Най-често има една агитка бързаковци, която подскача като подгонена от оси и се втурва към гишето за последен чек. Така опашката става дебела и напрегната, а в крайна сметка никой не избягва чакането. Някои от авиокомпаниите имат практиката да качват на борда хората по редове – например първо се качват последните десет реда и бизнес класата, след тях следващите двайсет и накрая първите седалки в икономичната класа. И, разбира се, най-често на опашката са абсолютно всички. Когато е дадена подобна команда, тя трябва да се спазва, независимо от претенциите, които имате по принцип в живота. Защото, ако на борда няма ред, животът на всички е в опасност.

Качването на пътниците в самолета е един много особен процес. Точно като в градския транспорт има хора, които задъхано се втурват да си намерят мястото и тогава буквално залостват пътеката, за да подредят баааавно багажите си, да се огледат и да се настанят. Редно е в момента, в който откриете мястото си с помощта на стюардесата или сами, да поставите бързо багажа си, като имате предвид, че дамската чанта или тази с компютъра могат да седят и под седалката пред вас. Това, разбира се, ако не се паднете на авариен изход. Тогава целият багаж трябва да е над главата ви, а според международните изисквания седящите там трябва да владеят англииски, за да могат в случай на нужда да съдействат на стюардесата при извеждането на пътниците.

Веднъж настанили се на мястото си, можете да помолите да ви го сменят по една или друга причина само при извънредни случаи (иначе тези желание се предявяват при чекирането на багажа). Това става, след като бордингът е приключил и всички пътници са се настанили. Тъй като самолетът е тясно пространство, опитайте се да не притеснявате хората до вас, особено тези, с които седите едни до други. Това означава да не ги вдигате десетки пъти, да се извинявате, когато се наложи да го направите, да искате мнението им за силата на климатика, който сте си пуснали или лампата за четене. За никого няма да е приятно и ако съседът по стол му диша в лицето, пуфти, тресе се на седалката от нерви, смях или каквото и да е или заспивайки, си подпре главата на рамото ви. Имайте предвид и, че когато вие си пуснете седалката назад, за да подремнете, тя притеснява седящия зад вас, затова не го правете, когато се сервира храната например. Не е приятно и да усещате клатене на облегалката или нечии остри колена в областта на кръста, само защото “колегата” отзад нещо не го свърта и не му пука за вашето удобство. В такъв случай най-добре е елегантно да го помолите да спре, а ако продължи да ви претеснява, можете спокойно да извикате стюардесата, която да разреши проблема. Правилата в самолета са си военни и в този смисъл трябва да се спазват стриктно. Щом ви кажат, че трябва да загасите светлините, да изключите телефоните и да изправите седалките, направете го. От това зависи безопасността на всички.

Гафове по време на летене и кацане

  • Колкото и да ви е страх при излитане и кацане, не занимавайте с това другите хора и не всявайте паника. Ако имате нужда, прекръстете си се, помолете се тихо или се разсейвайте с нещо.
  • Когато се предлага храна на борда, не я приемайте за гурме. Тя е просто начин да ви забавляват, докато летите, особено в икономична класа. Затова запазете претенциите за “по-топло”, “по-студено” и “може ли повече” за истински ресторанти.
  • Алкохолните напитки на борда са за леко успокоение на нервите, не за напиване. Все пак това не е бар.
  • На дългите полети често се предлагат пакети на всеки пътник. В тях може да има маска за очи, сет с козметика и чорапи. Можете спокойно да ги ползвате. Чорапите са много полезни, защото краката се надуват по време на полет. Няма нищо неприлично да се поразтъпчете на борда, обути само в тях. Просто спазвайте добра хигиена навсякъде.
  • Фамилиарното отношение със стюардесите е недопустимо. Обръщаме се към нея на вие. Тя НЕ Е келнерка в самолет.
  • Когато се каже, че трява да останете по местата си до окончателното спиране на двигателите, това трябва да стане точно така! Винаги се намира по някой, който рипва да си вади багажа още докато машината паркира.
  • Мобилните телефони се включват, когато излезете от самолета. Тогава вече можете да се обадите на цялата рода да разкажете къде сте и как сте пътували. Дотогава обаче никой не е длъжен да ви слуша.
  • При кацане не е нужно да ръкопляскате на пилота. Това е стар американски обичай, който, кой знае защо, се разпространи и у нас. Няма нужда. Непременно обаче благодарете на екипажа, когато излизате от самолета. Това ще ги зарадва повече.
  • Не знам защо, но паркиралият самолет често се въприема като спрял набързо на спирка автобус – народът масово се впуска да си вади багажа, падат чанти върху глави, потни дами и господа се бутат… Спокойно, самолетът няма да тръгне преди да сте слезли, така че можете да останете  на мястото си, докато пътеката е по-свободна.
  • Когато в самолета има пътници, които трябва да се прекачат бързо за друга посока, те имат предимство при слизане. Обикновено ехикажът се грижи за тяхното своевременно извеждане, но не гледайте на тях като на нагли хора, които изпреварват опашката – налага им се.
Tags:

Вълшебният мъжки аксесоар се носи в официални и не толкова официални случаи и е знак, че изпитвате уважение към събитието, на което присъствате.

Вратовръзката е като автомобила – може да ви свърши чудесна работа или да ви създаде сериозни социални проблеми. И независимо дали я харесвате или не, дали предпочитате да я носите само в официални случаи или обичате да освежавате вида си ежедневно с това вълшебно платче плат, тя не губи своите позиции в модата и си има своите правила.

Кога и къде се носи вратовръзка?

От гледна точка на модата вратовръзката се е родила като почти единствена възможност на класическия джентълмен да изрази своя стил. В противен случай елегантното облекло за господа изглежда доста еднакво и като цветове, и като кройки.

Днес модата, разбира се, е извоювала свойта свобода, така че мъжът може да “оцвети” вида си по много различни и интересни начини. Вратовръзката обаче си остава класика. При това в етикетните правила тя може да даде мното информация за това как човека, който я носи, иска да бъде приет, каква е неговата работа, какъв тип е неговият характер и най-вече, колко е дебел портфейлът му. В този смисъл местата, на които е добре да сложите вратовръзка, не могат да са точно определени, защото демократизираната мода ни дава достатъчно добри възможности да сме елегантни и без вратовръзка. Но все пак класическото правило в етикета е, че дрес кодът, познат като “Formal” (елегантен) задължително изисква присъствието на този специфичен мъжки аксесоар. В степенуването на дрес кодовете всъщност това е първата степен, където вратовръзката е добре дошла – преди него са най-строго официалните облекла, определени от етикета като “white tie” (бяла папийонка) и “black tie” (черна папийонка). За да направите бързо разлика в нивата на обличане, ще ви кажа само, че с бяла папийонка се ходи на кралски приеми, на президентски балове и много изискани награждавания, в чийто покани това изрично е упоменато. В този етикет се носи фрак, а фракът и вратовръзката не се понасят, така че тя отстъпва място на бялата папийонка и белия нагръдник. Когато дрес кодът повелява черна папийонка, сменяме фрака със смокинг и така облечени спокойно се явяваме на бал, елегантно честване, премиера в La Scala например. Този тип елегантност отново трябва да бъде спомената в поканата ви, защото в противен случай вече нищо не ви спира да си облечете костюма с вратовръзката. Когато обаче в поканата ви пише просто “елегантно облекло”, “formal” или “semi-formal” вратовръзката ви тържествува – това е нейното време. Така нагласени можете да се появите на рожден ден, на служебно събитие, на театър. Добре е да спазвате този тип облекло и когато се явявате на интервю за работа. Запомнете, че вратовръзката е знак, че изпитвате уважение към събитието, на което сте поканени.

От вида на вратовръзката зависи как ще ви възприемат

Виждам подигравателните пламъчета в очите на тези, за които дънките са основна дреха и в ежедневието и за празник, но истината е точно такава – американският и европейският корпоративен свят обича да поставя кодове и да разчита знаци както в поведението ни, така и в облеклото. Затова към вратовръзката трябва да се подхожда внимателно. За да не стават издънки, най-добре да избирате класиките в жанра. Когато говорим за елегантното парче плат, което покрива копчетата на ризата, класиката се изразява в цветовете. За най-ненатрапчиви се приемат едноцветните десени с леко наклонено каре например. Линиите на карето може да са по-тънки или по-дебели, в лек цвят или релефни. В неоспоримата елегантност влиза още вратовръзката с десен “полка дот” – това е отново едноцветен плат с малки съразмерни точици в друг цвят. Ненатрапчивите вратовръзки от този тип са обикновено в основен цвят синьо, сиво, черно, винено червено. За корпоративна класика се приема и едноцветната вратовръзка, но пък няма по-добър начин тотално да заличите себе си от този да провесите на врата си едно скучно едноцветно нещо. За да ви дам пример, ще ви кажа, че в Америка на този тип официално облечен мъж му казват стил “мормон”. Нали се сещате как се движат тези хора – скучно тъмно костюмче, панталон, който открива белия чорап, бяла риза, черна вратовръзка и табелка “старейшина”. У нас пък едноцветната вратовръзка беше запазена марка на комсомолеца, така че ви съветвам да я позабравите.

Да кажем сега и за по-шантавите вратовръзки. Преди двайсетина години една от най-стилните модни къщи HERMES установява, че е станала предпочитана марка от богати хора на преклонна възраст. Една от причините за това откриват в ужасно класическите и до болка скучни десени на своите вратовръзки, подходящи сякаш за погребение на любимия чичо с голямото наследство. И за да привлече отново на своя страна младата набираща финансова скорост буржоазия, екипът от маркетингови специалисти на HERMES предлага на дизайнерите да освежат именно десените на вратовръзките. Така в колекциите на тази олицетворявана с екстремния лукс марка, се появяват вратовръзки на жабчета, пингвинчета, камилки, анимационни герои, коледни елхички и дори биберончета. Разбира се, цената отново е висока, защото платът, кройката и поддръжката на вратовръзките са все така безупречни. Идва и резултатът – съвсем скоро младите хора в корпоративния и рентиерския свят на богатите-защото-са-богати се връщат към марката, а на вратовете им увисват все по-свежи и забавни вратовръзки. Така хем остават разпознаваеми като част от високото общество, хем демонстрират артистичност и готовност за излизане от канона.

Връзки с вратовръзки

Хубавата вратовръзка може да накара вашите партньори да ви запомнят. Ако знаете как да носите този аксесоар, той може да се превърне във ваша запазена марка и дори колекционерска страст. Имаме дори в нашето общество подобни примери – всеки знае за колекцията на Иван Гарелов от вратовръзки и почти никой не е виждал Георги Лозанов без папийонка. В бизнес етикета вратовръзката е не само знак за уважение към работата, партньора и събитието, но и бърз начин да преминеш от небрежен в елегантен стил. Знаете кога казваме “да разхлабим възелите”. Преведено на корпоративен език това означава да смъкнем напрежението, да общуваме по-неформално, да преминем на по-приятелска вълна. Между другото, точно кога се разхлабват възелите зависи от събитието и участниците в него. На официална вечеря сакото може да се свали и да се постави на гърба на стола едва, когато се сервира десертът. Вратовръзката обаче е редно да си остане на врата необезпокоявана и дори да не се разхлабва. Възелът се отпуска обаче на пура или чаша коняк или уиски след вечерята – тогава, както сме виждали и във филмите, можете дори да сложите краката си на масата в залата за пури, стига, разбира се, обувките ви да го заслужават.

Правилата на вратовръзката

  • Когато си купувате вратовръзка, хванете я от късия край и я отпуснете да пада свободно надолу. Хубавата вратовръзка не се усуква.
  • Подплатата на вратовръзката трябва да е от подобен десен и непременно фина материя като основния плат. Задължително е да има отзад платнено пръстенче с марката на производителя.
  • Качествената вратовръзка струва скъпо – цената й може да достигне и 300 евро.
  • Не е истина, че копринената вратовръзка е най-елегантна. Чудесно стоят още тези от по-плътен плат като вълнените например. Те могат да стоят елегантно и когато са едноцветни.
  • Има поне три основни начина, по които се прави възел на вратовръзка. За най-елегантен и симетричен се счита т.нар. Уиндзорски възел, известен и още като двоен.
  • Най-често задаваният въпрос в интернет за 2010 година е именно как се връзва вратовръзка.
  • Когато вратовръзката е вързана, тънката й част не трябва да се показва или мандахерца зад дебелата, а дебелият край с връхчето трябва да покрива половината от токата на колана.
  • Не се носят в никакви случаи лекьосани вратовръзки. Възприемайте вратовръзката като ваш подпис и портрет, който сами си градите. Точно както с автомобила.
Tags:
яну-5-2012

Багажна култура

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Не облепвайте куфара си с лепенки, не слагайте багажа в скута си и винаги залагайте на стилните чанти

Има един много специален хаос около приготвянето на багаж. И той не зависи нито от дестинацията, нито от повода, нито от времето на пътуването ни. Правим си го сами и всеки път се заричаме да не позволяваме да ни се случва отново. И при всяко ново пътуване пак се започва – това къде ми е, защо не съм изпрала еди какво си, какво точно да взема и в кой куфар да го настаня.

Колкото и странно да изглежда, етикетът си има известни правила и при подреждането и пренасянето на багаж. Те са сформирани основно в последните 40-50 години, най-вече след като служебните пътувания на кратки дестинации станаха много повече от ваканциите. Защото едно е разточително да подготвяш тоалетите си за двуседмична почивка на море, а съвсем друго – да стягаш куфар за тридневна командировка.

Какъв е поводът

Това е първият въпрос пред който ще бъдете изправени, огато се подготвяте да вдигнете котва. Ако ви предстои почивка, знаете, че можете да заложите на дрехите за свободно време и да помъкнете половината гардероб. Обикновено употребяваме едва една трета от всичко, което сме си складирали, но това е в реда на нещата. Нагласата ни за почивка се пренася и върху избора ни на дрехи и предмети, които да носим със себе си – взимаме наред, пък на място решаваме кое ни трябва.

Големият проблем идва, когато трябва да спретнем багаж за командировка. Обикновено служебните пътувания не са много дълги – най-често се пътува за два-три дни. По-дълга командировка е петдневната, а когато ни няма за повече от седмица, пътуването вече си е направо преместване. И докато личното пътуване ни дава свободата да избираме какво и как да носим, защото така и така ще си го носим сами, при служебното има някои правила, с които е необходимо да се съобразим.

Правилата на служебния куфар

От особено значение е първо какъв куфар ще изберете. За малките дву-тридневни пътувания съвсем достатъчен е един средно голям куфар тип “тролей”  (на колелца), който може да се побере в пътническата кабина на самолета. Добре е да изберете куфар с този размер, за да не се налага да го давате на багаж (освен ако вътре не пренасяте неща, забранени за съхранение в пътническия салон). Така ще имате възможността бързо да се изнесете към изхода и евентуално да не карате вашите колеги посрещачи да ви чакат дълго. Не е добър избор да съберете багажа си в спортен сак, защото самият куфар е част от вашия имидж и трябва да изглежда добре. Точно тук прилагаме правилото на обувките – какъвто и костюм да носите, ако обувките ви не струват и изглеждат стари и грозни, не можете да разчитате, че имате добър външен вид. С куфара е същото – той трябва да е стилен, в тъмни цветове, без много ципове, катарами или “разкрасяващи” лепенки. Съветвам ви вашият служебен “тролей” да е с твърди страни, за да можете да пренасяте безопасно например бутилка вино (един много чест корпоративен подарък), козметика или пък да опазите ризите си изгладени и добре подредени.

В корпоративния свят качеството на живот е символ на качеството ви на работа и нивото ви в йерархията. Затова качествените стоки са необходимост. Това, разбира се, не означава непременно да са скъпи – важното е обаче да са стилни и изискани. В този смисъл не е нужно да имате куфари и пътни чанти с щампата на Луи Вютон. Можете да заложите на далеч по-скромна, но доказала се марка за този вид аксесоари. Ако ви се налага да пътувате винаги с повече от една чанта – например имате нужда от специален куфар за дрехи, чанта за компютър и калъф за костюм – изберете ги да са от един стил и марка или пък да са в една цветова гама. Не ги опаковайте в найлон, не ги облепвайте с всякакви лепенки и етикети и се грижете да са чисти. Представете си се как слизате на летището и какво биха си помислили хората, които ви чакат и ще ви видят за първи път, ако се появите с всякакви видове и размери куфари като клоун от пътуващ цирк.

Какво да взема и какво – не

Като истинска жена мога да си призная, че ми отне години, докато сама се науча кое с кое да комбинирам и как да го складирам в куфара. Днес обаче мога да спретна багаж за 3-5 или седем дни за половин час и почти никога нямам провал в избора. За служебно пътуване винаги имам по риза/блуза на ден, плюс една за всеки случай. Всички те се комбинират с една пола и един панталон. Не забравям връхна дреха – сако или жилетка. Чорапите и бельото са на същия принцип – чифт за всеки ден, плюс още един-два. Не забравяйте кат ежедневни дрехи – дънки и спортна риза например. Разбира се, два чифта обувки за офис облеклото и чифт спортни – за casual стила. Останалото е въпрос на избор – минимум лекарства, козметика, джапанки или спортен екип.

Багажът и неговото място

В нито едно превозно средство багажът ви не е с предимство. Така че трябва да се съобразите първо с хората около вас, а не с вашия личен куфар. Настанете пътните си чанти така, че да не притесняват никого. Не е вариант да го поставяте на седалки в автобуси, самолети или влакове. При влизането си в пътническия салон, трябва бързо да настаните багажа си, за да не пречи на останалите, а след това и вие да освободите пътеката. В автобус или метро седнете там, където куфарът ви няма да блокира пътеката или изхода. Можете да го сложите под седалката или над нея, ако иа специално място. Ако сте дама, която пътува служебно с колеги, не разчитайте те да ви носят куфара. Погрижете се вашият да е на колелца и да не е огромен. Разбира се, мъжете трябва да ви предложат помощта си, когато багажът трябва да се вдигне или пренесе на ръце. Не отказвайте, а приемете и благодарете. Не е правилно обаче да оставяте клетият колега да мъкне вашите тоалети насам-натам – етикетът предполага така да се погрижим за това, което носим, че то да не е в тежест на никого – дори на самите нас. В този смисъл и допълнителните чанти като кутии за шапки, бюти кейсове и други торбички и ранички са излишни.

Нещата, които НЕ трябва да правите с багажа си

Не тъпчете куфара до пръсване – изглежда грозно и карате другите да се питат какво толкова сте помъкнали. Пък и трябва да имате място за евентуални допълнителни неща, които ще носите на връщане.

Не слагайте куфара в скута си. Не стои добре, ще ви измачка и ще изглеждате като бежанец.

Не сядайте върху багажа си и не го използвайте като маса, на която да се храните.

Не отваряйте куфара си на публични места. Ако се наложи, направете го дискретно.

Не залагайте на изкрящите цветове – розово, сигнално зелено или жълто са цветове за деца, кабаретни актриси и тийнеджъри.

Не носете счупен куфар.

Грижете се за удобството си и това на другите – избирайте си пътни чанти, които се комбинират една с друга.

Носете си винаги някъде сгъваема допълнителна чанта – никога не се знае за какво ще ви потрябва, а винаги е по-подходяща от пликче от супермаркет.

Заключвате багажа си с красив катинар, не с първия, който ви е попаднал. Не забравяйте и да сложите елегантен и дискретен етикет с името си.

Когато пътувате със самолет и чекирате багажа си, носете у себе си “екзистенц минимум” – малко козметика, бельо и чифт дрехи. Това ще ви спаси в случай, че ви загубят куфара и нямате багаж за известно време.

Tags:
дек-11-2011

(Не)подходяща компания

Posted by Maria Kassimova under "Масова" култура

Когато пътувате с приятели на почивка, поставете условията си преди тръгване, осигурете си известна независимост и правете компромиси с чувство за хумор

Ще ви представя една обобщаваща ситуация, която обаче се е случвала почти на всички.

Празник е, намислили сте да пътувате и се организирате със сравнително голяма компания приятели да прекарате заедно няколко дни. Подготвили сте всичко, уговорили сте си среща за тръгване в група и вече сте натоварили децата и багажа по колите. Отивате на уговореното място и… се започва.

Разбрали сте се за определен час, но вече трийсет минути чакате да дойдат Иванови и Петрови. Звъняли сте им три пъти, но не ви вдигат или ви отговарят, че уж са на път. През това време другите ви приятели Димитрови са на мястото на срещата, но са решили да отидат да пият кафе, докато чакате закъсняващите. Случва се така, че на вашето дете например му се припишква и вие хуквате да го водите до тоалетна. През това време идват Иванови и нервно напират да се тръгва, защото и без това групата закъснява. Да, но Петрови още са някъде (този път в задръстване) и напористите Иванови решават също да пият кафе, а може би и също да си изпишкат децата. В крайна сметка всички са се разпиляли нанякъде, времето си лети, децата нервно тичат насам-натам, а вие леко потропвате от надигащата се нервност.

След още известно време и Петрови се появяват, но сега пък Димитрови мистериозно са изчезнали, а Иванови са тръгнали да ги търсят. Звъните си по телефоните, изчаквате се, дори малко по-високо си подвиквате, но да кажем, че все още чувството за хумор е водещо.

Както и да, все пак някак тръгвате на път. Предстои ви да прекарате известно време по колите и се готвите да карате по-бързо, за да стигнете по-рано и да се насладите на празника. Е да, но сега пък Димитрова е решила да спре някъде по пътя да си купи еди какво си, защото било по-хубаво. Казала е на останалите жени в тайфата и те са се вдъхновили да се спре. Ами спира се. Хайде отново деца търчат, мъже пушат, а жени бавно пазаруват някакви ужасно ненужни неща. Закъснявате още половин час, но в крайна сметка стигате на мястото.

Там обаче започва новата история. На Иванов не му харесала стаята, защото нямала балкон, и настоятелно влиза във вашата, за да види как е. Петрова пък се е скарала с мъжа си по време на пътуването и реве в стаята си, но така, че на всички да им стане ясно, че страда. Естествено, останалите дами се втурват да я терапевтират, а мъжете се насочват към бара. Понеже децата остават на тяхно отглеждане, започва едно тичане из хотела и поръчване на всякакви храни по всяко време и навсякъде. Някоя от жените се появява и вдига скандал по този повод. Взема се общо решение да се ходи някъде вкупом и се обявява отново час на тръгване. Вие се подготвяте и слизате във фоайето на хотела точно на време. Подозрително сами сте…

Димитрови се появяват след десет минути, но заявяват, че нямало да дойда. Петрови слизат заедно, тя е още със зачервени очи, а той е нервен. Сдобрили са се, но напрежението им е заразително. Иванова закъснява покъртително по някакви причини, а мъжът й й вдига скандал пред всички. Малката група в края на краищата се събира и тръгва, но сега пък следват заблеяни спирания във всяко магазинче, капризи да се яде или да се пие или пък и двете, или да се разхожда и пазарува, детски рев, спонтанни караници и т.н.

Така вашите три дни почивка преминават във вечното съобразяване, изчакване, доуточняване и туширане на напрежение между приятелските двойки. Този закъснял, онзи се ядосал, трети се успал или му е лошо – вашите най-мили приятели изведнъж се оказват напълно способни да ви съсипят най-хубавите дни. Последният ден си тръгвате с горчивото чувство на разочарование и с поредното решение “повече никога така”. До следващият път.

Всъщност в почивката с компания няма нищо лошо и тя може да бъде наистина прекрасна. Защото няма нищо по-хубаво от веселите тайфи, от шумните танци и песни, от споделянето и разходките с хора, чието присъствие харесваме. За да сме сигурни, че няма да се разочароваме от приятелите си, трябва да спазваме някои прости правила. Не бих ги определила точно като етикет, защото те не са капсулирани в някакво точно определение и поредност, затова нека ги наречем по-обикновено:

Малки принципи за добри приятели на път

  • Казват, че за да разбереш що за човек е някой, трябва да пътуваш с него. Ако не сте били извън дома и за дълго с някого, първо идете заедно на близко разстояние и за по-кратък период от време.
  • Обърнете внимание как реагират приятелите ви ощи при организирането на общото пътуване. Тези, дето имат много претенции, не винаги са тези, които създават най-много проблеми след това. Най-добре е да поставите вашите правила на почивка още в началото, за да няма излишни очаквания. Например обяснете, че искате да имате своето си време там и не сте готови навсякъде да ходите вкупом. Когато са предупредени, приятелите ви няма да приеват това като избягване или недоволство.
  • Стремете се да сте максимално независими. Аз предпочитам да не пътувам в група, когато тя е голяма. Нямам нищо против обаче да се чакаме на определено място в някакви ориентировъчни часове за обяд, почивка или просто да се видим.
  • Гледайте и вие да не създавате проблеми, когато пътувате. Мислете си, че вашият комфорт често ще трябва да се съобразява с този на другите и приемете това за даденост. Личните проблеми си остават за вас, а не за групата.
  • Недейте да капризничите! Когато се взима някакво решение от цялата група и то не ви харесва, ще трябва да се съобразите, щом сте заедно. И не натяквайте, че вашето предложение евентуално е било по-добро или по-правилно – мърморенето на никого не помага.
  • Когато ви напира да проявите нервността си, бройте до двайсет или излезте за малко от помещението. Така ще си помогнете да не изтърсите нещо, за което ще съжалявате.
  • Не си мислете, че вашите решения са най-правилни за всички. Така си мислят и те за своите.
  • Организирайте си и своя програма, която да следвате. Ако някой се присъедини към вас, ще трябва да се съобразява с вашите правила. Възникнали проблеми в хотела или ресторанта си решавайте сами.
  • Когато се возите в чужда кола, не е добре да предявявате непрекъснато претенции от сорта на “духа ми, топло ми е, тясно ми е…”. Можете, разбира се, да помолите например да се пусне парното или да отворят прозореца, но това не трябва да става постоянно.
  • Разчитайте на свой транспорт, ако имате специални нужди. Никой не е длъжен да следва плана в главата ви, ако си има свой и ви вози в колата си.
  • Взимайте толкова багаж, колкото можете да поберете в куфара или колата си. Не е удобно да молите приятелите си да ви пренасят багажа, защото те могат да имат други планове за мястото в багажника си.
  • Деликатни състояния като бременност или някакво друго неразположение, са си ваша работа и не следва да ангажирате останалите с тях. Ако се чувствате несигурно, просто не тръгвайте на път. Но бременни капризи от сорта “дай ми това, яде ми се онова, искам да ми сготвят еди какво си” не омиляват хората, а ги дразнят. В края на краищата всяка втора жена е била бременна на тоя свят и някак се е оправила с това естествено състояние.
  • Не налагайте своя режим на групата или ако искате да го спазвате, не се ангажирайте с останалите. Например, ако ставате по-късно, не искайте от другите да ви чакат. Или пък, ако пушите, по-добре е да се съобразите с непушачите от групата и да изберете зала за непушачи в ресторанта например. Пушачите се съобразяват с непушачите, защото пушенето е вредното, а не непушенето. В този смисъл нямате право да карате този, който не иска да се трови, да ви диша дима, след като можете вие здравословно да не пушите в тези няколко часа.
  • И накрая, ако напрежението между приятелите ви и вас по време на съвместното ви пътуване се е повишило, опитайте се да го туширате с нехапливо чувство за хумор или малко повече компромиси. Мислете за хубавите неща, заради които сте приятели, а не за проблемите, които сте срещнали само в тази ситуация.
Tags: