online poker

Спешно и напълно безплатно въведение в категориите, обслужването и визията на хотелите, подвизаващи се под четири и пет звезди.

Уважаеми ветковци,

Резултат с изображение за mad tourist

  1. Категоризацията на хотелите у нас и тази по цивилизования свят се различават. Вие знаете най-добре, че вплетените в логото на хотела звезди нямат нищо общо със звездите, които гарантират ниво на качество и обслужване. Ние, туристите, вече също го знаем. В четири и петзвездните хотели, където звездите гарантират комфорт и лукс, клиентът не ви е подчинен, квартирант или лабораторен плъх. Там той е по-важен от вас и от всичките ви арогантни служители на квадрат.
  2. В четири е петзвездните хотели задължително има пиколо, който посреща гостите, паркира колите им, носи куфарите и отвежда настанилите се до стаите им. Той по условие е усмихнат, носи униформа и не мирише на пот. Живее предимно от бакшишите, ако си ги е заслужил.
  3. Хората на рецепцията не са надзиратели в затвор. Затова от тях се очаква да посрещат клиентите с усмивка, да владеят добре поне няколко общоползвани езика и да работят експедитивно. Длъжни са при настаняване да уведомят гостите отново точно в каква стая ще бъдат настанени (с изглед към морето, до асансьор, на последен етаж и т.н.) и да оформят административните подробности възможно най-бързо. Когато има каквото и да е забавяне, хотелският мениджмънт трябва да го предвиди и неутрализира – достатъчно е да предложи разхладителни напитки на чакащите, да ги покани да седнат на кафе или да им предложи някакъв хотелски комплимент (сувенир, туристическа брошура, ваучер).
  4. Рецепционистите нямат право да задържат личните документи на настаняващите се без тяхно присъствие. Тяхно задължение е и ако гостите не харесат стаята по една или друга причина, за която не са били осведомени, да потърсят начин да я сменят, да направят отстъпка от цената или да ги компенсират по друг начин. Обслужващият персонал никога не говори на ти на гостите, винаги ги гледа в очите и задължително запазва спокойствие и добър тон.
  5. По класическо правило единичната стая в четизвезден хотел трябва да е 16 кв.м, а двойната – 22 кв.м. В запазноевропейските хотели това правило може и да не се спазва, ако хотелът е бутиков или е в стара, историческа сграда, където преустройството не е могло да изпълни това условие. Съответно цената на такава стая е различна или пък в хотела се прелагат други екстри, които компенсират липсата на достатъчно пространство. Четирите звезди в катерогизацията гарантират още, че има маса с мека мебел (или кът с фотьойл), халат за баня, козметични принадлежности, сешоар, климатик в стаята или панел за управление на температурата, сейф, минибар, тоалетка, лоби бар във входа на хотела, голямо и комфортно фоайе, закуска на шведска маса с обслужване по стаите. Към тоалетните принадлежности спадат дори и малка четка и паста, въпреки че все по-малко хотели предлагат тази екстра. Каната за гореща вода в стаите не е здължително условие за четиризвезден хотел, но ако я има, тя трябва да работи и сетът винаги да е зареден с чай, кафе и видове захар и подсладители.
  6. Петзвездният хотел трябва да има всичко това, което се очаква в четиризвездния, плюс още екстри. Той предлага единична стая от 18 кв.м. и двойна – минимум от 26 кв.м. В стаята трябва да има специално посрещане – цветя, вода, плодове или бутилка вино като комплимент. В петзвезден хотел клиентите имат правото да си поръчват храна денонощно, като през нощта менюто може да е а ла карт. Минибарът трябва да е богат и винаги зареден. Осветлението и техниката е редно да се ползват с дистанционно. В банята трябва да има както душ, така и вана. В някои петзевездни хотели има дори вани с тангентор и отделна стая за обличане. Масата за гладене и ютията са екстри за четиризвездни хотели, тъй като петте звезди би следвало да гарантират, че ще има кой да изглади необходимото вместо клиента по всяко време.
  7. В четири и пет звездните хотели задължителни са четката за дрехи, гъбата за чистене на обувки, малкия сет с игли и конци.
  8. Вече не е задължително условие банята в четири и петзвездните хотели да е извън самата стая, с вход от коридора, защото архитектурните решения днес са доста по-артистични. Задължително е обаче да се зареждат по две рула тоалетна хартия, кърпите да се сменят всеки ден (ако клиентът ги е поставил на земята) или през ден, да има тампони за грим и клечки за уши, нови и неотваряни шампоан и лосион, тоалетно мляко за сваляне на грим, както и неизползван сапун. Тези продукти трябва да са направени специално за хотела и да носят неговото лого или пък да са на престижна козметична компания в размер, подходящи за хотелски сет.
  9. Леглата в четири и петзвездните хотели трябва да са със съвършени матраци, които нямат вдлъбвания, не скърцат и са покрити с протекторни постелки. Бельото се сменя през ден.

10.  В петзвезден лукс трябва да има услуга химическо чистене от врата до врата, гладене и лимузина, които се заплащат допълнително.

11.  Всеки път, когато служител срещне клиент, трябва да го поздравява и да му дава предимство.

12.  Камериерките нямат право да нахълтват в стаите, когато си решат, защото им е по график, както и да се разхождат в асансьора за гости на хотела или да се возят заедно с тях.

13.  Системата ол инклузив трябва да гарантира спокойно пребиваване и изхранване на гостите. Тя е създадена за среден клас туристи, затова и претенцията за пет звезди и ол инклузив е оксиморон. Това обаче не освобождава персонала от задължението да е усмихнат, приветлив и в услуга а клиентите. Все пак държите, че това е ресторант, а не стол, така че сервирайте, почиствайте и отсервирайте подобаващо за системата на самообслужване, на която клиентите по условие са подложени.

14.  В петзвездните хотели стаите се преглеждат два пъти на ден, като вечерната подготовка е различна от сутрешната. За през нощта завесите се дърпат, а на възглавниците се поставя малък комплимент – шоколадов бонбон или малко лакомство, торбичка дъхави билки или цвете..

15.  Хотелската закуска във високия клас хотели е част от самия престиж на мястото. Колкото повече звезди, толкова повече истински неща е правилото, което трябва да запомните. Затова никакви готови бисквити, кексове от кутии и химически сокове, компромисни разтворими кафета и загнили плодове. И спрете да ги бройкате тия гости колко са изяли и дали не тъпчат храна в джобовете за по-късно! Ако го направят, значи не са подходящи за мястото, както и вие не сте подходящи за негови собственици. А и вместо да вдигате скандали пред останалите гости на хотела, по-добре възпитано извикайте гладника и му обяснете с уважение какви са правилата. Ако хотелът ви излъчва лукса, за който претендира, едва ли някой от гостите ще се осмели да се държи като на къмпинг.

16.  Нещо, което се прави на друго нещо, се нарича кич. Пример за това са пластмасовите вишни, които се правят на истински, пластмасовите палми, които претендират да са като живи, изкуствените камини с полиетиленови дърва и електронен пламък, найлоновите покривки за легла, имитиращи леопардови кожи, ламинатът, приличащ на паркет. По стандарт чаршафите следва да са бели, защото е задължително да се перат с белина на 60 градуса, а и така евентуалните петна биха били по-лесно различими и съответно клиентът може да е по-сигурен в хигиената на хотела. В много скъпите хотели, които дори изпадат извън категорията на звездите, чаршафите могат да са копринени, ленени или изцяло памучни. В хотелите, за които говоря тук, те обикновено са с някакъв процент изкуствена тъкан, за да могат да не задържат петна и да се гладят лесно. Иначе колкото повече истински, а не кич имитации има в хотелското оборудване, толкова по-реални са звездите, за които се претендира.

17.  Собственикът на хотела не е цар и гостите му не са му подвластни, за да си прави с тях каквото си иска. В този смисъл колкото и да му се иска да си организира шумно парти с чалга, розови фламинга, бягащи коне или летящи с парашути go go girls, няма как да го направи, ако това дори за минута нарушава спокойствието на клиентите.

18.  Всеки един клиент в момента на пребиваване в хотела е по-богат и по-властен от неговия собственик, защото си плаща за услуга, която следва да получи. Вярно е, че българите сме доста мълчаливи, когато трябва да си защитаваме правата, затова и острата реакция този път ви изненада. Е, свиквайте!

Tags:

История в снимки и малко думи за едно пътуване, в което градът има значение, а луксът е козметика

Всеки си има своя Париж. Моят никога няма едно лице. И винаги е само мой, много личен. Говорим си двамата – аз и Париж – и си разказваме някакви неща. Той високомерно ме слуша и апострофира с онзи толкова френски, леко неглижиращ маниер. Аз попивам всичко, което ми говори и което премълчава.

Тази история в снимки се случи в средата на октомври, благодарение на NUXE. Тази марка си ми е лично откритие – преди повече от десет години си купих техен крем за лице от аптеката до хотела ми в Париж- бях си забравила цялата козметична чантичка при пътуването и благодарение на тази разсеяност открих нови прекрасни козметични марки. След второто нанасяне на крема бях сигурна, че искам още техни продукти. Купих си нощен и околоочен крем, все от серията с мед. Незабравими са…

После, съвсем случайно година по-късно, видях реклама на NUXE на една аптечна витрина в Бургас. Влетях като вманиачена на тема красота женица и си купих три-четири неща. Оттогава абсолютно винаги имам нещо NUXE наоколо. В момента, наред с мицеларната вода, олиото им за баня, шампоана за ежедневна употреба и вазелинът за устни, имам пре-кра-сен CC cream. Точно толкова плътен, колкото ти е приятно, точно толкова покриващ, колкото е нужно и точно толкова устойчив, колкото си мечтаеш. Да, забравих – никога, абсолютно никога не оставам и без NUXE Huile Prodigieuse! Върши ми работа за всичко – от хидратиране на тялото след баня, през основа за полагане на крема за лице и терапия срещу суха коса.

Но да се върна на Париж, този път през NUXE…

Точно тази парижка история започва с бледосивото парижко есенно небе и гледката към гробището от моя хотел. Пъстри корони на дървета и достолепни каменни паметници на отишли си хора, които продължават да са част от живота на града. Въздухът, в който усещаш мириза на грес от метрото, есенни листа, топли багети, еспресо и парфюми. Разсеяните мъже с чорлави перчеми и неустоими погледи. Жените с набързо събраните им кокове и малките аксесоари, от които лъха толкова небрежен шик.

После денят ми продължава по момичешки. С онази женска игра, в която усещаш уюта на стаята като прегръдка и започваш нахално и по хлапашки да си разхвърляш побрания в куфар бит наоколо… Компютър, чифт обувки за вечерта, следи от пльосналото се върху ленените чаршафи мое тяло. И чантата с козметика, която ме чака като подарък отстрани, точно на рафта над нощното шкафче. Чувствам се като дете, на което са му подарили кашон с размерите на пералня, пълен с шоколади! Дръпвам масленозелената лъскава панделка и потъвам в новите си красиви играчки…

Душ, малко блеене пред телевизора, парче шоколад и чаша вода. После Париж – на улицата, ей така, шляейки се, където можеш да видиш въображението на града – хора се женят, други оставят тоалетните си чинии на тротоара, столовете имат собствени физиономии и разговори, витрините са цели спектакли, а прозорците са корици на неизчетени книги, чиито сюжети подушваш…

  • Часове по-късно в моята история се появява и един салон за СПА. Това е пъвият такъв салон в сърцето на Париж, направен с идеята да можеш по всяко време да избягаш от графика, да изтриеш с гумата едни два часа и да си погалиш душата. Вътрешен двор, скромна витрина на търговска улица, няколко тихи момичета с меки движения и гласове в приказния регистър, музика като от морски сън, дърво, камък, стъкло, памук и светлина…

    Този Париж завършва с една вечер. Черни рокли, малко знаци по пътя, чаши с щампанско и жени, които носят енергията на света в косите и чантите си. Една нова NUXE серия, в която всичко ще зависи от шафрана. Показал е от етикетите оранжевите си листенца и се прави, че не знае колко е скъп. Този път свенливо ще се грижи за времето, което не трябва да се отразява върху кожата. Да си се отразява там – по часовниците, в справочниците, дневниците, фактурите, телевизионните програми, новините… Но не и по лицата ни. В началото на 2016-та това ще бъде най-новата и най-достолепна серия за противостарееща грижа на NUXE. Нямам търпение да ви я представя.

    Tags:

    Резултат с изображение за gay flag

    Докато у наше село се чудят, аджеба, да има ли прайд или да няма, американците узакониха гей-браковете във всичките си щати. Мисля си, че по-точен, по-звънък и по на място шамар от този нямаше как да получи българското, така загрижено, видиш ли, за морала общество. И този факт, колкото и да избягвах и аз да се вливам в темата, ме възпламени. И ей ме на – пиша. Защото точно за ТАЗИ огромна бездна в манталитета и разбирането ни за свобода става дума. И точно ТОВА е, за което трябва да се говори и да се обяснява.

    Семейството ми имаше много приятели – всякакви хора, с артистични или пък не чак дотам професии и интереси, смешни хора, сериозни хора, хора с титли, партийци, комунисти, монархисти, с деца или без, с бастуни, очила, на инвалидни колички, хора, които се пенсионираха и още живееха при родителите си, хора от село, хора от града… Един от тези много приятели беше известен български композитор. Някои от песните му днес се пеят като национални химни, а сред емигрантските общества са задължителна част от разреваващия носталгичен репертоар, нещо като „Хубава си, моя горо“ или „Облаче, ле, бяло“. Той имаше изключителна ерудиция и можеше да прави интелектуални шпагати между ипресионистите, Велимир Хлебников и американската балетна школа примерно, при това с лекотата на дългогодишен радиоводещ. Умееше да готви превъзходно, а чувството му за хумор и самоирония работеха на такава фина честота, че като тийнеджър ми се е искало да си записвам какво казва и да го уча наизуст. Този забележителен мъж беше изключителен приятел. Когато мама остана вдовица, постепенно десетките колеги и приятели на баща ми се оттеглиха с все семействата си и вечните купони у дома затихнаха. Той обаче продължаваше да идва. Ненадейно се обаждаше в ранния следобяд, за да попита как сме и имаме ли планове за вечерта и ако нямахме, идваше вкъщи. Носеше каквото имаше в хладилника си, за да го хапнем заедно. Винаги пристигаше и с някакъв малък подарък, забърсан от колекцията стари домашни сувенири или пък закупен на добра цена някъде по пътя. Веднъж се появи на вратата с голяма, колкото тиган, пластмасова плоска риба с въртящи се очи. Когато мама го погледна в тотална почуда какво е това нещо, той извинително обясни: „Ми виж го, ма, Сето, толкова много пластмаса, двуцветно и само 90 стотинки! А очите му – ей така правят!“ И задвижи ръцете си като колела на парен локомотив покрай тялото си, за да демонстрира движението на въпросните рибешки очи…

    Когато и той почина неочаквано в съня си, майка ми много плака. Казваше, че си е отишъл най-добрият й приятел, човекът, с когото е можела да говори с дни и да открива светове.

    Аз нямам специален критерий, по който подбирам приятелите си. Тези неща стават от само себе си и можеш само да благодариш на съдбата и шестото си чувство, ако са те дарили с правилнте хора наоколо. Сред моите приятели имам двама особено специални. Появиха се в живота ми в една от онези работни срещи, които от разговор на разговор стават приятелства и след това вече не можеш точно да кажеш откога сте толкова близки. Благодарение на тези двама души излязох от особено тежка житейска криза. Когато ме виждаха да свивам платната, ме отвяваха нанякъде, за да ме надуха отново вятърът. Пеехме с цяло гърло песни на ABBA и Boney M, танцувахме в унес, говорехме си глупости на някакъв наш, измислен език, пътувахме, купувахме си храна и си я приготвяхме. Бяха до мен, когато се наложи отново да срещна смъртта лице в лице и докато гаджето ми – един истински мъжкар според всички познати критерии – стоеше настрана, ужасен от гледката и бледнееше, те извършиха всички онези толкова трудни за правене подробности около регистрирането на края на един човешки живот. Железни бяха, не пилони, на които да се облегна, а цели метални скелета, на които да построя живота си наново! При това без никаква плачливост и истерия – твърди като скала, с най-меката любов и грижа, която да ми подарят. Тези мои приятели донесоха и продължават да носят в живота ми толкова радост и жизненост, че понякога направо се чудя що за мрачно същество трябва да съм била преди пътищата ни да се засекат.  И единственото, което си мечтая за тях е, да мога и аз да им давам толкова много приятелство, подкрепа и човещина, колкото те на мен са ми дали.

    Покрай прайда исках да разкажа за точно тези хора, станали част от моя земен път. Разказвала съм и ще разказвам за тях във всякакъв друг контекст – за приятелство, за интелигентност, за смелост, да доброта, за самоотверженост, за грижа. Сега, само сега, ще спомена малката и възможно най-несъществена подробност около тях – че са с различна от моята сексуалност. Защото това няма абсолютно никакво значение нито за мен, нито за тях. И защото това с кого предпочитат да споделят леглата си първо не е моя работа и второ, не променя никаква, ама никаква част от тяхната човешка същност. Дори напротив – необходимостта да оцеляват в това така нетолерантно общество, въпреки неговите нагласи, ги е направило още по-свободомислещи, още по-борбени, още по-справедливи. Изградили са си свят, в който, за огромна моя чест и радост, присъствам, и който ми харесва точно, защото е безграничен и с въображение, весел, позитивен и смислен. И аз ще ги обичам винаги – така, както обичам всичките си добри, умни, всеотдайни приятели, които просто са добри хора. И въобще не ми пука гейове ли са, лесбийки ли, асексуални или хетеросексуални.

    Знам, че сигурно звуча патетично. Ми нека! Вероятно само патетиката може да отговори на тоталното мракобесие, което цари в обществото ни по темата с прайда. Така или иначе никой не си дава сметка, че този прайд не е циркаджийски парад, а има конкретна история и значимост, която изобщо не касае само хората с различна сексуалност. Това е шествие на свободното себеизразяване, празник на цветността на живота и неговото многообразие. И ако черната, попска, извратена в изповядването си българска църква ще го сочи с пръст, аз й обръщам гръб. Точно както го правя, когато анатемосва секса преди брака, метода ин витро, дори йогата. И когато вместо да се грижи за най-важното нещо, което й е конкретна мисия – бедността, тя ръси със светена вода от прозореците на скъпи лимузини и се кръсти с ръце с ролекси по китките. Благодаря аз за такава църковна утеха! Благодаря и за общинската такава, ако ще ми произвежда глупави плакати, на които семейства с вид на колхозници от 50-те навъсено обръщат гръб на целуващи се момчета! И на „интелектуалците“ благодаря! За това, че спретнаха петиция, в която разбрахме, че съществуват вестници като „Лакомник“ , агенции, наричащи себе си информационни като ПИК и издатели, определящи се като журналисти, които цялостно приемат себе си за интелигенция. При това наранена морално, интелектуално и де юре интелигенция, защото прайдът й нарушавал хоризонтите. Аз пък ще им отговоря, че на мен хоризонта редовно ми го нарушава партия „Атака“. Нарушава ми го чалгата. Нарушават ми го жълтите вестници. И те, с тяхната петиция, ми го нарушават, ама няма да организирам контрапетиция, защото знам, че всички имаме право на свободен изказ. Оттам нататък кой е прав и кой е крив, е въпрос на разговор. А той може да се състои само от свободни умове, не от мрасобесници.

    Единственото, за което съжалявам в този текст е, че не мога да назова хората, за които разказах, с имената им. Няма как да го направя, защото знам, че сега, тук, в България, с това мога да им навредя. На тях и без това им се налага да не споделят тази част от биографията си дори със собствените си семейства, пак поради желязното тесногръдие на обществото, от което и близките им са част.  И докато това е така, за никаква свобода не можем да си говорим.

    И, да, пак няма да ги стигнем американците. Днес просто аз съм PRIDE, че ви имам в живота си!

    Tags:
    дек-29-2014

    Моите уроци 2014

    Posted by Maria Kassimova under Течни състояния

    И тази година бях ученичка. Като си гледам поведението, май съм някъде в четвърти-пети клас. Въпреки това поразбрах това-онова, без бой и с малко сълзи. И понеже ми се струва готино да го споделя, пиша го тук. Пък който иска да чете, цялата съм в слух и бели листа.

    1. Независимо какво и как го правиш, винаги ще се намери някой, който да те мрази по принцип.

    2. Наистина всичко на този свят се връща. Когато е в твоя полза, това не значи, че непременно ще си щастлив от отмъщението.

    3. Не е лошо да си лош понякога.

    4. Майчиното чувство, смесено със славянска душа, е направо световна, неукротима, плътна и изпепеляваща мъка.

    5. Плуването ми е любим спорт и защото е единственият, при който не се изпотяваш.

    6. Има хора, които по някакъв изморителен начин продължаваш да обичаш, без значение, че не заслужават.

    7. Човек може да си купи спонтанно големи глупости, но и невероятни неща.

    8. Сайтът auction.bg  е мега як. Особено, ако се интересуваш от антики и стари неща.

    9. Симеон Шопов е най-добрият човек, с когото се запознах напоследък.

    10. Градският транспорт изобщо не е толкова лош, колкото си го спомнях.

    11. Черно море вече не става. Жалко.

    12. Огромна част от българите са расисти, антисемити и сексисти. Разприятелих поне пет такива във Фейсбук.

    13. В България най-много ми липсват надеждата, широкият хоризонт и световната култура. Най-много ми пречи овчедушието и дребният манталитет.

    14. Александра, моята детска приятелка, е цяла вселена, в която ми е хубаво да се губя.

    15. Цвят горчица ми отива.

    16. „Ти си най-добрата жена на цветя“, казано с френския акцент на моя мъж, е най-хубавото нещо, което който и да е мъж ми е казвал някога.

    17. Когато падаш, най-слабите са тези, които остават, за да те хванат. Силните бягат с все силата си.

    18. Не е лесно да напишеш книга.

    19. Ако можех да върна времето назад, щях да прегръщам и целувам повече майка си и баща си.

    20. Много е трудно да прощаваш и не всичко е простимо, но е огромно облекчение, когато искрено се случи в душата ти.

    21. Адски е вкусно рохко яйце, с отсечено капаче, в което топиш дълго, препечено, хлебно залче.

    22. Check Point Charlie  си остава номер едно в личната ми листа за ресторанти в София.

    23. Още не е вярно, че няма незаменими хора. Всички са незаменими.

    24. Могат да ти липсват странни неща, като мирис на домашен руски прожекционен апарат, точно в мига, когато е на път да ти изгори лентата; водорасли рано сутрин; бензин, докато го наливаш в колата; стар гардероб; сапун за пране; одеколона на баща ти…

    25. Старостта ме плаши до смърт.

    26. Усещането, че не правиш това, което трябва, не си на точното място, където трябва да бъдеш и не живееш това, което искаш, е опустошително, но все по-често след 44.

    27. Все по-лесно ми е да казвам „Еби си майката!“, когато го мисля.

    28. Е не мога да готвя заек и това си е.

    29. Вече не обичам само и единствено пролетта и лятото. Явно остарявам.

    30. И най-прекрасното нещо може да бъде неоценено, наплюто, затрито, намразено, дискриминирано и унищожено, при това без причина, само по нечие невнимание, незнание, злоба или непукизъм.

    31. Да продадеш кон е изключително трудно и отговорно нещо.

    32. Всичко и винаги е възможно. Понякога пречи само мястото или обкръжението. Ако е така, трябва да се сменят.

    Tags:

    Thierry Mugler
    Alien Eau Extraordinaire

    Тази нова глава в историята на Alien е създадена с идеята „да излъчва позитивизъм“, каквото и да имат предвид парфюмеристите.  Композицията на уханието комбинира съставки, които трябва да звучат свежо и зареждащо, а жената, която носи Alien Eau Extraordinaire следва да ги усети върху себе си като „абсолютно спокойствие“.  За да бъде сигурен в успеха си, ароматът копира дълбоката, дървесна основа на Alien и особено онази толкова разпознаваема в оригинала топлина от дърво кашмеран.  Сякаш малко притеснен от собствената си тежест, сега той се опитва да я олекоти с активен цветен букет и малко повече „проветрение“ в присъствието си. Със сигурност, това ще е един от модерните парфюми в предстоящия абитурентски месец май, защото е от продуктите, чиито марки вече така и така са  печеливши. След това обаче идва майсторството да умееш да избираш и носиш един аромат така, сякаш е създаден специално за теб.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да говори,
    зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…
    L’EAU COUTURE ELIE SAAB
    Връзката между този аромат и колекцията Ready-to-Wear 2014 Пролет-лято на  ELIE SAAB е повече от важна. Въздушните материи на роклите, дискретните елементи и цветни бродерии върху тях са ювелирно  превъплътени и в конструкцията на уханието. Нещо като да си имаш любима момичешка рокля, която да ухае по точно този, само неин си начин. Главното в аромата е трайният дъх на зелени бадеми, който може да ви разпрати в коренно противоположни емоционални състояния – от носталгията по чаша бадемов ликьор, изпита бавно в някое парижко кафене, до еуфорията от кутия пресни френски макарони, изядени с греховен апетит на някоя пейка в градините на Тюйлери.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да разкаже, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…

    Да усещаш дъха на тропика през март, при това в България, е възможност за бягство от реалността. Точно като такова приемам това любопитно и изненадващо ведро ухание. Първият допир до сетивата ви кара да го определите като сладко, което в парфюмната дегустация не е най-добрият епитет. Секунди след първото вдишване обаче точно тази розова захарност  прелива в особена мекота, която злопаметният ми нос веднага разкодира в един спомен от проливен топъл дъжд, бял пясък, палми и франжипани на брега на Доминикана.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да говори, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…

    Ползваме някои парфюми, за да манипулираме първото впечатление на другите за нас. Това ухание обаче не търпи подобно социално лицемерие. То е толкова балансирано, стабилно и вкусно, че с него можеш да бъдем само и единствено себе си. Каквито и ароматни „костюми“ да имам за делниците и празниците си, това е тоалетната вода, която бих имала винаги наблизо. Вечер – заради разпускащия дъх на червена череша, сутрин – заради събуждащия цитрусов полъх, през деня – заради аристократичния и по дефиниция невъзможен букет от маслина, дива момина сълза и касис. Благодарение на всичко това, когато вдъхна дъха на този аромат, си представям това: белия скрин на майка ми, скърцането при придърпването на чекмеджето и топлото ухание от вътрешността му на изгладени, тъкани чаршафи, с пришити памучни дантели, плетени някога си от ръцете на баба… В сложната им плетеница от сюжети и форми винаги се намираше по някоя изкусно изплетена череша, която сякаш събираше в себе си цялото ухание на юнско слънце, огряло лъскавата повърхност на сладка хрущялка.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да разкаже, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи  сега…
    JEAN PATOU JOY FOREVER
    През 1929 година стилистът и парфюмерист Жан Пату създал аромат, който имал много конкретна задача – макар и за малко и само чрез ухание, да върне радостта от живота в един особено труден финансов и икономически период за Европа  - Депресията. Така се родил JOY – луксозна отвара от роза дамаскина и жасмин, който в онова време звучал разточително и лекомислено  аристократично. Тази година, повече от осем десетилетия след JOY излиза и неговата осъвременена версия с още по-жизнеутвърждаващо име – JOY FOREVER. Разбира се, розата и жасминът са си там, съживени обаче с цъфтящи цветя, цитруси и повече мускус и амбър. Това е парфюм, който спокойно може да се носи и сутрин, и вечер, от майка и дъщеря. Притежава онзи неподвластен на описание френски шик, благодарение на който се създава традиция, пише се история и се постига класа. И най-важното – неусетно и лежерно, като пърхане на пеперуда, този парфюм знае как да направи така, че да прилепва по различен начин върху всяка жена. Сигурно защото всяка жена усеща радостта по свой си, невъзможен за описване с думи начин.
    Tags:
    Най-голямата сила на един аромат е, че създава спомени. От това как ще го изберем, как го носим и какво го оставяме да разказва, зависят още ненаписаните ни лични истории. Нека разказът продължи сега…

    Ако французойката притежава онова неопределимо привличащо нещо, наречено „je ne sais quoi…“, ME на Lanvin беше създаден да го изрази. Всъщност за този хубав, макар и малко безхарактерен аромат, създаден през 2013 година, това си остана неосъществена амбиция. Сега, съвсем в духа на пролетта, излиза негово олекотено и освежено издание, чиято аура изненадващо е доста по-интересна. По-деликатен и не така настоятелно цветен, той е точно онзи сапунен полъх, който се носи във въздуха след парижанка, която забързано се разминава с теб на стълбите на метрото. Кара те да вдъхнеш въздуха след нея по-дълбоко и да се усмихнеш, без непременно да се втурнеш  по петите й да я спираш, за да рапитваш кой е парфюмът й.
    Tags: