online poker

Archive for the ‘Козметиката, моята приятелка’ Category

История в снимки и малко думи за едно пътуване, в което градът има значение, а луксът е козметика

Всеки си има своя Париж. Моят никога няма едно лице. И винаги е само мой, много личен. Говорим си двамата – аз и Париж – и си разказваме някакви неща. Той високомерно ме слуша и апострофира с онзи толкова френски, леко неглижиращ маниер. Аз попивам всичко, което ми говори и което премълчава.

Тази история в снимки се случи в средата на октомври, благодарение на NUXE. Тази марка си ми е лично откритие – преди повече от десет години си купих техен крем за лице от аптеката до хотела ми в Париж- бях си забравила цялата козметична чантичка при пътуването и благодарение на тази разсеяност открих нови прекрасни козметични марки. След второто нанасяне на крема бях сигурна, че искам още техни продукти. Купих си нощен и околоочен крем, все от серията с мед. Незабравими са…

После, съвсем случайно година по-късно, видях реклама на NUXE на една аптечна витрина в Бургас. Влетях като вманиачена на тема красота женица и си купих три-четири неща. Оттогава абсолютно винаги имам нещо NUXE наоколо. В момента, наред с мицеларната вода, олиото им за баня, шампоана за ежедневна употреба и вазелинът за устни, имам пре-кра-сен CC cream. Точно толкова плътен, колкото ти е приятно, точно толкова покриващ, колкото е нужно и точно толкова устойчив, колкото си мечтаеш. Да, забравих – никога, абсолютно никога не оставам и без NUXE Huile Prodigieuse! Върши ми работа за всичко – от хидратиране на тялото след баня, през основа за полагане на крема за лице и терапия срещу суха коса.

Но да се върна на Париж, този път през NUXE…

Точно тази парижка история започва с бледосивото парижко есенно небе и гледката към гробището от моя хотел. Пъстри корони на дървета и достолепни каменни паметници на отишли си хора, които продължават да са част от живота на града. Въздухът, в който усещаш мириза на грес от метрото, есенни листа, топли багети, еспресо и парфюми. Разсеяните мъже с чорлави перчеми и неустоими погледи. Жените с набързо събраните им кокове и малките аксесоари, от които лъха толкова небрежен шик.

После денят ми продължава по момичешки. С онази женска игра, в която усещаш уюта на стаята като прегръдка и започваш нахално и по хлапашки да си разхвърляш побрания в куфар бит наоколо… Компютър, чифт обувки за вечерта, следи от пльосналото се върху ленените чаршафи мое тяло. И чантата с козметика, която ме чака като подарък отстрани, точно на рафта над нощното шкафче. Чувствам се като дете, на което са му подарили кашон с размерите на пералня, пълен с шоколади! Дръпвам масленозелената лъскава панделка и потъвам в новите си красиви играчки…

Душ, малко блеене пред телевизора, парче шоколад и чаша вода. После Париж – на улицата, ей така, шляейки се, където можеш да видиш въображението на града – хора се женят, други оставят тоалетните си чинии на тротоара, столовете имат собствени физиономии и разговори, витрините са цели спектакли, а прозорците са корици на неизчетени книги, чиито сюжети подушваш…

  • Часове по-късно в моята история се появява и един салон за СПА. Това е пъвият такъв салон в сърцето на Париж, направен с идеята да можеш по всяко време да избягаш от графика, да изтриеш с гумата едни два часа и да си погалиш душата. Вътрешен двор, скромна витрина на търговска улица, няколко тихи момичета с меки движения и гласове в приказния регистър, музика като от морски сън, дърво, камък, стъкло, памук и светлина…

    Този Париж завършва с една вечер. Черни рокли, малко знаци по пътя, чаши с щампанско и жени, които носят енергията на света в косите и чантите си. Една нова NUXE серия, в която всичко ще зависи от шафрана. Показал е от етикетите оранжевите си листенца и се прави, че не знае колко е скъп. Този път свенливо ще се грижи за времето, което не трябва да се отразява върху кожата. Да си се отразява там – по часовниците, в справочниците, дневниците, фактурите, телевизионните програми, новините… Но не и по лицата ни. В началото на 2016-та това ще бъде най-новата и най-достолепна серия за противостарееща грижа на NUXE. Нямам търпение да ви я представя.

    Tags:

    Thierry Mugler
    Alien Eau Extraordinaire

    Тази нова глава в историята на Alien е създадена с идеята „да излъчва позитивизъм“, каквото и да имат предвид парфюмеристите.  Композицията на уханието комбинира съставки, които трябва да звучат свежо и зареждащо, а жената, която носи Alien Eau Extraordinaire следва да ги усети върху себе си като „абсолютно спокойствие“.  За да бъде сигурен в успеха си, ароматът копира дълбоката, дървесна основа на Alien и особено онази толкова разпознаваема в оригинала топлина от дърво кашмеран.  Сякаш малко притеснен от собствената си тежест, сега той се опитва да я олекоти с активен цветен букет и малко повече „проветрение“ в присъствието си. Със сигурност, това ще е един от модерните парфюми в предстоящия абитурентски месец май, защото е от продуктите, чиито марки вече така и така са  печеливши. След това обаче идва майсторството да умееш да избираш и носиш един аромат така, сякаш е създаден специално за теб.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да разкаже, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…

    Да усещаш дъха на тропика през март, при това в България, е възможност за бягство от реалността. Точно като такова приемам това любопитно и изненадващо ведро ухание. Първият допир до сетивата ви кара да го определите като сладко, което в парфюмната дегустация не е най-добрият епитет. Секунди след първото вдишване обаче точно тази розова захарност  прелива в особена мекота, която злопаметният ми нос веднага разкодира в един спомен от проливен топъл дъжд, бял пясък, палми и франжипани на брега на Доминикана.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да говори, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…

    Ползваме някои парфюми, за да манипулираме първото впечатление на другите за нас. Това ухание обаче не търпи подобно социално лицемерие. То е толкова балансирано, стабилно и вкусно, че с него можеш да бъдем само и единствено себе си. Каквито и ароматни „костюми“ да имам за делниците и празниците си, това е тоалетната вода, която бих имала винаги наблизо. Вечер – заради разпускащия дъх на червена череша, сутрин – заради събуждащия цитрусов полъх, през деня – заради аристократичния и по дефиниция невъзможен букет от маслина, дива момина сълза и касис. Благодарение на всичко това, когато вдъхна дъха на този аромат, си представям това: белия скрин на майка ми, скърцането при придърпването на чекмеджето и топлото ухание от вътрешността му на изгладени, тъкани чаршафи, с пришити памучни дантели, плетени някога си от ръцете на баба… В сложната им плетеница от сюжети и форми винаги се намираше по някоя изкусно изплетена череша, която сякаш събираше в себе си цялото ухание на юнско слънце, огряло лъскавата повърхност на сладка хрущялка.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да разкаже, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи  сега…
    JEAN PATOU JOY FOREVER
    През 1929 година стилистът и парфюмерист Жан Пату създал аромат, който имал много конкретна задача – макар и за малко и само чрез ухание, да върне радостта от живота в един особено труден финансов и икономически период за Европа  - Депресията. Така се родил JOY – луксозна отвара от роза дамаскина и жасмин, който в онова време звучал разточително и лекомислено  аристократично. Тази година, повече от осем десетилетия след JOY излиза и неговата осъвременена версия с още по-жизнеутвърждаващо име – JOY FOREVER. Разбира се, розата и жасминът са си там, съживени обаче с цъфтящи цветя, цитруси и повече мускус и амбър. Това е парфюм, който спокойно може да се носи и сутрин, и вечер, от майка и дъщеря. Притежава онзи неподвластен на описание френски шик, благодарение на който се създава традиция, пише се история и се постига класа. И най-важното – неусетно и лежерно, като пърхане на пеперуда, този парфюм знае как да направи така, че да прилепва по различен начин върху всяка жена. Сигурно защото всяка жена усеща радостта по свой си, невъзможен за описване с думи начин.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да разказва, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…

    Ако французойката притежава онова неопределимо привличащо нещо, наречено „je ne sais quoi…“, ME на Lanvin беше създаден да го изрази. Всъщност за този хубав, макар и малко безхарактерен аромат, създаден през 2013 година, това си остана неосъществена амбиция. Сега, съвсем в духа на пролетта, излиза негово олекотено и освежено издание, чиято аура изненадващо е доста по-интересна. По-деликатен и не така настоятелно цветен, той е точно онзи сапунен полъх, който се носи във въздуха след парижанка, която забързано се разминава с теб на стълбите на метрото. Кара те да вдъхнеш въздуха след нея по-дълбоко и да се усмихнеш, без непременно да се втурнеш  по петите й да я спираш, за да рапитваш кой е парфюмът й.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да ни разкаже, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…
    Nuxe
    Prodigieux®le Parfum
    Ако не сте пробвали едноименното олио за коса и тяло на френската марка, незаслужено сте се лишили от едно удоволствие. За мен този продукт  отдавна се е превърнал в задължителен консуматив – винаги имам един флакон, който си стои до дневния крем и парфюма. През лятото си купувам този със златисти частици, а през „облечените“ сезони – класическия.
    Вдъхновени от световния успех на това наистина митично олио, неговите създатели направиха един умен и полезен ход – сътвориха
    парфюм със същия аромат. Практиката обикновено е да се прави точно обратното – след успешен парфюм се ражда и цяла линия допълнителни продукти за тяло със същото ухание. Е, фактът, че този път ароматът е следствие от популярността на олиото първообраз говори достатъчно красноречиво, че си имаме работа с истински козметични мини революции.
    И така!
    Става дума за едно уютно ухание, което напомня за топла баня, лежерно разпускане след плаж, вечерни разговори на свещи под звездно небе, чаша червено вино, изпито на фона на горяща камина или  дълго съботно размотаване, когато с чорлава коса се изхлузваш от леглото, навличаш върху голото си тяло светлосинята МУ риза, шляпаш по боси крака из кухнята, правиш кафе и плодов сок, тихичко пускаш джаз, вмъкваш се отново под топлите от тялото му завивки, а след това…
    Tags:
    Поредица от парфюмни истории за новия сезон
    Serge Lutens
    L’Eau Laine De Verre
    Пристрастяването към нишовата парфюмерия е обяснимо – то е като вкус към добрата кухня, висококласното вино и уникатите и идва с познание , разбиране и способност за интерпретация. Серж Лутенс е истински гений в създаването на аромати, затова при всяко негово ново творение просто  свеждам глава. L’Eau Laine De Verre е третата вода на майстора след  L’Eau Serge Lutens и L’Eau Froide. И ако пъвата беше посветена на чистотата, втората – на свежестта, то третата излиза, за да разкаже за противоположностите и тяхното привличане. Разбирайте го както ви харесва – шедьоврите винаги дават тази интелектуална свобода.
    Tags:

    Масаж за очите и грижа за погледа с Genifique Yeux Light Perl на LANCOME

    Преди няколко месеца в един телевизионен репортаж се наложи да ми снимат окото от съвсем близко. Когато го видях след това на монитора, се ужасих! Продрано с бръчици като паяжини, подкрепено от солидна зеленикавокафява сянка, с едва забележима за другите, но не и за мен торбичка и изобщо око,  потънало в една такава тъжна отпуснатост, която, ако не бях толкова суетна, можех да опиша само с една дума – остаряване… Разбира се, това не се отнасяше само до едното ми око – другото си беше съвсем в същата кондиция, просто не преживях ужаса да го разгледам така отблизо на екран. Мдааа… Беше един от ония моменти, след които с дни избягваш да се застояваш пред огледалото, сякаш то ти е виновно. И да, знам, че трябваше да се направи нещо.

    Имам поне пет действащи в момента полуизхабени крема за околоочния контур. Лошото е, че ги нанасям, като че някой ще ме проверява след това – набързо, някак между другото между измиването на зъбите и сутрешния грим или непосредствено преди да заровя лице във възглавницата. Да си призная, често даже забравям тази част от ежедневното „кремомазане“. Кремът за лице си стои до леглото ми, така че дори и в хоризонтално положение да мога да го нанеса. Продуктът за около очите обаче стои точно на два метра от леглото ми, но веднъж паркирана под завивката, тези два метра до него изведнъж ми се струват като тричасова планинска екскурзия И така в услуга на мързела си не мърдам от леглото, затварям очи и се извинявам наум пред себе си… Лоша работа, знам.

    Онази лична среща с оченцето ми обаче запали искрата и в следващите четири месеца пробвах Genifique Yeux Light Perl на LANCOME. За да бъда точна, ще изпиша тук всичко, което чета от предната страна на флакона. Та там, освен цитираното досега, пише още: Activateur de jeunesse illuminateur regard. Под него е преводът на английски: Eye Iluminating youth actovator. Независимо дали владеете френски или английски, ще разберете, че този серум обещава да даде повече светлина на зоната около очите и да активира младостта. Да, бе, да, казах си аз тогава, защото подобни обещания продават тонове околоочни продукти от всякакви марки. Не, че нямам доверие на LANCOME, но чак пък да активира младостта… Още повече, че недоверчивото ми женско съзнание веднага подложи на съмнение още един факт – серумът има много различен начин на нанасяне. Всъщност флаконът, който прилича на шишенце за лак, има капачка, към която е прикрепен специален апликатор. Напомня точно четчица за лак, само че в края му вместо нея има асиметрична метална перличка. Всъщност тя е потопена в серума и когато я извадиш от шишенцето, дори трябва да я отъркаш леко в стените на гърлото му, за да падне излишното количество. Това, което остане, се нанася върху цялата околоочна зона с леки масажни движения. Перличката се движи на много посоки, така че успява да достигне до всяка точка в тази толкова капризна зона. Усещането от допира й е много приятно – леко хладно, много гладко и освежаващо.

    За да нанасям правилно серума, порових в интернет, за да видя какво препоръчват вече използвалите го. Попаднах на малко видео, в което с перлата първо правеха леки кръгови движения в зоната под очите, а след това нещо като дъги над клепача и под веждата. После поставяха апликатора в по.израчените бръчки и с нежно натискане ги „изглаждаха“ в посока от носа навън от лицето. След пълното втриване на серума, довършваха масажа с възглавничката на безименния пръст, като така обираха и останалото непопиваемо количество продукт.

    Да разкажа малко и за самия серум. Важно е, че в него има кофеин и екстракт от водораслото клорела (chlorella).   Това обяснява доброто действие срещу подпухналостта и тъмните кръгове. По-важно е да знаете обаче, че в тази формула няма парабени, сулфати, синтетични аромати, ГМО-та, триклосан и т.н. ужасяващи химии. Консистенцията му е като на вода, в която е разтворено малко брашно. Самото нанасяне дава усещане за приятен хлад, а продуктът попива за минута толкова добре, че можеш спокойно да се гримираш, без сенките да влизат в блъчките или да остават на петна. Не мога да кажа, че ефектът е моментален, а и подобни обещания винаги са ме карали скептично да свивам очи. Тук на първо място не е уау резултат, а едно много приятно усещане, което те кара с удоволствие да искаш да го използваш пак. Мога да го сравня с онзи много женски момент, когато цял ден ходиш на високи токчета,  вечерта мяташ с примижени от куф очи обувките в коридора и мушкаш уморените си стъпала в пухкави и топли пантофки. С  Genifique Yeux Light Perl е точно така – едва дочаквам да си изтрия грима от лицето вечер, за да мога, докато пия чаша вино и си слушам музика, да си направя едно малко очно спа удоволствие с въпросната освежаваща перличка.

    За да съм полезна, ще дам и конкретни резултати. След четири месеца употреба мисля, че очите ми изглеждат далеч  по-добре.Не, че съм смъкнала десет години от погледа си (а и не искам да го правя), но имам чувството, че фините ми бръчици са някак по-незабележими, бялото на окото ми изглежда по-искрящо, тъмните кръгове (които си имам по рождение) не са така натрапчиви, а станалата константа отпуснатост под долния клепач изглежда доста респектирана. И, да, знам, че козметиката не прави чудеса, но съм сигурна, че може да ни кара да се чувстваме чудесно.

    Genifique Yeux Light Perl е от продуктите, които препоръчвам, ако искате да се погрижите добре за околоочната зона, където нещата с остаряването са най-драматични. Единственото притеснително е, че това е скъпа козметика и цената не е никак пренебрежима. Имайте предвид, че съм го виждала на различни цени в различни магазини по света, но се подгответе за нещо от сорта на равностойността на  $65-70. Заслужава си, защото продуктът е напълно достатъчен за около два месеца употреба по два пъти на ден. Ако ви идва наистина скъпо, можете спокойно да го използвате например сутрин преди да се гримирате и да излезете навън, а вечер да слагате някой достатъчно добър, но не така скъп околоочен крем. Лично аз съм пробвала в комбинации с продукти за около очите на NUXE и нещата са се получавали чудесно. Важното е обаче никога да не се отдавате на онзи опустошителен мързел, за който ви разказах в началото, защото зоната около очите най-добре си отмъщава за подобно нехайство. На другия ден торбичките са провиснали като пазарна мрежа с по едно кисело мляко на дъното, бръчиците са се разположили навсякъде, а всяко разтъркване на окото ви изумява с оригиналните пластилинови скулптури върху долните клепачи след това – така суха и нееластична става кожата там.

    ПП Извинете ме за малко траш снимката, но държа да правя и свои собствени домашни фотографии, нищо, че не са особено изпипани професионално. За сметка на това сложих и една от интернет – да е сигурно, че все пак ще видите как изглежда продуктът. :)

    Tags:


    Написах много текстове за козметика. Изпробвах какви ли не продукти, четох прес информации за кремове и лосиони, които сякаш описваха последния космически проект на НАСА, видях как някои уж невзрачни мазила се оказаха истински магични, а други – пълен провал, въпреки огромните обещания и вложените в тях пари.

    Омръзна ми да пиша козметични текстове, в които всичко трябва да е „революционно“, „невиждано“, „иновативно“, а превъзнасянето задължително е константа само, защото вносителят, производителят или някой там по веригата, плаща пари за реклама. Не искам да лъжа, когато спиралата на някоя прехвалена марка изобщо не струва. Искам да мога да ви кажа да си купите някоя по-евтина, но далеч по-добра. Нямам желание да покривам целия безкраен козметичен пазар, защото, като на всеки пазар изобщо, и той е пренаселен с всякакви ненужни и неработещи претенции. Нямам намерение да пея в хора на бюти редакторите, защото знам колко подвластна на политиката на изданието им е тяхната работа.

    Затова:

    В моята секция за козметика обещавам да ви представям продуктите, терапиите и местата, които са ме впечатлили наистина.

    Ще ви казвам истината и само истината за всичко, което смятате да си намажете на лицето, косата или тялото.

    Обещавам, че в нито една статия няма да употребя думата „нотка“, когато става дума за аромат.

    Обещавам още и че няма да четете клиширани информации, в които има устойчиви словосъчетания от типа на „младежки вид“, „малките палавници“, „подмладяващ ефект“, „крайъгълен камък“…

    Няма да четете и за митохондрии, фоликули, фибробласти и други адски термини, които си ги разбират само козметиците, дерматолозите и хората с нАучни претенции…

    Когато си позволявам да давам съвети, те ще са само от позицията на собствения ми опит. Затова, разбира се, ще са строго субективни и като такива ще подлежат на ожесточена критика от всички страни, най-вече от страна на читателите. Чувствайте се спокойни да го направите, както се казва!

    Вярвам, че козметиката е един прекрасен начин да правим на себе си малки подаръци. Благодарение на нея обръщаме внимание ежедневно на най-важните и изразителни части на лицето си – очите, устните, кожата…както и на най-хубавото, което си имаме за цял живот – тялото.

    Приемам грима като ежедневна среща със себе си и старание да изглеждаш добре в своите очи и в тези на другите.

    Смятам ароматите за част от аурата на един човек и вярвам, че те разказват много за този, който ги избира и носи.

    Обожавам ежедневната бяла грижа за кожата, защото тя ми дава усещането, че съм близка със себе си. Кара ме да се вглеждам, да се познавам, да се докосвам и успокоявам.

    Обичам всички терапии, които ме карат да усещам живота у себе си, като ме карат да отделя час от деня си, за да му се поклоня.

    В тази нова категория в блога ми искам да ви разказвам моите козметични приказки. Дано успея да ви бъда полезна – не само с информация, но и с отношение и… малко време за губене.


    По beauty case-а ми ще ме познаете…
    Maria's beauty case


    Това е всичко, което в този момент нося в козметичната си чанта всеки ден. Тези малки и големи кутийки, флакони и тубички ежедневно ми дават самочувствие. Понякога имам усещането, че е достатъчно просто да ги отворя и те сами ще тръгнат да ме гримират – толкова добре познават вече лицето, контура и начина ми на сутрешно разкрасяване. Харесвам ги не само като продукти, но и като предмети. Защото козметиката няма как да се изчерпа само с мазила, текстури и цветове – тя е отношение, аксесоар, малък предмет, който те докосва с нещо лично. Нали и на вас ви се е случвало да купите червило само, заради красивата гилза? Или парфюм просто, защото флаконът му би стоял вдъхновяващо на онова там толкова специално място върху тоалетката…

    Та ето я моята група за бързо реагиране. Живеят в една средноголяма синя козметична чанта CHANEL. Добре се разбират, защото всеки един от тях си знае съвсем точно работата. Трито на SHISEIDO практически може да завърши напълно един лек ежедневен грим. Светлият нюанс покрива издутите части на клепача, светлокафеникавият е перфектен за вежди (нанасям го с четчицата, не с апликатора), а розовото стои супер свежо в края на окото точно под ъгъла на веждата. Същото това розово може да служи и като руж, стига да имате четка като моята. С нея не се разделям, защото тя за секунди може да изтрие онази белезникава жълтевина, която се настанява върху лицето ми в края на един работен ден. С блъша на SHISEIDO (юбилейна Camelia с три идеално балансирани цвята – бяло, розово, червено) пък мога да направя чудеса – малко бяло над очите и върху правата линия на носа, леко розово на клепачите и набързо преминала четка върху всичките три нюанса за скулите.

    Към  4 Ombre на CHANEL имам отношение като към човек. Но такъв, на когото можеш да разчиташ наистина. От 15 години винаги имам по една от тези четворни палитри, защото гримът с тях е ритуал. Харесвам нюансите и това си личи – винаги използвам всеки един от тях, при това сухи за дневен грим или влажни – за по-силен вечерен. Вървят много добре със спиралата CHANEL. Тя покрива като чорап всяка мигла, стои си на мястото, без да се рони и има убийствено черен цвят. Има и един недостатък – много трудно се трие и въпреки тоалетното мляко и мицеларната вода, на сутринта е образувала леки тъмни кръгове около очите ми.

    Пудрата CHANEL е нещо специално. Тази пък има много деликатен сатенен отблясък, който прави лицето някак „светнало“. Може да се използва направо върху кожата, стига кремът да е попил. Върху ВВ крем прави нещо като нежен филм и стои наистина невидимо. Ако се сложи над фон дьо тена пък запълва малките бръчки и пречупва светлината върху тях така, че те наистина изглеждат някак по-меки и загладени.

    Вижте сега гланца. Обикновен, с лек блясък и естествен нюанс на розово, на SEPHORA. Когато очите са по-силно гримирани, той е напълно достатъчен, за да може устните да не изглеждат сухи като августовска нива. Няма кой знае какви лековити качества, но пък не се разтича по бръчиците около устата и не стои мазно, сякаш току що сте изпили бутилка олио. Опитвала съм да подсиля цвета на устните, като сложа малко от червеното она блъша върху гланца. Получава се!

    Завършвам с парфюма. Точно този Serge Lutens носи романтичното име „Копринени чорапи“ и това казва много за качествата му. Нечовешки си падам по нишовата парфюмерия, а пред ароматите на LUTENS напълно капитулирам. Да описваш парфюм е като да описваш картина – каквото и да кажеш все е малко и неточно. Все пак, това ухание ми носи много: малко романтичен дъх на детски розови бонбони; леко остро присъствие на превърнал се в семейна ценност ръчно направен парфюм някъде в дъното на гардероба на изискана, възрастна госпожа; червени жартиери, небрежно хвърлени върху пухена възглавница, където още стои дупката от нечия неустоимо красива мъжка глава; бяла кала с жълти тичинки, които ръсят прах върху носа ти и те карат да кихаш… Мдааа… Ароматите са цели книги, в които тепърва ще заравям нос…

    Това съм аз, погледната откъм дъното на личната ми козметична чантичка. Нещо като ехография на най-суетното ми аз. Рентгенова снимка на моята собствена грижа към себе си.

    Добре дошли в един от най-интимните ми женски светове. Настанете се удобно, ще се забавляваме.


    Tags: